Присъда № 160 от 05.12.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 160/05.12.2024 г. по НОХД № 851/2023 г.:

ЯРП е предявила обвинение против М. И. Ч. от с. Кукорево, обл. Ямбол за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

При провеждането на разпоредителното заседание адвокатът на подсъдимия и подсъдимият поискаха предварителното изслушване да се проведе по реда на чл.371, т.2 от НПК. Пострадалият Д. Г. Х. от с. Кукорево, обл. Ямбол, редовно призован, участва в разпоредителното заседание с повереник-адвокат, назначен от съда. Прокурорът, пострадалият и повереника му заявиха, че делото може да се разгледа по този ред.

На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни на подсъдимия и неговия защитник правата им, разясни им също, че всички доказателства от ДП и направеното от подсъдимия самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата без да се събират нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/ОА/.

Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от св. Д. Г. Х. от с. Кукорево, обл. Ямбол гр.иск против подс. М. И. Ч. от гр.

Ямбол за заплащане на обезщетение за причинени на Д. Х. имуществени вреди в размер на 2765 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2023 г.

Съдът конституира като гр.ищец и частен обвинител в процеса пострадалия.

След прочитане на ОА и гр. иск съдът започна предварително изслушване на страните по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият и неговия защитник заявиха, че признават всички факти, посочени в обстоятелствената част на ОА, желаят делото да приключи по този ред, без да се събират нови доказателства за тези факти. Прокурорът, частният обвинител и гр.ищец заявиха пред съда, че направеното от подсъдимия самопризнание може да бъде кредитирано от съда, т.к. кореспондира изцяло със събраните по делото от ДП доказателства.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от сърбаните в ДП гласни и писмени доказателствени средства, обяви с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и всички доказателства от ДП, без да събира нови доказателства, касаещи обстоятелствената част на ОА.

Участващият по делото прокурор поддьржа предявеното обвинение, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна.

Държавният обвинител пледира при разглеждане на делото по сьщество подсьдимия да бьде признат за виновен и му бьде наложено наказание ЛС при превес на смекчаващите вината обстоятелства по чл.58а от НК, което да бъде изтърпяно ефективно.

Гр. ищец и частен обвинител и неговия повереник пледираха, че 1 поддържат становището на прокурора и искат подсъдимия да бъде наказан по НК, като гр.иск бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от ДП адвокат.

Прави отново самопризнания, в които сочи, че е извършил престъплението визирано в обвинителния акт. Признава се за виновен и моли за налагане на по-лека присъда, като признава, че е извършил кражбата. При разглеждане на делото по същество защитата пледира за постановяване на наказание ЛС при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимален размер, а гр. иск уважен като основателен.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. И. Ч. живеел в с. Кукорево обл.Ямбол, в съседство с дома на Д. Х. Х. и майка му Д. Г. Х.. Той често посещавал дома на Х., познавал обстановката и знаел от кого се обитават стаите. М.Ч. нямал доходи, като същевременно имал парични задължения към кредитни институции, хранителни магазини в селото и приятели. Той решил да извърши кражба на пари от дома на Х., за които знаел, че същата държи в обитавана от нея стая. В изпълнение на така взетото решение, за времето от около 09.30 часа на 23.05.2023г. до около 08.30 часа на 25.05.2023г. подс.Ч. отишъл в имота на Х., находящ се в с.Кукорево обл.Ямбол, на ул.Г.С.Р. № **, като знаел, че тя не е в дома си. Влязъл в стаята обитавана от Х. и от нея взел следните вещи: 1бр. мобилен телефон, марка „Blackview“ на стойност 85 лв. и парична сума от 4480лв., които били собственост на свид. Д. Г. Х. от с.Кукорево обл.Ямбол.

След това напуснал имота е отнетите вещи. По-късно М.Ч. посетил хранителните магазини, към които имал задължения и заплатил същите на продавачите - П. И. Д. и Р. А. Ш., двете от с.Кукорево обл.Ямбол. Също така върнал дължими пари на свои приятели - Х. Д. Д. и П. Й. Й., двамата от с.Кукорево обл.Ямбол.

Д.Х. установила липсата на отнетите вещи и подала сигнал в полицията. По случая били извършени незабавни оперативно-издирвателни мероприятия от полицейски служители, в резултат на които същите установили, че извършител на кражбата е подс. М.Ч.. При проведена беседа същият признал вината си.

На 30.05.2023г., с протокол за доброволно предаване М.Ч. предал парична сума в размер на 1800 лв.

От заключението на изготвената по делото Оценителна експертиза/ОЕ/ се установява, че отнетите вещи предмет на престъпление собственост на Д. Г.

Х. от с.Кукорево обл.Ямбол, са на обща стойност 4565лв, а единичната такава е както следва:

1. 1бр. мобилен телефон, марка „Blackview“ на стойност 85 лв.

2. Парична сума от 4480 лв.

При разпита си подс. М.Ч.се признава за виновен.

Подсъдимият е извършил престъплението при условията на „повторност“, т.к. видно от приложената по делото справка за съдимост, при осъществяване на деянието, предмет на настоящото обвинение, той е действал в условията на 2

„повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 от НК - преди извършване на процесното деяние е бил осъждан по НОХД № ..../2019г. на РС- Ямбол, в законна сила на 08.05.2019г., за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите/посочени в ОА/, Оценителната експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства/опис на документите събрани по ДП№.../2023 г. по описа на РУ“Тунджа“-Ямбол/, както е тези приети в с.з., всички прочетени на страните по реда на чл.283 от НПК.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия от ДП, че не е извършил кражбата сам и е взел само 1800 лв., т.к. в тази част няма никакви гласни или други доказателства, които да потвърждават версията на М.Ч..

Обясненията са израз на защитна позиция и съдът не кредитира като достоверни, защото са и изолирани от останалия доказателствен материал.

Съдът събра горепосочените доказателствени материали на основание чл.373, ал.1 и ал.2 от НПК, като изложената фактическа обстановка се установява категорично от самопризнанията на подсъдимия и всички посочени гласни и писмени доказателства от ДП и от с.з., съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс. М.И. Ч. от с. Кукорево, обл. Ямбол, с деянието си е осьществил от обективна и субективна страна сьстава на престьплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, т.к. за времето от около 09.30 часа на 23.05.2023г. до около 08.30 часа на 25.05.2023г., в с.Кукорево обл.Ямбол, от дом находящ се на ул. Г.С.Р. № **, е отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон, марка „Blackview“ на стойност 85 лв. и парична сума от 4480 лв., всички вещи на обща стойност 4565 лв., от владението на собственика им Д. Г.

Х. от с. Кукорево обл. Ямбол, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

От обективна страна предмет на престьпно посегателство са чужди движими, непотребими вещи/подробно посочени по-горе/, годни да бьдат употребявани по предназначението си. При кражбата подсьдимият е участвувал и в двете фази на изпьлнителното деяние на престьплението прекьсване владението на собственика на вещите, след проникване в двора на къщата и в къщата на постраладиля и установяване на фактическа власт вьрху отнетото движимо имущество, след отнасянето на тези вещи извън двора.

Извършеното престъпление не представлява „маловажен случай“, имайки предвид разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, както и времето, мястото, начина на извършване на деянието и високата степен на обществена опасност на личността на дееца, който е с вече изградени престъпни навици.

Не бе установено процесните вещи да са владени от подсьдимия на 3 правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик и пострадалият да е давал сьгласието си за отнемането на вещта. Деянието е осьществено в квалифицирания състав на кражбата по чл.195, ал.1, т.7 от НК, в условията на „повторност“ по смисьла на чл.28, ал.1 от НК, т.к. бе установено, че са налице визираните в тази норма основания и не е изтекьл срока, който е посочен в чл.30 от НК, видно от справките за съдимост на дееца от ДП и от с.з.

В хода на съдебното следствие не бе установено подсьдимият да е имал сьучастници - подбудители, помагачи, сьизвьршители - при осьществяването на деянието.

От субективна страна инкриминираното деяние е осьществено с пряк умисьл. Налице е т.нар.”внезапен умисьл”, т.к. решението за извьршване на престьпленето е взето непосредствено преди неговото извьршване.

Подсьдимият е разбирал свойството и значението на извьршеното и е могьл да рьководи постьпките си. Сьзнавал е всички елементи от сьстава на престьплението, противоправния и общественоопасен характер на деянието, качеството, в което участва при осьществяване на престьплението.

Подсьдимият е действал с намерение противозаконно да присвои вещите, т.к. се е разпоредил фактически и юридически с тях след извьршване на кражбата по посочения по-горе начин, като след разкриване на кражбата е върнал само сумата от 1800 лв. на полицейските служители.

Стремежьт на подсьдимия кьм противоправно лично облагодетелстване и изградените, формираните вече у от него престъпни навици, както и липсата на парични средства са го подтикнали кьм извьршване на инкриминираното деяние.

Съдът изцяло споделя фактическите и правни доводи на страните относно обективната и субективната страна на процесното инкриминирано деяние, като от всички доказателствени материали, след техния анализ поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние при изложената по-горе фактическа обстановка.

С оглед изложеното, сьдьт прие, че подсъдимият е осьществил деянието вменено му с обвинителния акт и го призна за виновен по предявеното му от ЯРП обвинение по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

Извьршеното от подсьдимия деяние е с висока степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат пряко обществените отношения, свьрзани с упражняване правото на собственост, имайки предвид и високата динамика на този вид престьпления през последните години в нашето общество.

Личността на подсьдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието, настъпилия престъпен резултат, както й това, че лицето е осьждано за кражба към 4 момента на извършване на престъплението.

Сьдьт, след като взе предвид изложеното, стойността на отнетите вещи, която е висока, значението на тези вещи за пострадалия, тежката икономическа обстановка в страната, това, че почти 1/3 от стойността на вещите е върната на собственика й, оказаното сьдействие за изясняване на обективната истина в хода на сьдебното следствие, това, че подсьдимият е в тежко материално положение и няма препитание, младата му възраст, както и изградените вече престьпни навици у дееца, наложи на подсьдимия при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК 3/три/ год. ЛС, което наказание след редукцията с 1/3 бе намалено на 2/две/ год. ЛС.

Сьдьт не приложи разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. прие, съобразно времето, мястото, начина на осъществяване на деянието, престъпните последици, които за пострадалия са изключително тежки, обремененото съдебно минало на подсъдимия и проявената упорита престъпна воля от дееца, който макар да е осъждан напълно е игнорирал установения в страната ни обществен ред, че не са налице многобройни, смекчаващи отговорността на подсьдимия обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несьразмерно тежко.