Решение № 235 от 26.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Кюстендил, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500220 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивна жалба с вх. № 1159/13.02.2023 г. по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Валентина Александрова, с рег. №742 в регистъра на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес:

*****, срещу Разпореждане от 17.05.2022 г., постановено по изпълнително дело /ИД/ №20147420400373 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова, с което органа по принудително изпълнение е отказал да прекрати изпълнителното производство поради сочена от длъжника перемпция, настъпила в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Жалбоподателят – длъжникът оспорва правилността на обжалваното разпореждане. Изтъква наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обосновавайки виждането с липсата на предприети от взискателя действия по удовлетворяване на паричното му притезание срещу длъжника. Поддържа становище, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и 1 други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по ТД №2/2013 г. на ОСГТК. Отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по принудително изпълнение приема за незаконосъобразен и несъответстващ на утвърдената съдебна практика, приемаща, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК перемпцията настъпва по право и органа по принудително изпълнение издава постановление за прекратяване, което има само декларативен характер.По конкретно претендира, че за периода от 23.01.2019г. до 08.02.2021г., нито „У.Б“ АД, нито „Е.М“ ООД не са искали предприемане на изпълнителни действия, нито такива са предприемани.Последното изпълнително действие поискано от „У.Б“ АД е от 18.02.2015г. и от тогава взискателя не е искал предприемане на изпълнителни действия.Въз основа на посочените обстоятелства жалбоподателят счита, че изпълнителното производство е прекратено на 18.02.2017г., най –късно на 23.01.2021г. с изтичане на две години от последното изпълнително действие по делото.

В условията на евентуалност изтъква съображение за липсата на процесуалноправна легитимация на взискателя „Е.М“ ООД да води изпълнително производство срещу него като длъжник на кредитора „У.Б“ АД“ АД, твърдейки че е негов правоприемник по силата на сключен между тях договор за цесия. Този извод базира на липсата на връчено му уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Счита, че този пропуск води до липсата на нужните предпоставки за конституирането на „Е.М“ ЕООД като взискател, при което приема, че предприетите от последния действия по принудително събиране на цедираното му парично притезание, не са породили действие спрямо него. Допълнително сочи, че с договора за цесия, въз основа на който „Е.М“ ООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, е цедирано друго вземане, а не вземането по изпълнителния лист, издаден в полза на „У.Б“ АД по гр.д.№1756/2014 г. на РС - Дупница, при което взискателя не се легитимира като частен правоприемник на кредитора и спрямо него не са налице предпоставките на чл.429, ал.1 ГПК за конституирането му като взискател по процесното изпълнително дело.

2

По изложените съображение завявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

До взискателя „Е.М“ ЕООД е изпратен препис от жалбата, като в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпило писмено възражение.

ЧСИ Валентина Александрова е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК във връзка с обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх.№2517/07.06.2023 г., входирана в регистратурата на ОС – Кюстендил, от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес: *****, съдържаща искане да бъде задължен органа по принудително изпълнение да администрира по надлежния ред подадена от длъжника М. М. молба за прекратяване на изпълнително дело №20147420400373 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнително дело №20147420400373 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова е образувано по молба, подадена от „У.Б“ АД с искане да бъде образувано изпълнително производство срещу длъжниците М. С. М. и Валентин С. М. въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден по 3 ч.гр.д.№1756/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница, по силата на който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „У.Б“ АД суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по цитираното частно гражданско дело, както следва: 2 353.61 евро главница; 187.51 евро лихва за периода от 07.12.2013 г. до 30.10.2014 г., законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за внесена държавна такса в размер на 99.54 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 404.19 лева.

Към молбата е приложена заповед за изпълнение, в която е отразено, че вземането произтича от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №TR 3181154/26.11.2010 г.

По делото съдебният изпълнител е извършил справки, целящи установяване имущественото състояние на длъжниците.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците съдебният изпълнител е пристъпил към действия по принудително изпълнение, като със запорно съобщение изх.№00061/05.10.2015 г., изпратено до „Д“ ЕООД, е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Валентин С. М..

Междувременно справките са продължили, преустановени са изпълнителните действия срещу Валентин М., .

С молба вх.№08057/23.12.2015 г. „Е.М“ ЕООД е поискал на основание чл.429 ГПК да бъде конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело. Към молбата е представен Договор за прехвърляне на парични вземания от 23.11.2015 г., сключен между „У.Б“ АД, като цедент и „Е.М“ ЕООД, като цесионер, между които вземания срещу М. С. М. за суми, както следва:4603.26 лв- за главница, 864.66 лв- за лихва, 1348.84 лв- за съдебни такси- 6816.76 лв.Основанието на това вземане респ. договорът за кредит от който то произтича е посочено в Приложение №1и това е договор за кредит №956LRA2103300602 – различен от Договора посочен в Приложението.

На л.90 се намира уведомление за прехвърляне на вземането до М. С. М., С молба вх.№00583/07.03.2016 г. взискателят „Е.М“ ЕООД е приложило 4 уведомление за извършено прехвърляне на вземане, което да бъде връчено от ЧСИ Александрова на длъжника М. С. М.. Последното е връчено на 17.03.2016 г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, видно от уведомление с изх.

№01924/16.03.2016 г., находящо се на лист 101 от приложеното ИД поради ненамиране на адресата ( справка за адрес по месторабота и настоящ и постоянен адрес, към този момент не е правена).С отбелязване, че лицето е в чужбина е връчено съобщение на М. М., относно наложен запор върху лек автомобирл №01144/18.02.2015г.

Следват нови справки, след което запорно съобщение изх.

№00911/25.01.2017г.,( 05.10.2015- 25.01.2017) относно наложен запор до „З.С.“ ООД, на трудово възнаграждение на М. С. М. – връчено 31.01.2017г. – обратна разписка ИД PS 2500 00 KD 25 M., искане вх.№005228/17.02.2017г. за становище „З.С.“ ООД, преводно нареждане 12.05.2017г. – л.124 платена сума М.М. 90.00 лв. изп.д.№373/2014, платежно нареждане 12.05.2017г. – 18.00 лв, платежно нареждане 12.05.2017г.- 42.00 лв.

Поредно искане за справки с цел установяване на имущество върху което да бъде наложен запор е отправено с молба вх.№3938/04.10.2018г.

Молба вх.№5798/19.10.2018г. за проверка относно притежавано от М. имущество- банкови сметки, притежавани МПС и имоти, доходи за последната година, на л.131- л.137 от делото се намират запорно съобщение изх.№9688/14.12.2018г. – за наложен запор върху сметките ( левови и валутни) открити в „ОББ“ АД – получено от Банката на 27.12.2018г.Писмо признание на вземането изх.№230-ОПЗ/1801300104/27.12.2018г. , авизо по платежно нареждане, запорно съобщение изх.№9688/14.12.2018г, молба вх.

№289/23.01.2019г за налагане запор върху банкови сметки.

След 23.01.2019г. до 18.02.2021г. ( 23.01.2019г- 23.01.2021г- 2 години) не са извършвани никакви действия както от съдебния изпълнител, така и от взискателя, като едва на 18.02.2021г. е молба вх.№1275, за налагане запор върху банкови сметки, запорно съобщение изготвено -23.02.2021г. на всяко възнаграждение за труд М. С. М. връчено на „Е.М.“ ООД депозирало отговор, Нова молба от „Е.М“ за налагане на запор -17.03.2021г., справки за банкови сметки и вписвания на недвижимо имущество, молба вх.

№2710/21.04.2021г., за вписване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.*****“, поредни справки, молба вх.№3107/13.05.2021г. представени 5 платежни документи за заплатени такси в полза на Агенция по вписванията, установено ново имущество – справки в СВ и представени нотариални актове.

Следва молба вх.№05271/03.06.2021г. за налагане възбрана недвижими имоти – *** и самостоятелен обект в сграда *** – връчена 07.06.2021г. Връчено съобщение за вписана възбрана - л.175 от д, справка за актуално състояние на действащи трудови договори -07.07.2021г.

На 04.05.2022г. е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, оставено без уважение с разпореждане от 17.05.2021г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

С оглед ограничения обхват на проверката, която съдът дължи при обжалване действията на съдебния изпълнител, законосъобразното конституиране на взискател не попада изрично в действията, подлежащи на съдебен контрол. Доколкото обаче същото предполага установяване законосъобразността на извършените в производството действия по принудително изпълнение, съдът ще се произнесе и по този изведен с въззивната жалба спорен въпрос.

Като има предвид утвърдила се практика на ВКС, намерила отражение в Решение №404/12.02.2016 г. по гр.д.№666/2015 г. и в Решение №209/28.11.2018 г. по т.д.№253082017 г. и двете по описа на ВКС, върховната инстанция застъпва становището, че предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по 6 предписания от закона ред. Органите по принудително изпълнение за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл.435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото производство. Отделно от изложеното върховните съдии приемат, че доколкото с молбата за образуване на изпълнително производство е приложен и договора за цесия, както и приложение към него с описани прехвърлените вземания, отчитайки и обстоятелството, че договорът е сключен с първоначалния кредитор, то в договора се съдържа негово изявление за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния искане за предприемане на изпълнителни действия и по отношение длъжника въз основа на него. При това положение не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД, респективно, че по отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие.