Решение № 15 от 29.03.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Белоградчик , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Наташа С. Найденова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20201310200297 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР – обжалване на заповед за задържане.

Образувано е по жалба на Ж. П. Ж. от гр. Б., с адрес – ул. „Т. И.“ № ..., вх. ..., ет. ..., с ЕГН **********, чрез адв. Л.Б. от САК, против Заповед за задържане на лице № 242зз – 92 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ – Белоградчик.

В жалбата се моли, издадената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, предвид изложените в същата съображения. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на жалбоподателя излага подробни доводи за исканата отмяна на Заповедта, като пледира, че не са спазени законовите правила при задържането на лицето – не му е изискан документ за установяване на самоличността, правната квалификация на цитирания в заповедта законов текст на основание на който лицето е задържано /чл. 270 НПК/, не съответства на действителната фактическа обстановка, както и че е налице противоречие между свидетелските показания на изслушаните по делото свидетели – полицейските служители от 1 дежурния патрул.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото, са допуснати и изслушани свидетелите : А. Т. И., В. Р. В., Д. С. Д., Б. П. И. – всички служители на РУ – Белоградчик, както и св. Мариана Миткова Ж.а – съпруга на жалбоподателя.

Също по искане на защитата на жалбоподателя, от РУ – Белоградчик са изискани Докладни записки от полицейските служители А. Т. И., В. Р. В., Д.

С. Д., Б. П. И., както и информация от спешен телефон 112 – във връзка с подадения сигнал за възникнал скандал.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.Б. от САК. Поддържат жалбата и молят съда да отмени издадената заповед за задържане на жалбоподателя Ж. П. Ж.. Подробни доводи за исканата отмяна са изложени в хода по същество от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – Г. Т. Г. – „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ – Белоградчик, издал процесната Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, се явява лично. Оспорва жалбата и в хода на съдебните прения, моли съда да потвърди Заповедта за задържане като законосъобразна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от правнолегитимирано лице – задържаното лице, пред компетентния съд, в законния срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните :

Жалбоподателят Ж. П. Ж. от гр. Б., е задържан за срок от 24 часа по силата на Заповед за задържане на лице № 242зз – 92 от 06.12.2020 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Г. Т. Г. – на длъжност „разузнавач“ в група „ОП“ при РУ – Белоградчик. Като фактически и правни основания за задържането му е посочено : съзнателно пречи на орган на МВР да изпълни служебните си задължения – чл. 270, ал. 1 НПК.

Видно от приложената Разписка, неразделна част от Заповедта, същата 2 е връчена на жалбоподателя в условията на отказ, като отказа му да я получи е удостоверен с подписа на един свидетел – В. Р. В. – служител в РУ – Белоградчик.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата си по чл. 74 ЗМВР, на жалбоподателя е предоставена декларация, която е следвало да попълни собственоръчно, но същия е отказал да я попълни и подпише, като отказа му отново е удостоверен с подписа на един свидетел. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на лице, който жалбоподателят също е отказал да подпише.

С административнонаказателната преписка са представени Докладни записки от всички полицейски служители, които са посетили адреса по повод сигнала за възникнал скандал, и са участвали в задържането на жалбоподателя и по искане на защитата същите са изслушани и в о.с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.12.2020 г., жалбоподателят Ж.Ж. бил у дома си в гр. Б., обл. В., на ул. „П. Дв.“ № .... Между него и съседа му Д. М. възникнал спор за паркомясто пред къщата, в която живеят двамата. Поради това, Д. М. потърсил съдействие от органите на реда, с цел се да преустановят споровете по между им. Вечерта на същата дата, бил подаден сигнал от дежурната част на РУ – Белоградчик до дежурния полицейския патрул – за възникнал междусъседски скандал за паркомясто. Св. Д.Д. и св. Б.И., се отзовали на сигнала и около 21.30 ч., заедно с Д. М., позвънили на входната врата на жалбоподателя Ж.Ж.. Вратата отворил синът на жалбоподателя Ж.Ж. – А. Ж..

Като видял полицейските служители на вратата, се обърнал към тях с думите : „махайте се, бегайте от тука, че баща ми е много пиян и ако излезе ще стане страшно“. В този момент, от вътре излязъл и жалбоподателя Ж.Ж.. Въпреки присъствието на полицейските служители, същия се нахвърлил върху съседа си Д. М. с намерение за саморазправа. Към органите на реда отправил думите:

„кви сте вие, ще ви избием, ще ви изхвърля, махайте се, нямате работа тук, напуснете дома ни, ще ви изколя..“. Св. Б.И. – полицейски служител, се опитал да предотврати свадата и за целта застанал между жалбоподателя Ж.Ж. и съседа му Д. М.. В този момент, жалб. Ж. се нахвърлил и върху 3 полицейския служител, като го ударил първоначално в лицето, след това в корема, от който удар, полицая паднал на земята, а от своя страна жалбоподателя продължил да го рита в областта на долните крайници.

Виждайки че, напрежението ескалира, св. Б.И. се обадил в дежурната част на РУ – Белоградчик, подал сигнал за проявена агресия към полицай и поискал съдействие от колегите си. На място пристигнали и полицейските служители – св. А.И., св. В.В. и ответника по жалбата – Г.Г.. Поканили жалбоподателя Ж.Ж. и сина му А. Ж. да ги придружат в сградата на РУ – Белоградчик, за изясняване на случая. Двамата доброволно тръгнали за сградата на полицейското управление. Там, в момента който жалбоподателя Ж.Ж. разбрал, че ще бъде задържан, отново започнал да отправя обидни думи към полицейските служители, като опитал да удари св. В.В., напсувал присъстващите служители на МВР и им се заканил, че „едни хора ще посетят домовете им“. След това, жалбоподателят бил отведен в помещението за задържане, където продължил да буйства, като счупил врата на тоалетна, стол и други вещи.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното :

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР .

Тази разпоредба, предоставя възможност на полицейския орган да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Анализът на разпоредбата сочи, че при упражняване на тези правомощия полицейският орган разполага с оперативна самостоятелност. В този смисъл, по силата на самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния орган, при наличие на някоя от изброените хипотези в чл. 72 ЗМВР, по своя преценка да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление /чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР/.

Съдът, при служебния контрол, намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото изрично по силата на чл. 72 от ЗМВР, са делегирани права да издава заповеди за задържане на лице при наличие на визираните в нормата, предпоставки.

Заповед за задържане на лице се издава от полицейски органи, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че издателя на заповедта е полицейски орган – 4

„разузнавач в група ОП“ при РУ – Белоградчик.

Спазени са и изискванията на чл. 59 от АПК за форма на административния акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл. 74 от ЗМВР задължителни реквизити – името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане.

Спазени са условията и срока по чл. 73 от ЗМВР, като лицето е задържано на 06.12.2020 г. в 22.46 ч. и е освободено на 07.12.2020 г. в 18.50 ч.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР корелира с установените данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК .

Във връзка с правната квалификация на деяние по чл. 270, ал. 1 НК и възраженията на защитата в тази връзка, съдът намира следното :

Процесуалният представител на жалбоподателя възразява срещу квалификацията на деянието, за което жалбоподателят Ж.Ж. е задържан, като твърди, че не се доказа по никакъв начин последният да е осуетил изпълнението на полицейско разпореждане, тъй като доброволно е отишъл в сградата на РУ – Белоградчик и не се е установило, на Ж. да е поискано документ за самоличност, който същия да е отказал да представи.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се доказа по един неоспорим начин, че от страна на жалбоподателя Ж. Ж. е била проявено пълно противопоставяне на органите на реда да изпълнят задълженията си, в точа число – вербална и физическа агресия. Еднопосочни са показанията на всички полицейски служители при описание на действията на жалбоподателя – както в дома му, така и в полицейското управление. При детайлния им разпит, се установи, че жалбоподателя Ж.Ж. в момента, в който е излязъл на входната врата на дома си, се нахвърлил първоначално върху съседа си Младенов, а след това е нанесъл удари и на полицейския служител Б.И..

Отправил е закани към полицейските служители, като агресията му е 5 продължила след това и в сградата на полицейското управление. Очевидно е, че се е противопоставил на полицейските служители да изпълнят задълженията си – да го предупредят за преустановяване на неправомерните му действия спрямо съседа му Димитър Младенов.

Съгласно установената съдебна практика по този въпрос, не е необходимо в заповедта за задържане да има подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото заповед, това е изпълнено от полицейския служител, издал заповедта.

Принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличието единствено на данни, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, които да са установени преди извършване на задържането, както е в настоящия случай. В процесния случай такива данни са налице. При този вид принудителна мярка следва да се има предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието "доказателства", т. е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства и се предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Нещо повече – от материалите по делото се установи и това дори бе заявено и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, че спрямо последния има образувано досъдебно производство.