Определение № 5328 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5328 гр. Варна, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502446 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Висше училище по мениджмънт“ с ЕИК 124140232 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Оборище № 13А, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3073/12.08.2024 год., постановено по гр. дело № 20243110103475 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са уважени предявени от М. Г. Д. от гр. Добрич против въззивника обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М. Г. Д. от гр. Добрич и е отменена Заповед № 20/2023г., издадена на 12.10.2023г. от ректора на Висше училище по мениджмънт с ЕИК 124140232, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Оборище" № 13А, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и М. Г. Д. от гр. Добрич е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент" в катедра "Туризъм", Стопански факултет, с място на работа Висше училище по мениджмънт с ЕИК 124140232, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Оборище" 13А,на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата по делото, както и до необсъждане на относими към правния спор доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че съдът е обсъждал доказателства относно факти, които не са елемент от фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, а 1 не е обсъдил други доказателства, вкл. и предстнавени от ищцата, установяващи относими към повдигнатия правен спор факти, съборазно и наведените от ответника, настоящ въззивник възражения и доводи против предявените искове, с което на практика се е отклонил от спорния предмет.

Навежда също, че първоинстанционният съд е формирал изводи относно въпроса дали ищцата е била допусната, респ., не е била допусната до работа след отмяната на предходното й уволнение и възстановяването й на предишната работа, което няма отношение към правния спор. Формирайки изводи по този въпрос първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело и до погрешен извод по съществото на спора.

Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон първоинстанционният не е съобразил актуалната към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, а е изследвал и приложил цитираната разпоредба в предходна редакция, неприложима в настоящия случай.

Твърдят се и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото, разпределението на тежестта на доказване в процеса и нарушение на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК.

Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлмени. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, л. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата, ищца по предявените искове, оспорва жалбата, счита, че е нередовна, тъй като липсвала представителна власт за адв. Ал. Т. да представлява ВУМ, със седалище Варна във въззивното производство. Навежда, че адв. Ал. Т. не бил упълномощен от настоящия ректор проф. д-р Красимира Станева да представлява висшето учебно заведение пред въззивния съд.

Оспорва жалбата и по същество, като счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения по наведените в жалбата оплаквания.

С отговора на въззивната жалба са представени писмени доказателства, с искане за приобщаването им към делото.

При извършената проверка относна редовността на въззивната жалба, въззивният съд констатира, че същата е редовна, тъй като на л. 160 от гр. дело № 3018/2023 год. по описа на РС-Добрич, преобразувано след изпращането му по подсъдност в гр. дело № 3475/2024 год. по описа на РС-Варна, се съдържа пълномощно от ректора на ВУМ, с което същият е упълномощил адв. Ал. Т. да преставлява учебното заведение по делото до окончателното му приключване 2 във всички инстанции. Смяната на законнния представител на висшето учебно заведение (ректора) не прекратява учредената представителна власт – чл. 41, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав, като се запозна с делото и съобрази оплакванията във въззивната жалба за неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 2 ГПК, счита, че в нарушение на цитираната разпоредба съдът не е указал на ответника, настоящ въззивник, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, с които обосновава законността на уволнението на ищцата, а именно: не сочи доказателства за броя на студентите в Професионално направление „Туризъм“ във ВУМ, със седалище гр. Варна, за периода 2018/2019 год.; 2019/2020 год; 2020/2021 год;

2021/2022 год.; 2022/2023 год. и 2023/2024 год., като на страната следва да се даде възможност да посочи и ангажира доказателства за горното в срок найкъсно в съдебното заседание.

По искането на въззиваемата за приобщаване на представените с отговора й на въззивната жалба доказателства съдът ще се произнесе след като изслуша становищено на насрещната страна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Висше училище по мениджмънт“ с ЕИК 124140232 със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. Оборище № 13А, въззивна жалба срещу Решение № 3073/12.08.2024 год., постановено по гр. дело № 20243110103475 по описа на РС-Варна за 2024 год.;

УКАЗВА на ответника, настоящ въззивник, „Висше училище по мениджмънт“ с ЕИК 124140232 със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. Оборище № 13А, че не сочи доказателства за броя на студентите в Професионално направление „Туризъм“ във ВУМ, със седалище гр. Варна, за периода 2018/2019 год.; 2019/2020 год; 2020/2021 год; 2021/2022 год.;

2022/2023 год. и 2023/2024 год. и му ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок най-късно в съдебното заседание да посочи и ангажира доказателства за горните обстоятелства;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.12.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4