Решение № 17652 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17652 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110110056 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕАД /правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД/ твърди, че на 14.04.2026 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2026***0402071/2026 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № *** към КЧСИ. Към поканата бил приложен изпълнителен лист от 05.03.2026 г., издаден по гр. д. № 8701/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, в полза на ответника Р. В. Б. за сумата 24,33 лв. /12,44 евро/, представляваща съдебни разноски. Посочва, че с Решение № 12894/29.06.2024 г. по гр. д. № 8701/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, потвърдено в обжалваната част с Решение № 405/20.01.2026 г. по в. гр. д. № 892/2025 г. по описа на Софийски градски съд, възз. II-Б състав, е признато за установено, че ответникът му дължи 1 703,98 лв. главница, ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане, 39,41 лв. договорна лихва и 284,51 лв. лихва за забава. Със същото първоинстанционно решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца 782,95 лв. разноски съобразно уважената част от исковете, а ищецът бил осъден да заплати на ответника 24,33 лв. разноски съобразно отхвърлената част.

Поддържа, че на 20.01.2026 г. двете насрещни вземания за разноски са били ликвидни и изискуеми. Заявява, че прихваща вземането на ответника за 24,33 лв. с част от своето поголямо вземане за разноски, като изявлението за прихващане е отправено до ответника чрез връчването на препис от исковата молба. Твърди също, че преди образуване на делото е изпращал изявление за прихващане до постоянния адрес на ответника и до адреса на процесуалния му представител, но пратките останали непотърсени. Позовава се на обратното действие на прихващането по чл. 104, ал. 2 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и счита, че вземането на ответника е погасено от 20.01.2026 г., преди образуването на изпълнителното дело.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 24,33 лв. /12,44 евро/, представляваща присъдени съдебни разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 05.03.2026 г. по гр. д. № 8701/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, и е образувано изпълнително дело № 2026***0402071/2026 г. по описа на ЧСИ М.Б., поради погасяване на вземането чрез прихващане с действие от 20.01.2026 г. Претендира разноски.

Ответникът Р. В. Б. оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е 1 издаден изпълнителен лист за 24,33 лв. и че въз основа на него е образувано изпълнително дело. Поддържа, че преди образуването на изпълнителното производство до него не е достигнало изявление за прихващане, поради което е действал добросъвестно като кредитор по ликвидно и изискуемо вземане. Счита, че изявлението е следвало да бъде отправено и прието от него преди издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното дело. Излага, че първото изявление за прихващане се съдържа в настоящата искова молба. Според ответника ищецът е следвало да поиска прихващане в производството по гр. д. № 8701/2022 г. на СРС, 24 състав, а възможността му да се позове на прихващане в настоящия процес била преклудирана. Поддържа, че обратното действие на прихващането не може да заличи последиците от забавата на ищеца и да направи незаконосъобразни действията по принудително събиране, предприети преди получаването на изявлението.

Твърди, че разноските по изпълнителното производство са пряка последица от поведението на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира направените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

От фактическа страна съдът установява следното:

С Решение № 12894/29.06.2024 г. по гр. д. № 8701/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, е признато за установено, че Р. В. Б. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите:

1 703,98 лв. главница за периода 04.12.2016 г. - 04.02.2020 г. по Договор за потребителски кредит № FL719716/04.02.2014 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане; 39,41 лв. договорна лихва за периода 04.12.2018 г. - 04.02.2020 г.; и 284,51 лв. лихва за забава за периода 04.02.2020 г. - 10.11.2021 г. Исковете са отхвърлени за разликата над 1 703,98 лв. до 1 735,95 лв. главница, над 39,41 лв. до 73,02 лв. договорна лихва и за законната лихва за периода 11.11.2021 г. - 15.11.2021 г.

Със същото решение Р. В. Б. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 782,95 лв., представляваща разноски съобразно уважената част от исковете. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Р. В.

Б. сумата 24,33 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

С Решение № 405/20.01.2026 г. по в. гр. д. № 892/2025 г. Софийски градски съд, възз. II-Б състав, е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, като е поправил очевидната фактическа грешка относно датата на договора за кредит. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

На 05.03.2026 г. по гр. д. № 8701/2022 г. СРС, 24 състав, е издал в полза на Р. В. Б. изпълнителен лист срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за сумата 24,33 лв. Въз основа на този изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 2026***0402071/2026 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ***. С покана за доброволно изпълнение изх. № 24783/08.04.2026 г., получена от ищеца на 14.04.2026 г., са поискани 12,44 евро по изпълнителния лист, 102,26 евро адвокатско възнаграждение на взискателя, 24,54 евро такси по т. 1 и т. 5 ТТРЗЧСИ и 13,76 евро такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, или общо 153 евро. Предмет на настоящия иск е единствено сумата по изпълнителния лист - 24,33 лв.

/12,44 евро/.

В исковата молба, подадена на 15.04.2026 г., ищецът е заявил: „упражняваме правото си да отправим изявление за прихващане до ответника, с връчване на препис от настоящата искова молба, като прихващаме“ вземането на ответника за 24,33 лв. с част от вземането на ищеца за присъдени разноски. Преписът от исковата молба и приложенията е връчен на 13.05.2026 г. на адв. Н. И., упълномощена от ответника да го представлява по настоящото дело и да получава всички книжа и съобщения на посочения съдебен адрес.

Твърдяното от ищеца изпращане на по-ранни извънсъдебни изявления за прихващане не е установено с представените по делото доказателства. Не са представени самите писма, пощенски пликове, известия за доставяне или други документи, от които да се установят съдържанието на пратките и достигането им до ответника. Поради това съдът не приема, че 2 прихващането е породило действие преди връчването на исковата молба.

Исковата молба е подписана от адв. Н. Н. въз основа на писмено пълномощно от 03.12.2025 г. С него адвокатът е овластен да представлява дружеството по дела във връзка с придобити вземания, включително по искове по чл. 439 ГПК, да реализира материалните и процесуалните права на дружеството и да подписва и подава от негово име молби, изявления и уведомления. Поради това съдът приема, че материалноправното изявление за прихващане е направено от надлежно упълномощен представител.

При така установеното съдът приема следното от правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

По силата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съгласно ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Правният интерес е налице, когато срещу ищеца е образувано или се поддържа принудително изпълнение за спорното вземане. В случая срещу ищеца е образувано изпълнително дело за сумата 24,33 лв., поради което той има интерес да установи несъществуването на изпълняемото право. Погасителният факт, на който се основава искът прихващането, извършено с изявлението в исковата молба и достигнало до ответника на 13.05.2026 г. - е настъпил след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издаден изпълнителният лист.

По съществото на спора искът е основателен.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко от тях може, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, да го прихване със задължението си. В случая страните са носители на насрещни парични вземания, произтичащи от един и същ влязъл в сила съдебен акт. Вземането на ищеца е в размер на 782,95 лв., а това на ответника - 24,33 лв. И двете вземания са установени по основание и размер със сила на пресъдено нещо. Съществуването им не се оспорва от страните и е обявено за безспорно с определението по чл. 140 ГПК. Не се твърди и не се доказва вземането на ищеца да е било погасено преди достигане на изявлението за прихващане.

Посочената в исковата молба сума в размер на 782,92 лв. вместо присъдените 782,95 лв. представлява очевидна неточност, която не засяга валидността на изявлението. Активното вземане е индивидуализирано чрез съдебния акт, от който произтича, а и при посочения от ищеца по-нисък размер то надвишава изцяло насрещното вземане от 24,33 лв.

Прихващането се извършва по чл. 104, ал. 1 ЗЗД чрез едностранно изявление, което трябва да достигне до другата страна. Съгласие, приемане или потвърждение от насрещната страна не са необходими. В този случай решаващо е компенсаторното изявление да е насочено към насрещната страна и да достигне до нея, а съдът проверява дали са били налице предпоставките за прихващането и обявява неговите последици.

Изявлението в исковата молба е ясно, безусловно и индивидуализира както активното, така и пасивното вземане. То е достигнало до ответника на 13.05.2026 г. чрез получаването на препис от исковата молба от упълномощения му адвокат. Обемът на предоставената на адв. Н. И. представителна власт включва получаването на всички книжа и съобщения по делото, поради което връчването има действие спрямо ответника. Възражението, че прихващането не било прието от него, е правно неотносимо.

Обстоятелството, че изявлението е достигнало до ответника след предявяването на иска, не е пречка то да бъде съобразено. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право.

Изявлението е отправено като материалноправно изявление до ответника чрез връчването на исковата молба, а не като искане съдът сам да извърши прихващането.

Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. С Тълкувателно 3 решение № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС е прието, че погасителният ефект винаги настъпва с обратна сила от първия момент, когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, като моментът на настъпване на ликвидността е без значение. В случая и двете насрещни вземания са били установени и изпълняеми найкъсно на 20.01.2026 г., когато е постановено неподлежащото на обжалване въззивно решение. Следователно с достигането на изявлението на 13.05.2026 г. вземането на ответника за 24,33 лв. се счита погасено с обратна сила от 20.01.2026 г.

Неоснователно е възражението, че ищецът е бил длъжен да поиска прихващането в производството по гр. д. № 8701/2022 г. Вземанията за разноски са възникнали в резултат на постановеното по това дело решение и не са съществували към приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд. Съдът не извършва прихващане служебно, а неупражняването на едно материално право в предходния процес не го погасява и не лишава титуляря му от възможността впоследствие да направи извънсъдебно компенсаторно изявление. Предмет на настоящото дело е именно последващият погасителен ефект на това изявление.