Определение № 1191 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501124 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на С. Е. Ч. от ************, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. П., против Определение №260085 от 28.03.2023г. по ч.гр.д.№8948/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., с което е обезсилена издадената по делото Заповед №4041/28.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му.

Ответната страна по жалбата- К. Г. И., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Н. К., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№8948/2020г. по описа на Районен съдПловдив, VI гр.с., е образувано по подадено от С. Е. Ч. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл.417 от ГПК срещу К. Г. И.. Съдът е издал поисканата от заявителя заповед за изпълнение за претендираната от него сума и е допуснал незабавното й изпълнение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 19.08.2020г., като на 01.09.2020г. тя е подала частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в уточняваща молба към която, подадена на 21.09.2020г., е посочила, че възразява срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 17.02.2023г. първоинстанционният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е предупредил, че при непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилено.

Съобщението е било получено от заявителя на 20.02.2023г. и тъй като същият не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си против длъжника, с обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК искът за установяване на вземането се предявява в едномесечен срок от получаване на съобщението, а съгласно ал.5 когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. В случая по делото няма спор, че въпреки дадените му от съда по заповедното производство указания заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че дадените указания за предявяване на иск били неправилни, тъй като длъжникът не бил подал възражение срещу заповедта за изпълнение по утвърдения за това образец. Възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение се съдържа в подадените в срока по чл.414, ал.2 от ГПК частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и уточнителна молба към нея. Действително е налице утвърден образец на възражение по чл.414 от ГПК, но обстоятелството, че длъжникът не е ползвал такъв не води до нередовност или невалидност на волеизявлението му, съдържащо се в 2 уточнителната молба, с което изрично е посочил, че възразява срещу заповедта за изпълнение. Неоснователни са и доводите, че длъжникът възразил само срещу част от вземането по заповедта за изпълнение в размер на 300 лв., поради което съдът следвало да обезсили заповедта само за тази сума. Видно от съдържанието на частната жалба, длъжникът е поискал отмяна изцяло на разпореждането за незабавно изпълнение, а с уточняващата си молба е посочил, че възразява срещу заповедта за изпълнение. При така направените от него изявления няма основание да се приеме, че възражението му се отнася само за част от сумата в размер на 300 лв., за която е изложил твърдения, че е била заплатена. При тези данни съдът, издал заповедта за изпълнение, правилно е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на цялото си вземане и правилно е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение поради непредявяването му.

Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на частната жалба и предвид направеното в отговора й искане на адв. Н. К., оказала безплатна правна помощ на ответната страна по частната жалба К. Г. И., следва да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 400 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.7 във връзка с чл.11 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260085 от 28.03.2023г. по ч.гр.д.

№8948/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., с което е обезсилена издадената по делото Заповед №4041/28.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА С. Е. Ч. от ************, ЕГН **********, да заплати на адв. Н. К. К. от АКПловдив адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за оказаната 3 безплатна правна помощ на К. Г. И., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4