Решение № 5191 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. С. 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110156799 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявен e от ищеца М. С. Р. отрицателeн установителeн иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът „Т.

С.” ЕАД няма право на принудително изпълнение за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2012 г. по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. ...8/2009 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно: сума в размер на 861,35 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.07.2006 г. до м.04.2008 г. и сума в размер на 285,12 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2006г. до 19.06.2009г. за събирането на която е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ МБ. рег. № ... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

Ищецът М. С. Р. твърди, че спрямо Р. В. М. – наследодател на ищеца е било проведено заповедно производство, което е завършило с влизане в сила на Решение по реда на чл. 422 ГПК, въз основа на което е издаден посочения изпълнителен лист.

Заявява, че ответникът претендира от ищцата заплащане на исковите суми по посоченото изпълнително дело.Твърди, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи давността за период повече от пет години от влизането в сила на Заповедта за изпълнение. Поддържа, че молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочено конкретно имущество, което трябва да бъде запорирано.Твърди, че делото е трябвало да бъде прекратено след изтичането на двегодишния период на бездействие в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и при липса на секвестируемо имущество съгласно чл.433, ал.1, т.5. Поддържа се, че перемпцията е настъпила през 2014г, след което вземанията са погасени по давност. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе суми. Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Т. С. ” ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната.Твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което 1 приложима е 5 годишната давност. Заявява, че в рамките на 5 годишния давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно, както с оглед на депозираните молби, предприетите изпълнителни действия, така и с постъпилите плащания. Сочи, че давност не тече докато е висящо изпълнителното производство. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че в полза на „Т. С.” ЕАД срещу наследодателя на ищеца – Р. В. М. е издаден изпълнителен лист от 29.06.2012 г., издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. ...8/2009 г. по описа на СРС, 90 състав за следните суми: сума в размер на 861,35 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.07.2006 г. до м.04.2008 г. и сума в размер на 285,12 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2006г. до 19.06.2009г., за събирането на които е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ МБ. рег. № ... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ ММ.Б. с рег. № ... в Регистъра на КЧСИ , от което се установява, че на 10.09.2012 г. е подадена молба от „Т. С.“ ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2012 г., издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. ...8/2009 г. по описа на СРС, 90 състав за следните суми: сума в размер на 861,35 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.07.2006 г. до м.04.2008 г. и сума в размер на 285,12 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2006г. до 19.06.2009г., с която молба е извършено от взискателя възлагане начина на изпълнение по см. на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

С разпореждане от 10.11.2014 г. по ИД са конститирани като длъжници наследниците на починали длъжник Р. В. М. – ищцата М. С. Р. 9дъщеря) и В. С. Р. (син). ПДИ е връчена на ищцата на 08.12.20214 г. С възражение от 03.01.2015 г. ищцата е поискала прекратяване на ИД. С разпореждане от 07.01.2015 г. ЧСИ Б. е отказал да прекрати ИД.

Депозирана е частна жалба срещу отказа, която е оставена без разглеждане от СГС с влязло в сила определение. На л. 33 от ИД е приложено съдебно удостоверение от 20.11.2012 г., издадено от СРС, видно от съдържанието на което е, че по молба на длъжника В. С. Р. е вписан в особената книга на съда под № 749 отказ от наследството на наследодателя Р. В. М..

С молба с вх. номер 08786/03.02.2016 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.

С молба с вх. номер 08107/02.02.2017 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.

С постановление от 13.04.2018 г. ИД е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

С молба с вх. номер 27334/04.05.2020 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.

Други относими към настоящия спор изпълнителни действия не са предприемани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за 2 допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 3393/23.01.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в полза на „Т. С.” ЕАД срещу наследодателя на ищеца – Р. В. М. е издаден изпълнителен лист от 29.06.2012 г., издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. ...8/2009 г. по описа на СРС, 90 състав за следните суми: сума в размер на 861,35 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.07.2006 г. до м.04.2008 г. и сума в размер на 285,12 лева – лихва за забава за периода от 07.08.2006г. до 19.06.2009г., за събирането на които е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ МБ. рег.

№ ... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС. Установи се, че ищцата е конституирана като длъжник по ИД, както и че по молба на длъжника В. С. Р. е вписан в особената книга на съда под № 749 отказ от наследството на наследодателя Р.

В. М., поради което съдът приема за доказано, че ищцата се явява единствен законен наследник на починалия длъжник Р. В. М.. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение №70/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. № 20158410411801 по описа на ЧСИ НН. М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е 3 изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.