Решение № 2866 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330110252 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.258 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

В исковата молба от Б. А. Л. срещу "*** 17" ЕООД и уточняваща молба от 21.07.2022г. се твърди, че на 29.07.2021г. в *** бил сключен между страните договор, по силата на който ищецът като възложител възложил на ответното дружество – изпълнител срещу възнаграждение от 17 000 лв. да извърши следните строително-монтажни работи на обект:

Допълващо застрояване-склад за инвентар в УПИ *** от *** по плана на ***, ***, който имот представлявал наследствена къща с двор на ищеца, за срок от 30 дни от датата на подписване на договора, а извършените СМР ще се удостоверят с протокол обр.19, подписан от двете страни. Лично предоставил на изпълнителя всички строителни книжа, а изпълнителят следвало да извърши СМР със своя механизация, материали, транспорт, кофраж, труд, армировка, консумативи. Превел на изпълнителя цялата договорена сума, дал му ключ, осигурил му достъп, монтирал камери за наблюдение към мястото на извършване на дейностите, осигурил ел.енергия, вода. Изпълнителят не бил извършил възложената работа, въпреки провежданите между страните телефонни разговори, както и съдействието, което ищецът потърсил от кмета на ***. Бил сключен и анекс, по силата на който срокът за изпълнение бил удължен до 26.06.2022г., но и до тази дата работата не била извършена.

Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да изпълни точно задължението си по договора – да извърши допълващо застрояване като изгради склад за инвентар в описания имот. Посочено е, че ищецът желае точно изпълнение, както и 1 обезщетение за забава в размер на 1200 лв. за периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г., както и неустойка в размер на 10 % от стойността на договора – 1700 лв. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от „*** 17“ ЕООД /срокът за отговор е изтекъл на 21.11.2022г. – понеделник, а молбата е подадена на 30.11.2022г., с дата на пощенско клеймо 28.11.2022г./.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор от 29.07.2021г., сключен между Б. А. Л. и „*** 17“ ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни на свой риск и срещу възнаграждение строително-монтажни работи на обект: „Допълващо застрояване-склад за инвентар в УПИ ***, жил.застр. от *** по плана на ***, ***“.

Със заповед № *** от 29.07.2021г. на управителя на ответното дружество е назначен технически ръководител на обект: „Допълващо застрояване-склад за инвентар в УПИ ***, жил.застр. от *** по плана на ***, ***“.

Представен е талон от Камарата на строителите в България на „*** 17“ ЕООД, както и издадените на дружеството удостоверения за вписване в Централния професионален регистър на строителя, Сборник с инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения в „*** 17“ ЕООД, Правилник за вътрешния трудов ред в дружеството.

Представени са преводни нареждания за кредитни преводи за сумата от по 6000 лв. от 29.07.2021г., с наредител Р.И. Л.а и получател „*** 17“ ЕООД, с посочено основание за превод – по договор за СМР от 29.07.2021г.

Представен е анекс от 20.04.2022г., сключен между страните по делото, както и анекс от 08.02.2023г., по силата на който е възложено поставяне и монтиране на ВиК инсталация, като нужните за това части е предвидено да се доставят от възложителя. Срокът за изпълнение по договора от 29.07.2021г. е удължен до 15.03.2023г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.***, съсед на Б. Л. в ***, който разяснява, че ищецът искал да си построи склад, тъй като се занимава с пчеларство. Видял бил оферта от ответното дружество, в която били включени всички видове работи – изкопни работи, бетон, арматурни, кофражи, като договорената работа към днешна работа била свършена и това, което било предвидено по проекта, било направено, с добро качество.

Работата продължила около две години, на обекта не се работило постоянно. Ищецът бил затруднен в бизнеса с пчелите, целият му пчеларски инвентар бил на открито.

По делото са приети основно и допълнително заключение на допуснатата съдебнотехническа експертиза, като според основното заключение са изпълнени част от видовете СМР, като около обекта има насипана фракция. Достъпът до имота е осигурен посредством отвор с врата, монтирана на уличната регулационна граница на имота, в който се изпълнява строителството. На строителната площадка има депонирана само фракция 0-40 мм около 3 2 m3, като други строителни материални не се намират на площадката. В момента на огледа от вещото лице – 18.03.2023г. на обекта не е имало строителни работници и не се извършват строителни дейности. Според допълнителното заключение възложените по сключения между страните договор СМР са изпълнени.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 29.07.2021г. между Б. А. Л. и „*** 17“ ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни на свой риск и срещу възнаграждение строителномонтажни работи на обект: „Допълващо застрояване-склад за инвентар в УПИ ***, жил.застр. от *** по плана на ***, ***“. Впоследствие между страните са сключени два анекса – на дати 20.04.2022г. и 08.02.2023г., като по силата на последния анекс срокът за изпълнение по договора е удължен до 15.03.2023г.

Претенциите на ищеца са както за реално изпълнение по сключения между страните договор от 29.07.2021г., така и за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 1200 лв. обезщетение за забава за периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. на основание чл.5.1 от договора и сумата от 1700 лв. неустойка на основание чл.7.3 от договора.

От изслушаните по делото основно, а впоследствие и допълнително заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, които съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, се установява, че всички видове строителни дейности по сключения между страните договор от 29.07.2021г. са изпълнени. Към датата на провеждане на последното по делото съдебно заседание тези обстоятелства не са и спорни между страните, видно и от изявленията на пълномощника на ищеца в хода на устните състезания по делото. При тези данни и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответното дружество за реално изпълнение на договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Според разпоредбата на чл.5.1 от договора изпълнителят е длъжен да изпълни възложената му работа в срока, уговорен в договора, на което основание ищецът основава претенцията си за заплащане на обезщетение за забава за периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. – от началото до края на стопанската година, за ползата, от която е лишен, предвид че няма складово помещение, където да съхранява производствен инвентар и продукция. Имотът останал необработван, а ищецът се лишил от натуралните плодове за стопанската година.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно кредиторът има възможност да избере дали да претендира реално изпълнение (с обезщетение за забавата), или обезщетение вместо изпълнение (за вредите от неизпълнението). В случая ищецът, след оставяне на исковата молба без движение, е посочил, че претендира реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава, но изложените от него обстоятелства – че не е могъл да съхранява производствен 3 инвентар и продукция навеждат на претенция за обезщетение за неизпълнение. Посоченото обезщетение за неизпълнение е уредено в разпоредбата на чл.82 ЗЗД и това е обезщетение за компенсаторните вреди, което обаче не може да се кумулира с иск за реално изпълнение.

Поради това съдът намира, че производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

По отношение на претенцията за неустойка – ищецът претендира сумата от 1700 лв., или максималния размер на предвидената в договора неустойка, договорена като 10 % от неговата стойност. Съдебната практика приема /напр. решение № 123/17.11.2010г. по т.д.№ 698/09г. ІІ т.о. ВКС/, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която неустойката е била уговорена. Според чл.7.3 от сключения между страните договор при забава изпълнението на договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1 % от стойността на незавършената работа за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора. По делото не се спори, че възложената на ответното дружество работа е извършена със забава – съгласно договора сроковете за изпълнение на работата са 30 календарни дни от датата на неговото подписване, или до 29.08.2021г., поради което искът е установен по основание. Със сключения между страните анекс от 20.04.2022г. срокът за изпълнение на възложената работа е удължен до 26.06.2022г., а със сключения в хода на процеса анекс от 08.02.2023г., срокът на изпълнение на договора от 29.07.2021г. е удължен до 15.03.2023г., следователно изпълнителят по договора е в забава в периодите 29.08.2021г. – 20.04.2022г., 26.06.2022г. – 08.02.2023г., 15.03.2023г. до 31.05.2023г. – датата на приемане на допълнителното заключение на вещото лице, според което възложените по договора дейности са изпълнени, поради което съдът намира, че искът е доказан и по размер, и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като реалното изпълнение по договора е осъществено в хода на процеса, следователно разноските за този иск следва да се присъдят по чл.78, ал.1 ГПК, независимо, че същият е отхвърлен. Поради това на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 2198 лв., от които 748 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за СТЕ, 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Б. А. Л., ЕГН ********** от *** против „*** 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин-8“, бл.817, вх.В, ет.6, ап.63, със законен представител *** иск за осъждане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1200 лв. за периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г.

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Л., ЕГН ********** от *** против „*** 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин-8“, бл.817, вх.В, ет.6, ап.63, със законен представител *** иск за реално изпълнение на сключения между страните договор от 29.07.2021г.- „Допълващо застрояване-склад за инвентар в УПИ ***, жил.застр. от *** по плана на ***, ***“.

ОСЪЖДА „*** 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин-8“, бл.817, вх.В, ет.6, ап.63, със законен представител *** да заплати на Б. А.

Л., ЕГН ********** от *** сумата от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ неустойка по чл.7.3 от сключения между страните договор от 29.07.2021г.

ОСЪЖДА „*** 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин-8“, бл.817, вх.В, ет.6, ап.63, със законен представител *** да заплати на Б. А.

Л., ЕГН ********** от *** сумата от 2198 /две хиляди сто деветдесет и осем лева/ лв. направени по делото разноски.