Определение № 1129 от 11.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Същото е образувано по жалба, подадена от адв. С.С. – служебен повереник на М. М. А. К., срещу определение № 2499 от 22.08.2022 г., постановено по ЧНД № 976/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 16-и състав, с което първоинстанционният съд е потвърдил постановление от 04.01.2022 г. на Софийска районна прокуратура (СРП), с което е било прекратено производството по досъдебно производство (ДП) № 292/2005 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 3532/2005 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че е налице разминаване в обстоятелствената част и диспозитива на съдебния акт относно правната квалификация на престъплението, за което се води наказателното производство. Сочи се, че абсолютната давност за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК изтича на 21.07.2027 г. Жалбоподателят счита, че давността е била надлежно прекъсвана с извършването на действия по разследването, като, ако се приеме, че за последно това се е случило на 20.07.2010 г., то след тази дата тече нов давностен срок от петнадесет години, който изтича на 20.07.2025 г. и съответно понастоящем не е изтекъл, противно на приетото в мотивите на първия съд.

Поради това е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов такъв, с който да бъде отменено постановлението на СРП.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и 1 обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – пострадало лице, и в установения за това 7-дневен срок, срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, и пред компетентен съд.

При разглеждане по същество на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за основателна.

Досъдебното производство № 292/2005 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 3532/2005 г. по описа на СРП, е образувано по реда на чл. 408б, ал. 3 от НПК /отм./ на 24.01.2005 г. и е водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК за това, че за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч. на 21.01.2005 г. в гр. София, ул. „Христо Станчев“ пред № 17 противозаконно е отнето чуждо МПС – л.а. марка „БМВ“ с ДКН № **** КК, от владението на М. М. А. К., без негово съгласие с намерение да го ползва.

На 02.09.2005 г. производството по делото е спряно на основание чл.

239 от НПК /отм./, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит.

Същото е възобновено на 20.02.2008 г.

На 14.07.2008 г. производството по делото отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението. Последвало е възобновяване на 26.08.2008 г. и спиране на 03.12.2008 г., отново на същото основание.

Постановлението за спиране на наказателното производство от 03.12.2008 г. е било обект на съдебен контрол, вследствие на което с определение от 06.03.2009 г., постановено по НЧД – И 614/2009 г., по описа на СРС, НО, 19-и състав, същото е било отменено.

С постановление на СРП от 02.10.2009 г. производството по делото отново е спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Същото е възобновено на 09.10.2009 г.

На 12.04.2010 г. в качеството на обвиняем по делото е привлечен Х.Р.

М. А.А.Х.. Същият е обвинен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление на СРП от 20.07.2010 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК производството е било частично прекратено по отношение на Х.Р. М.

А.А.Х.. Със същото постановление наблюдаващият прокурор е преквалифицирал престъплението, за което следва да продължи да се води производството, от чл. 346, ал. 1 от НК в такова по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 194 от НК, като на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е постановил спиране на наказателното производство.

Производството е възобновено на 08.10.2019 г. и спряно на 05.03.2020 г. поради неразкриване на извършителя на престъплението. Срещу постановлението за спиране на наказателното производство е подадена жалба от М. М. А. К., която е оставена без разглеждане с определение от 09.07.2020 2 г., постановено по НЧД 8529/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-и състав.

С постановление от 04.01.2022 г. на СРП наблюдаващият прокурор едновременно е възобновил и прекратил производството по делото.

Съображенията на прокурора за наличието на прекратително основание се състоят в това, че относителната давност за осъществяване на наказателно преследване за престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК се определя съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК и е в размер на петнадесет години, които са изтекли на 21.01.2020 г. Прокурорът е приел, че в случая не следва да се прилага предвидената в закона абсолютна давност, тъй като не са налице действия по смисъла на чл. 80, ал. 1 и 2 от НК, които да са довели до спиране или прекъсване на давността. С оглед това производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Срещу постановлението е постъпила жалба от М. М. А. К., по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение от 22.08.2022 г. С определението е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да потвърди постановлението на прокурора, СРС е счел, че прокурорският акт е законосъобразен и почива на ясни и обосновани мотиви, с които по същество е изразил съгласие, като е приел, че давностният срок за наказателно преследване на инкриминираното деяние е петнадесет години, започнал е да тече на 21.01.2005 г., когато се твърди да е извършено деянието, и съответно е изтекъл на 21.01.2020 г. За да достигне до този извод, СРС е съобразил, че последното действие по преследване на лицето, спрямо което е насочено то, е осъществено на 20.07.2010 г., като от тогава до 04.01.2022 г. не са извършени каквито и да е действия, свързани с преследване на лице във връзка с инкриминираното деяние.

След извършена преценка на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че доводите на жалбоподателя следва да бъдат споделени.

На първо място, действително е налице несъответствие между мотивите на контролирания акт и неговия диспозитив. В мотивите си първият съд е приел, че досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 346, ал.

1 от НК. Същевременно обаче съдът е изследвал дали е изтекъл давностният срок за друго престъпление – такова по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 194 от НК, без да стане ясно кое е наложило промяната в правната квалификация на предмета на наказателното производство, която да бъде съобразена при преценката за срока на давността. След като е приел, че давността за престъплението по чл. 195, ал. 2 от НК е изтекла, районният съд е постановил в диспозитива на определението, че потвърждава постановлението на СРП за прекратяване на производството, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

В случая не може да се приеме, че се касае за техническа грешка или пропуск, доколкото въпросът за правната квалификация на престъплението, 3 за което се води наказателното производство, е от съществено значение за определяне на приложимия срок на давността, тъй като това е прекратителното основание, което се твърди да е настъпило.

На следващо място, въззивният съд установи вътрешно противоречие в мотивите на контролирания съдебен акт. От една страна, районният съд е приел, че деянието, за което е образувано наказателното поризводство, се твърди да е извършено на 21.01.2005 г., като последното действие по преследване на лицето, спрямо което е насочено то, е осъществено на 20.07.2010 г. Същевременно обаче съдът е приел, че относителната давност в размер на петнадесет години е изтекла на 21.01.2020 г. и „на самостоятелно основание не са налице основания, прекъсващи или спиращи давността, за да започне тя да тече отново“, а след последното действие е изминал също период, надвишаващ десет години. Не става ясно как едновременно е приложима относителната давност, изчислена от довършване на престъплението, като е прието, че има действие, с което същата е била прекъсната, а в същото време според съда след последното действие, с което е била прекъсната, е изминал период над десет години, без да се посочи този период дали изпълва изискуемите петнадесет години, на които съдът се е позовал, за да приеме, че прокурорският акт е правилен.

Посочените противоречия по мнение на въззивния съд препятстват да се установи действителната воля на първия съд и в този смисъл представляват съществено процесуално нарушение. Същото обаче не съставлява основание за отмяна на контролирания акт в настоящото производство, поради което въззивният съд следва да се произнесе по същество.

Съгласно постановлението на СРП от 20.07.2010 г. престъплението, за което се води наказателното производство, е преквалифицирано от чл. 346, ал. 1 от НК в такова по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Поради това с оглед санкционната част на разпоредбата от Особената част на НК приложимите давностни срокове са съответно петнадесет години за относителната давност (чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК) и двадесет и две години и шест месеца – за абсолютната давност (чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 2 от НК).

Производството се води за престъпление, което се твърди да е извършено на 21.01.2005 г., поради което това е датата, от която започва да тече давностният срок (чл. 80, ал. 3 от НК).

Доколкото се установи, че на 20.07.2010 г. към наказателна отговорност е било привлечено лицето Х.Р. М. А.А.Х., то следва да се приеме, че със съставянето на въпросното постановление за привличане на обвиняем надлежно е била прекъсната давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като същото съставлява действие, предприето от надлежен орган, за преследване на лицето, срещу което то е насочено.

Не се установиха други последващи действия, с които да е била прекъсната давността. Следователно от 20.07.2010 г. е започнала да тече нова 4 относителна давност, чийто краен срок изтича на 20.07.2025 г. и понастоящем все още не е настъпил, а абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението ще изтече на 21.07.2027 г.

При това положение не съответства на фактите по делото изводът на първия съд и на СРП, че относителната давност е изтекла и производството подлежи на прекратяване. Същата продължава да тече и ще изтече на горепосочените дати за двата вида давност.

С оглед това определението на СРС се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, поради което съответно подлежи на отмяна и атакуваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, тъй като не се установи наличието на соченото от прокурора прекратително основание.

Воден от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8, вр. чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски градски съд, НО, VIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2499 от 22.08.2022 г., постановено по ЧНД № 976/2022 г. по описа на СРС, НО, 16-и състав, с което е потвърдено постановление от 04.01.2022 г. на СРП, с което е прекратено производството по ДП № 292/2005 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 3532/2005 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ постановление от 04.01.2022 г. на СРП, с което е прекратено производството по ДП № 292/2005 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 3532/2005 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на разследването.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.