Решение № 288 от 04.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Ямбол, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. И. М., ЕГН ********** от с.******, чрез адв.

С. Т. от АК–Ямбол, срещу Решение № 179/26.04.2022 г. по гр.дело № 3898/ 2021г, по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу министерство на земеделието, храните и горите иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г. в размер на 1124,32 лв. като неоснователен, както и в частта на решението, с която съдът се е произнесъл относно разноските, като Д. И. М. е осъден да заплати на министерство на земеделието, храните и горите направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 100 лв. и в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивникът обжалва решението в посочените части с твърдения за незаконосъобразност, неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Заявено е оплакване, че ЯРС не е обсъдил в пълнота всички събрани и проверени по делото доказателства, като в резултат на това е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи. Жалбоподателят сочи, че с молба с вх. № ПО-051182/23.02.2017 г. е поканил редовно въззиваемия да му бъдат върнати всички внесени суми във връзка със сключения Договор № ПО-04-И82/29.12.2016 год., като изтъква, че законът не е предвидил специална форма за поканата, поради което и предвид неизпълнението на задължението от въззиваемия, последният е изпаднал в забава. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че за правния спор е ирелевантен моментът, в който исковете за били предявени, защото е безспорно, че това е станало в предвидения давностен срок. Сочи се, че в случая не е доказана добросъвестността на длъжника, доколкото последният е държавен орган, води регистри за актуваните и респ. деактувани имоти, в т.ч. и за имотите, които са 1 били предмет на разпоредителни сделки. Жалбоподателят е изложил съображения, че изцяло недобросъвестно и умишлено ответникът се е разпоредил с имота повторно, въпреки че му е било известно, че вече е издал Заповед за продажбата на този имот на същото лице, която е породила вещно-транслативння си ефект. Поради своята недобросъвестност ответникът е изпаднал в забава от датата на сключване на процесния договор и получаването на продажната цена по него без основание. Жалбоподателят е направил възражение, че съдът напълно незаконосъобразно го е лишил от разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и 184, 26 лв. държавна такса като му е възложил същите, считайки, че ответникът не е станал причина за завеждане на настоящото производство и е признал основните искове и е изложил подробни съображения в тази насока. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивника срещу МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г. в размер на 1124,32 лв., а Д. И. М. е осъден да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 100 лв..- да отмени Решение № 179/26.04.2022г.. постановено по гр.дело № 3898/ 2021г. по описа на Районен съд - Ямбол в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, като вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г. в размер на 1124,32 лв. да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като бъде оставено без уважение искането на ответника за освобождаването му от разноски на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Заявена е претенция за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Министъра на земеделието, депозиран чрез процесуалния му представител К. Ж.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба, както и съображения, че решението правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение в обжалваните му части. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззивникът не се явява, представлява се от адв.С.Т. от ЯАК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от юриск.Колева, която оспорва жалбата, прави възражение срещу размера на адвокатския хонорар на въззивника, претендира юрисконсултско възнаграждение.

ЯОС като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Ищецът е предявил срещу министерство на земеделието, храните и горите обективно съединени искове: иск по чл.87, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение сключеният на 29.12.2016г. между двете страни договор № ПО-04-1182 за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост, представляващ: Поземлен имот № 000054/ идентичен с парцел 1/ с площ 677 кв.м., отреден за „Кланица" по парцеларния план на обект „Стопански двор" с.******, съставляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-353/15.09.2017 г. на Изп. директор на АГКК, Поземлен имот с идентификатор № *** с площ 677 кв.м. с трайно 2 предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, 4-та категория, при граници и съседи: поземлени имоти с №№ ***, ***, вписан в СВ-Ямбол при АВ с вх. peг. № 11240 том 33 акт 190/29.12.2016 г.; осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2232,34лв., представляваща общ размер на получената от МЗХГ сума от 1660 лева, съставляваща продажната цена за закупуването на процесния имот; сума от 491 лева - за ползването на процесния имот, заплащането на която е посочена като условие за сключване на Договор за продажба по реда на чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ; сума от 39.84 лева, съставляваща „режийни с ДДС" и сума от 41.50 лева, представляваща местни данъци и такси за придобиването на имота, ведно със законната лихва за забава считано от датата на предявяването на иска в съда – 16.12.2021г. до окончателното й изплащане; както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. ц до 16.12.2021 г.(датата на предявяване на исковата молба) в размер на 1124,32 лв..

Първоинстанционният съд с постановеното Решение № 179/26.04.2022 г. по гр.дело № 3898/ 2021г, по описа на ЯРС, при признание на иска, е уважил първите два иска и решението му в тази част е влязло в сила като необжалвано.

Предявеният от ищеца срещу министерство на земеделието, храните и горите акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба) в размер на 1124,32 лв. е отхвърлен като неоснователен и в тази част въззивникът обжалва решението на ЯРС, както и в частта за разноските.

По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1124,32 лева, търсена като лихва за забава върху сумата от 2232.34 лв. - подлежащите на връщане суми по разваления договор, за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г.(датата на предявяване на исковата молба) , въззивният съд намира следното:

С този иск се претендира лихва за забава върху дадените от купувача суми в размер общо 2232.34 лв. по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2016г., вписан в СВ-Ямбол с вх. peг. № 11240 том 33 акт 190/29.12.2016 г., а такъв договор, съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД, се разваля само по съдебен ред. С развалянето на договора за прехвърляне на имота по съдебен ред получените от продавача суми следва да бъдат върнати, тъй като отпада основанието за плащането им от купувача. Отпада основанието за задържане на платените от купувача суми и те стават дължими от продавача. В случая следва да се приложи чл.84, ал.2 от ЗЗД. За задължението за връщане на парична сума, която се дължи на отпаднало основание по чл.55, ал.1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен (решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д.№1769/2009г., III г. о., ГК ) Ответникът-продавач дължи връщане на дадената от купувача сума от 2232.34 лв. по разваления договор след покана. Посочената от ищеца във въззивната жалба молба с вх. № ПО-05-1182/23.02.2017 г., с която иска становище от Директора на ОДЗ-Ямбол във връзка с двукратната продажба на имота и няма искане за връщане на конкретна сума, не представлява покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД. В случая следва да се приеме за покана исковата молба и да бъде присъдена законна лихва върху сумата 2232.34 лв. от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Ето защо е неоснователен и следва да се отхвърли предявения иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1124,32 лева -лихва за забава върху сумата от 2232.34 лв. - подлежащите на връщане суми по разваления договор, за периода 29.12.2016 г. (датата на предявяване на исковата молба) до 16.12.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба).

ЯОС намира, че правилно първоинстанционният съд на основание чл.78, ал.2 от ГПК е възложил разноските на ищеца, с оглед признанието на исковете за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2016г., вписан в СВ-Ямбол с вх. peг. № 11240 том 33 акт 190/29.12.2016 г. по чл.87, ал.3 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 2232.34лв., платена по договора, от ответното министерство и предвид обстоятелството, че ищецът не е регистрирал своевременно придобитата собственост през 2008 г. в ОСЗ „Тунджа-Ямбол" в поддържаните регистри по КВС, съгласно разпоредбите на 3

Наредба 49 за поддържане на картата на възстановената собственост като така е станал причина за сключването на втория договор от 29.12.2016г.. Правилно не са присъдени разноски на ищеца и с оглед решението за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, което въззивният съд потвърждава.

Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и в частта за разноските е правилно и следва да се потвърди. Оплакванията на въззивника са неоснователни.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъдят на основание чл.78, ал.8 от ГПК разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лева.

Предвид изложеното, ЯОС

РЕШИ:

Потвърждава решение 179/26.04.2022 г. по гр.дело № 3898/2021г, по описа на ЯРС в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от ищеца Д. И. М. срещу министерство на земеделието, храните и горите, иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2232.34 лв. за периода 29.12.2016 г. до 16.12.2021 г., в размер на 1124,32 лв. като неоснователен, както и в частта за разноските.