Решение № 132 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600234 по описа за 2024 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 13/08.04.2024г., постановена по НОХД № 539/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик подс. М. Г. С. е признат за виновен в това, че на 28.08.2022 г. в гр. *, обл. *, умишлено умъртвил К. И. К. по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във вр. с чл.

115 от НК и във вр. с чл.54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, бук. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59 ал.1, т.1 вр. с ал.2 от НК от размера на наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс.М. С. е бил задържан под стража.

С присъдата подсъдимия М. Г. С. е осъден да заплати на гражданските ищци - на Т. Б. Д. сумата от 150 000 лв. / сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен;

1

-на И. Б. Д. сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен;

-на Н. И. А. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен;

-на В. В. К. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства по делото, а направените разноски възложил в тежест на подс.М. С. на основание чл.189 ал.3 НПК.

Против присъдата е постъпила жалба от адв.П. С. като защитник на подс. М.

С., с която счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание несъразмерно тежко. Ето защо моли присъдата да се измени като се приложи квалификацията по чл.118 вр.чл.115 НК, а независимо от квалификацията на деянието се претендира приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК. Иска се и намаляване размера на уважените граждански искове.

Новите защитници на подс.М. С. адв. И. К. и адв.Т. К. поддържат подадената въззивна жалба и исканията за приложението на чл.118 вр.чл.115 НК и чл.55 от НК, като адв. К. иска и условна присъда.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив присъдата е правилна и законосъобразна, а въззивната жалба неоснователна.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв. Ч. Ч. моли съда да отхвърли въззивната жалба и исканията на защитата за преквалификация на деянието и за намаляване размера на наказанието като неоснователни.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е пълно и правилно разкрита от първоинстанционния съд като настоящата инстанция също приема за установени по несъмнен начин следните фактически положения:

Пострадалата Е. И. К., родена на * година, живеела в двуетажна къща, 2 находяща се в гр.*, ул.* № *. Към инкриминираната дата тя обитавала първия етаж от къщата, а на втория живеела дъщеря й – св.И. Д.. В двора на къщата имало изграден минерален плаж, с осигурен достъп на външни лица срещу заплащане. В същия този двор, на около стотина метра от къщата на К., се намирала едноетажна къща, обитавана от нейния внук и син на дъщеря й – св.В. К..

Дъщерята и внукът на пострадалата били ангажирани в семейния бизнес, работейки на минералния плаж. Там работела като касиерка и сестрата на пострадалата – св. Н. А..

Пак към инкриминираната дата, подс. М. С. живеел сам в с.*, общ. *. Бил разведен, със средно образование, неосъждан – реабилитиран по право / през 1973г. е бил осъден по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК/.

Подс. М. С. и Е. К. установили помежду си интимни приятелски отношения около 1999 - 2000 година. Обикновено два-три пъти годишно, основно през есенния период и покрай новогодишните празници, подс. С. гостувал в дома на К. за около месец.

Освен интимни, двамата имали парични и имотни взаимоотношения. През годините С. давал в заем пари на К., които тя влагала основно в семейния бизнес – изградения в двора на дома й минерален плаж, бар, барбекю и т.н., а впоследствие му се издължавала. Освен това двамата били закупили съсобствен недвижим имот, находящ се в м. „* “, с идентификатор* по КККР на гр.*, в който планирали да развият съвместен бизнес.

По повод паричните и имотните им взаимоотношения, между тях започнали да се пораждат спорове, като през 2017г. чувствата на К. към С. поохладнели.

Той обаче продължил да гостува през следващите години в дома й, а тя не намирила сили да прекъсне окончателно връзката им.

На 27.08.2022г. вечерта, подс.С. пристигнал с влак в гр.* и около 21:00 часа отишъл в дома на пострадалата К..

Повод за посещението му бил рождения ден на К. в този ден, респ. неговото желание да я изненада и поздрави. Отделно от това имал намерение да бъде проведен нещо като „семеен съвет“ между него, К., дъщеря й – св.И. Д. и внукът й – св.В. К., на който С. да изкажел на глас претенциите, които имал към пострадалата в личен и имуществен план. Като го видяла пострадалата К. не се зарадвала особено и му казала, че не е в настроение да празнува, тъй като боледувала от „Ковид“. Допуснала го да преспи в къщата, в стая на първия етаж, която той обикновено обитавал, когато й гостувал, находяща се в съседство с кухненската стая, която самата К. обитавала.

Двамата провели разговор за личните им отношения, при който С. заявил, че не може да забрави 22 години от живота си с нея и че иска да живеят като семейство, на което пострадалата К. отвърнала, че са разделени от 2017г. След това С. настоял тя да му прехвърли своята идеална част от съсобствения им недвижим имот в м. „* “, на което К. се възпротивила и го попитала защо той не й прехвърли неговата идеална част. След тази реакция С. й казал, че щом не е съгласна, то щяло да стане лошо и за нея, и за него. След този спор двамата 3 си легнали в двете отделни стаи, които обитавали. За този разговор и отправената заканителна реплика, пострадалата К. споделила на сестра си - св.

А., сутринта на 28.08.2022г.

На 28.08.2022г. сутринта, подс. С. станал, пил кафе и отишъл на плажа в двора на къщата. Последователно през деня провел разговор с дъщерята и внука на пострадалата - св. Д. и св. К., като им казал, че иска да се проведе нещо като семеен съвет, на който да им сподели разочарованията си от К., както и да обсъдят имотни спорове и въпроси. Реакцията и на двамата обаче не го удовлетворила, тъй като всеки от тях отказал да участва в такъв разговор и го помолил да си тръгне. Св. Д., която в ранната вечер имала планирано пътуване до гр.*, дори му предложила да го закара до гарата в гр.*, откъдето да си хване влак, но С. отказал. По-късно и св.К. му предложил да го закара до гарата в гр.*, за да си хване влака, но С. отново отказал и заявил, че ще си тръгне сутринта на 29.08.2022 година.

Подс. С. прекарал почти целия ден в ползваната от него стая в къщата на пострадалата К., където слушал радио.

В края на работния ден, около 17:00 часа, св. А. си тръгнала от работното място и се прибрала в дома си. От главата й обаче не излизали думите, които сутринта сестра й и споделила, а именно, че С. бил казал, че ако не му прехвърли дела си от съсобствения им имот, щяло да стане лошо и за нея, и за него. По този повод тя позвънила на телефона на К., но последната не отговорила. След това се свързала по телефона с племенницата си – св. Д., която не прекъснала връзката и отишла в стаята на майка, където я заварила да спи. Събудила я, след което й предложила да я закара в дома на А., за да остане там. К. отказала и казала да я оставят на мира. Св.Д. включила телефона си на високоговорител, като така в разговора се включила и св.А.. Тя също на свой ред отправила молба към сестра си да отиде да пренощува в дома й, но последната отново отказала. Тогава св. Д. предложила на майка си да отиде в къщата на св.К., но К. за пореден път отказала и на висок тон казала да я оставят на мира, т.к. й било писнало от всички. След това К. излязла на двора и седнала на една маса до плажа.

Св.Д. тръгнала за гр.*, но преди това казала на сина си - св.К., през 15-20 минути да ходи до къщата на баба си, за да я наглежда.

На 28.08.2022г. , след 20:00 часа, пострадалата К. и подс.С. се намирали сами на първия етаж на къщата, всеки в обитаваната от него стая. В един момент К. отишла при С. и се скарали по повод неговото настояване да говори с децата й на семеен съвет.

Няколкократно му заявила, че ще му даде пари и искала той да си тръгне веднага. Той обаче отказвал, като казвал, че ще си тръгне на сутринта. Това не се харесало на К. и на висок тон тя продължила да настоява към С. да си тръгне. Казвала му, че не желае да се занимава с децата й, че нищо не можел да й направи, тъй като била „кучка за 1000 мъже“, а той не бил достатъчно мъж вече. Казала му и че бил глупак, щом й вярвал на всяка клетва и за всичко. В този момент С. избутвал К. към коридора между неговата и нейната 4 стая, като й казвал да престане да вика, но тя продължила. Подразнен от това, подс. С. с ръцете си хванал за шията пострадалата К. и започнал силно да я стиска, а тя на свой ред го хванала също за ръцете. Свлекли се на пода, между вратата на кухненската стая и антрето, като пострадалата била по гръб, а подсъдимия надвесен над нея, на колене, като продължил я души. В един момент усетил, че пострадалата не проявява признаци на живот, повикал я по име, започнал да се извинява, помилвал я по лицето, но нямало реакция.

Разбирайки, че я е умъртвил, в 20:49:31 часа, от мобилния си телефон с № *, подс. С. позвънил на ЕЕНСП 112, като разговорът бил приет от оператор в РЦ*. В този първи разговор поискал изпращането на полиция, но без да уточни къде и защо. Минути след това провел още два разговора на тел. 112, в които посочил самоличността и местонахождението си, като съобщил, че е убил човек – Е. К., както и че ще чака полицията на входа на имота. На местопроизшествието били изпратени и пристигнали полицейските служители - св. М. и св. М., които заварили подс. С. да ги чака пред входната врата на дома на пострадалата. В този момент на мястото дошъл и св. К., за да нагледа за пореден път баба си, както му било поръчано от неговата майка.

Той видял полицейските служители, притеснил се и попитал подс. С. какво става, а последният отвърнал, че направил беля. След това св.К. влязъл в къщата и видял безжизненото тяло на баба си, която лежала по гръб на пода между кухненската врата и коридора. Паникьосал се, започнал да вика за помощ, опитал се да й направи сърдечен масаж и изкуствено дишане.

Полицейските служители поискали документ за самоличност от С., който казал, че личната му карта се намира в сак, в който е и багажът му, вътре в къщата. Св. К. изнесъл сака и полицаите проверили личната карта на С., след което му поставили белезници, като го позиционирали на дворната ограда.