Решение № 1208 от 30.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. П., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20251720100783 по описа за 2025 година на Районен съд – П. и при участието на ПРБ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2б ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Образувано е по искова молба на К. Г. Т. срещу Районен съд – Р., с която се претендира заплащане на сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за твърдени претърпени неимуществени вреди, за които се поддържа, че са настъпили вследствие нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 1142/2024 г. по описа на Районен съд – Р. в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът развива обширни съображения, в които съчетава твърдения за процесуално забавяне с обща критика към съдебната система, позоваване на международни актове, както и твърдения за влошено здравословно съС.ие. Поддържа, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, стрес, чувство за безсилие, депресивни съС.ия и накърняване на доверието му в правосъдието. Счита, че производството по посоченото гражданско дело е било забавено, като съдът не е предприел своевременно действия за развитието му, поради което твърди, че е нарушено правото му на справедлив процес.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Районен съд – Р., оспорва иска като неоснователен, като излага доводи, че производството е протекло в рамките на разумния срок, съобразно сложността на делото и процесуалното поведение на страните.

Прокуратурата на Република България, като контролираща страна, изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и служебно изисканите справки за движението на гр.д. № 1142/2024 г. по описа на Районен съд – Р., се установява, че делото е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд – П., а в хода на производството съдът е извършвал процесуални действия, свързани с проверка редовността на исковата молба, администрирането й, както и и насрочване на съдебни заседания.

При първоначално сезиране с искова молба с вх. № 20366/12.09.2024 г., подадена в РС П. е извършена проверка за местна подсъдност и е констатирано, че съгласно чл. 7, ал.2 ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, тъй като това би било несъвместимо с принципите на безпристрастност и справедлив процес.

Поради това производството е било прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Районен съд – Р. като най-близък родово компетентен съд.

Настоящият съд намира за необходимо изрично да подчертае, че това процесуално действие е задължително по силата на закона, представлява гаранция за правото на справедлив процес, и по дефиниция не може да се третира като забавяне по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ.

След изпращането по подсъдност е образувано гр.д. № 1142/2024 г. по описа на РС – Р., като с Разпореждане № 2747/14.10.2024 г. съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба. Констатирани са нередовности, изразяващи се в липса на доказателство за внесена държавна такса и липса на конкретни фактически твърдения относно твърдяното нарушение на разумния срок – с посочване на дати, периоди и конкретни процесуални действия, причинна връзка между тях и твърдените вреди.

В тази връзка исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни и ясни указания, включително относно правните последици при неизпълнение.

В указания срок ищецът е представил доказателство за внесена държавна такса, но изрично е заявил, че не счита за свое задължение да конкретизира твърденията си, като е посочил, че преценката за разумния срок следва да бъде извършена от съда „по същество“.

При това с Разпореждане № 2825/21.10.2024 г. исковата молба е върната, а производството – прекратено, поради неизпълнение на указанията.

2

С Определение № 847/22.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 631/2024 г. на ОС – П. разпореждането е отменено по процесуални съображения, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изпълнение на дадените указания, с Разпореждане № 3262/29.11.2024 г. РС – Р. отново е оставил исковата молба без движение, като е дал идентични указания за конкретизация.

След като в предоставения срок такива не са изпълнени, нито е поискано продължаване или възстановяване на срока, с Разпореждане № 3509/20.12.2024 г. исковата молба е върната, а производството – прекратено.

След последващ въззивен контрол и отмяна на Разпореждане № 3509 от 20.12.2024г., съответно връщане на делото, Районен съд – Р. е предприел последователни и регулярни процесуални действия, включително разпореждания от 07.02.2025 г., 20.02.2025 г. и 27.02.2025 г. , свързани с администриране на жалби и процесуални искания, Разпореждане № 1433/22.05.2025 г., с което е разпоредена размяна на книжа по чл. 131 ГПК и Определение № 517/01.08.2025 г. за подготовка на делото по чл. 140 ГПК .

Проведени с а открити съдебни заседания през октомври, ноември и декември 2025 г., при активна процесуална дейност на съда, като в насроченото през м.ноември заседание не е даден ход на делото, поради представен болничен лист от ищеца, а на останалите открити съдебни заседания ищецът не е проявил процесуална активност и не се е явявал.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

От заявените фактически обстоятелства в исковата молба се налага извод, че предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл.

2б ЗОДОВ.

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и срока, в който е продължава съдебното производство, а съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, за които твърди, че изключват отговорността му.

От изявленията на страните в хода на съдебното производството, както и от събраните писмени доказателства е видно, че К. Г. Т. е страна по гр.д. № 5441/2024г. по описа на РС П. - ищец, което дело е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Р., където е образувано под № 1142/2024г. по описа на този съд.

В това отношение правният спор е концентриран относно това дали е налице забавяне при разглеждането и решаването на процесното дело, респективно, при положителен извод - чии действия и бездействия са довели до надхвърляне на разумния срок.

С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е създаден национален компесаторен механизъм за бавно правосъдие, с който е предвидено вътрешноправно средство за защита на граждани и юридически лица от допуснато нарушение 3 на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.

По аргумент от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ преценката дали дадено съдебно производство е разгледано и решено в рамките на разумния срок се извършва, като се вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предмет на установяване при особеностите на всеки конкретен случай са какви процесуални действия са или не са били извършени своевременно от правозащитните органи по делото, които са засегнали права или законни интереси на пострадалия.

В настоящата хипотеза, след съвкупен анализ на доказателствения материал, се установява, че производството по гр. д. № 1142/2024г. по описа на Районен съд – Р. е образувано на 03.10.2024г. на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ след изпращането му по компетентност от РС П., като на 16.12.2025г. е приключено съдебното дирене и делото е обявено за решаване.

Искът по чл. 2б ЗОДОВ не представлява общо средство за недоволство от съдебната система, нито компенсаторен механизъм за всяко субективно усещане за неудовлетвореност от процеса.

Предмет на този иск е единствено и само продължителността на конкретно съдебно производство, преценена през обективните критерии, изведени в практиката на ЕСПЧ – сложност на делото, поведение на страните и поведение на съда.

Настоящият съд намира за необходимо да подчертае, че съдът не дължи служебно „допълване“ на фактическата рамка при този вид искове.

Конкретизацията на твърдяното забавяне е задължение на ищеца, тъй като именно тя очертава предмета на спора.

Релевантният период по чл. 2б ЗОДОВ започва след извършването на задължителната проверка по чл. 7, ал.2 ЗОДОВ, тъй като тази проверка е нормативно обусловена и не може да се включва в евентуален период на забавяне.

В рамките на този период съдът е осъществявал непрекъсната процесуална активност, като всички действия са извършвани в срокове, съответстващи на характера и динамиката на производството.

Дори и хипотетично да се приеме най-благоприятният за ищеца подход, продължителността на производството не надхвърля разумния срок.

Съдът не може да не отчете, че основната причина за процесуалните затруднения по делото е съзнателният отказ на ищеца да изпълни дадените му указания, като същият изрично е заявил, че не счита за необходимо да конкретизира твърденията си.

Подобно поведение не може да бъде вменено във вина на съда и не може да обоснове извод за нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Част от времетраенето на производството се дължи на необходимостта от даване на 4 указания за отстраняване на нередовности, както и на подадени от ищеца молби и процесуални искания.

По делото не се твърди, нито се установява да е пропуснато, респективно забавено извършването на конкретни процесуални действия при разглеждането на делото.

По аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица, от действията, бездействията и актовете на нейните органи е обективна, има гаранционнообезпечителен характер и не предполага виновно поведение на конкретното длъжностно лице. Държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени неимуществени вреди от дейността на органите на съдебната власт при нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Следва да се има предвид, че някои форми на морални вреди – включително емоционалното разстройство, поради своето естество не могат да бъдат предмет на конкретно доказване, като това не би следвало да възпрепятства присъждане на компенсация, ако съдът счита за разумно и справедливо да допусне, че на ищеца са причинени вреди, изискващи да бъдат обезвредени /в този смисъл Решение № 306 от 22.10.2019г. по гр. д. № 4482/2017г. на ВКС, I V г.о., Решение№ 272 от 27.01.2020г. по гр. д. № 924/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 334 от 19.06.2025г. по гр. д. № 3984/2024г. на ВКС, IV г.о., Решение № 245 от 23.04.2024г. по гр. д. № 1860/2023г. на ВКС, III г.о./.

След съвкупния анализ на събрания доказателствен материал и при отчитане на гореизложените обстоятелства настоящият състав намира, че производството по гр. д. № 1142/2024г. по описа на Районен съд – Р. е протекло в пределите на разумния срок, като е обявено за решаване на 16.12.2025г., и при разглеждането му не са допуснати процесуални нарушения, които да накърняват процесуалните права на ищеца или правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. От тук се налага заключение, че са неоснователни и въведените в исковата молба твърдения, че ищецът е търпял негативни последици от засягане на неимуществената му сфера.

Отделно от това следва да бъде взето предвид, че п о делото са били допуснати свидетели, които впоследствие са заличени, след като същите са заявили, че не разполагат с преки и непосредствени възприятия относно релевантните за спора факти, поради което съдът е приел, че разпитът им е доказателствено ирелевантен.