Решение № 180 от 08.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Смолян, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 166/30.12.2024 г. по гр. д. № 59/2024 г.

Златоградски районен съд е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т 2 от ГПК, че Р. Ц. Гугински дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумите както следва: 109, 82 лева – представляваща абонаментна такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 05.12.2021 г. – 04.01.2022 г.; 641, 49 лева – представляваща неплатени задължение по лизингови вноски по сключените договори за закупуване на устройства, за периодите: 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г., 05.12.2021 г. до 04.01.2022 г. и от 05.02.2022 г. до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете суми от 20.12.2023 г. до окончателното им изплащане; ответникът е осъден да заплати разноски съобразно уважената част от иска – 705 лева за исковото производство и 225 лева за заповедното производство.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от адв. Здр. С. Д. в качеството му на особен представител на ответника Р. Ц. З., с оплаквания, че е неправилно и необосновано.

Твърди се във въззивната жалба, че исковата претенция е предявена преждевременно, като съдът е приел връчването по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК за редовно. Поради това се счита, че ответникът не е бил информиран за дължимите суми с представените договори по делото.

На следващо място се твърди, че присъдените лихви са недължими, защото липсват доказателства /покана/ за доброволно плащане.

1

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение, при условията на евентуалност за неговото изменение.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Г. З., с който се оспорва жалбата като необоснована и недоказана.

По повод оплакванията в жалбата се твърди, че уведомление е връчено по посочения ред, тъй като е изпълнена процедурата по чл. 47 ал. 1 – 3 от ГПК; връчването по чл. 47 ал. 5 от ГПК е извършено законосъобразно, което означава, че ответникът е надлежно уведомен за съществуването на задължението си.

По повод твърдението за недължимост на лихви поради липса на покана в отговора се сочи, че ищецът е изпратил писмено уведомление /последна покана за доброволно плащане/ на 05.02.2022 г. – дата, предхождаща заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; уведомлението е доставено чрез „Български пощи“ ЕАД, за което по делото е приложено удостоверение от „Български пощи“ ЕАД от Областна пощенска станция – Смолян. Сочи се, че въпреки уведомяването на ответника, законна лихва се претендира не от датата на поканата за доброволно плащане, а от датата на подаване на заявлението.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част като валидно, правилно, обосновано и законосъобразно.

С Определение № 121/12.03.2025 г. въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, в изпълнение на акоето с молба вх. № 1317/02.04.2025 г. ищецът е въвел твърдения за начина на формиране на претендираните суми и основанието, на което се претендират.

По това уточнение особеният представител адв. Д. е депозирал отговор вх. № 1771/07.052025 г., в който се възпроизвеждат доводите от въззивната жалба; прави се искане да бъде указано на ответната страна да внесе възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

В съдено заседание за жалбоподателя особеният му представител адв. Д. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание. В писмена молба поддържа отговора на жалбата за неоснователността й.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

От ищецът – мобилен оператор се претендират суми за неплатени мобилни услуги и неплатени лизингови вноски. Искът е уважен от районния съд за сумата от 109, 82 лева, представляваща абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги, както и за сумата от 641, 49 лева, представляваща задължения за лизингови вноски по договори за закупуване 2 на мобилни устройство.

От представените писмени доказателства към заявлението по чл. 410 от ГПК и към исковата молба – писмени договори и фактури, както и от депозираното основно и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ищецът дължи сумата от 109, 82 лева за предоставени му мобилни услуги, които услуги ищецът не е заплатил.

Срокът на договорите е изтекъл, поради което не следва да се обсъжда връчването на уведомление за прекратяването им и покана на ищеца. В тази връзка са неоснователни доводите във въззивната жалба, тъй като между страните е уговорен срок за заплащане на всяко месечно задължение, след изтичането на който срокът ответникът изпада в забава.

В решението си районният съд е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в договорните отношения между страните и е приел, че ответникът не дължи неустойки както за предоставянето на мобилни услуги, така и за предоставените на лизинг мобилни устройства. Поради това и искът е уважен единствено за дължимите такси за предоставени мобилни услуги в размер на 109, 82 лева, които не са заплатени от ищеца, така и е уважен за сумата от 641, 49 лева за неплатени лизингови вноски за мобилни устройства.

По отношение неплатената сума за лизингови устройства настоящата инстанция счита, че тя се дължи, но не в уважения от районния съд размер. Видно от петитума на исковата молба, за неплатени месечни суми по договорите за лизинг се претендира обща сума в размер на 563, 33 лева.

Увеличение на иска не е правено. Поради това районният съд се е произнесъл свръхпетитум за разликата от 563, 33 лева до 641, 49 лева, за която разлика обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо.

Сумата от 563, 33 лева се дължи от ответникът поради неизпълнение на задължението да заплаща всеки месец дължимата вноска на закупените от него мобилни устройства. Не се установява дължимите вноски за закупените на лизинг устройства да се претендират не по преференциални цени, както са уговорени в договорите. Основание за този извод дава приложения на л. 21 от ч. гр. д. № 298/23 г. договор за лизинг, тъй като сборът от месечните вноски за лизинг на това устройство съответства на претендираната за него сума от 498, 26 лева. Претендираната неустойка по отношение договорите за лизинг е формирана не по преференциални цени, но за тази неустойка иска е отхвърлен от районния съд.

Предвид гореизложеното за сумите от 109, 82 лева и за 563, 33 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а за разликата от 563, 33 лева до сумата от 641, 49 лева първоинстанционното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено.

С оглед този изход от спора ответникът в производството следва да заплати ДТ в полза на ОС – Смолян за въззивното производство в размер на 13, 46 лева, както и разноски в полза на въззиваемия в размер на 178 лева за възнаграждение за особения представител.

Поради това Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 166/30.12.2024 г. по гр. д. № 59/2024 г. на Златоградски районен съд, В ЧАСТТА, с която е признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т 2 от ГПК, че Р. Ц. Гугински дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата над 563, 33 лева до 641, 49 лева – за неплатени задължение по лизингови вноски по сключените договори за закупуване на устройства, за периодите: 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г., 05.12.2021 г. до 04.01.2022 г. и от 05.02.2022 г. до 04.03.2022 г. – като недопустимо в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 166/30.12.2024 г. по гр. д. №

59/2024 г. на Златоградски районен съд, в останалата част.

ОСЪЖДА Р. Ц. З., ЕГН **********, гр. Н., ул. „М. Г.“ № 29, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, разноски за въззивната инстанция в размер на 178 лева за възнаграждение за особен представител.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4