Решение № 1322 от 05.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Кюстендил, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100354 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Кюстендилска вода“ ЕООД срещу Н. М. К..

Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между страните, дружеството е извършило услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, за имот на ответника, находящ се в с. ***, и с партиден № ***, за отчетен период от 10.03.2023г. до 11.08.2023г., за което били издадени фактури, шест от които останали непогасени, на обща стойност 5620,45 лева. Към 20.10.2023г. била начислена законна лихва за забава върху всички неплатени фактури в размер на 90,31 лева. Тъй като ответникът трайно не изпълнявал задълженията си, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Поради постъпило възражение от ответната страна, за ищеца се породил интерес от установяване на вземанията си по реда на чл.422 ГПК, като предявява претенция за сумата от 5710,76 лева, от които: 5620,45 лева, представляващи главница за стойността на предоставени и потребени услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени в периода от 10.03.2023г. до 11.08.2023г.; лихва за забава върху главницата в размер на 90,31 лева за периода от 09.04.2023г. до 22.10.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.10.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Претендират се 1 разноските в двете производства.

В изпълнение на дадени от съда указания от ищцовото дружество с молба вх. № ***г. уточняват, че целият период на предоставените услуги, за който са издадените фактури е от 10.11.2018г. до 10.08.2023 г. С молба вх. № *** г. се поддържа, че сумата от 5 398,30 лева е начислена за периода от 10.11.2018г. до 10.08.2023г. с фактура № ***г. За останалите фактури е посочено следното: фактура № ***г. с начална дата 10.02.2023г. и крайна дата 10.03.2023г., за главница от 102,11 лева; фактура № **********/13.04.2023г. с начална дата 10.03.2023г. и крайна дата 10.04.2023г., за главница от 30,48 лева; фактура № ***г. с начална дата 10.04.2023г. и крайна дата 10.05.2023г., за главница от 22,86 лева; фактура № ***г. с начална дата 10.05.2023г. и крайна дата 10.06.2023г., за главница от 27,28 лева; фактура № ***г. с начална дата 10.06.2023г. и крайна дата 10.07.2023г., за главница от 39,42 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Заявява се, че искът е допустим за сумата от 5398,30 лева и законната лихва върху нея в размер на 78,70 лева или общо за сумата от 5477 лева, по отношение на която ответникът подал възражение в качеството си на длъжник в заповедното производство. Относно сумите по останалите фактури заповедта за изпълнение била влязла в сила и същите били погасени, за което ответникът представил доказателства с възражението по чл.414 ГПК. Ето защо се иска производството да бъде прекратено за сумата над 5477 лв. до пълния предявен размер от 5710,76 лв. като съдът присъди на ответника разноски за прекратената част.

Твърди се, че в допустимата си част искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника. Оспорват се всички фактически и правни основания на исковата претенция. Твърди се, че е невъзможно процесното количество вода по фактура № ***г. да бъде консумирано и отчетено чрез водомер с партиден № *** с оглед диаметъра на водопровода, водното налягане в района, и едномесечния период, за който е издадена фактурата. Навеждат се доводи за вероятна техническа грешка при отчитането и се оспорват като неверни показанията на водомера по процесната фактура от 11.08.2023г.

Оспорва се представената от насрещната страна справка за консумация на абонат като отразяваща неверни обстоятелства. Отправено е искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

От ответника е депозирано и становище с вх. № ***г., с което се заявява, че вземанията по първите пет фактури от представената от ищеца таблица не са спорни и производството следва да бъде прекратено в тази си част. Твърди се, че с оглед задълженията на ищцовото дружество по ЗДДС доставката на вода по фактура № ***г. не може да бъде за период различен от 11.07.2023г. до 10.08.2023г. Посочва се, че необяснимо защо горепосочената фактура касае период, за който вече са издавани фактури при ежемесечно отчитане на водомера и фактуриране. Счита се, че ищецът следва да посочи конкретно 2 отчетените показания за всеки месец от периода, за който е издадена фактурата. Отправено е възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 20.10.2020г. Поддържа се, че фактурата от 11.08.2023г. няма за предмет доставена вода на посочената стойност като се заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави вода, канал и пречистване за процесния период.

В проведените открити съдебни заседания страните, редовно призовани, изпращат упълномощени представители. Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа исковата молба и уточнява, че в имота на ответника има поне два водомера, на които са дадени различни партидни номера при водоразпределителното дружество. Партидният номер за имота бил посочен в исковата молба, а именно ***, а отделните, партидните номера на отделните водомери били *** и ***. Заявява се, че ответникът е осигурявал достъп на инкасатора само до единия водомер, а вторият /с № ***/ е укриван.

Едва през месец юли 2023г., при извършване на ремонти по повод констатирани аварии в района, бил осигурен достъп до втория водомер и тогава били отчетени показанията, по които е издадена шестата фактура.

От ответната страна възразяват на твърдението, че не е осигуряван достъп до водомера като заявяват, че той се намира на общодостъпно място и имотът не е заграден. Пълномощникът на ответника отбелязва, че съгласно Общите условия на „Кюстендилска вода“ ЕООД отчитането и фактурирането на водата става месечно, поради което претенцията следва да се конкретизира като се посочи какво количество е потребено, респ. фактурирано през всеки един месец от процесния период. Твърди, че ищецът цели недопустимо изменение на иска, отклонявайки се от предмета на свързаното с настоящото заповедно производство, както и въвеждайки по-дълъг период, през който твърди да е потребявана вода от ответника.

От ищцовата страна заявяват пред съда, че показанията на водомерите са снети в присъствието на ответника, същият е подписал констативните протоколи и му е била редовно връчена покана за изпълнение на задълженията към ищцовото дружество.

Съдът прекрати производството с влязло в сила протоколно определение от 27.11.2024г. по отношение на сумите, касаещи първите пет фактури, за периода от 10.03.2023г. до 11.07.2023г. като посочи, че по отношение на тях заповедта е влязла в сила, считано от 12.02.2024г.

Ответникът възразява, че след 11.11.2018г. не е доставяна вода в процесния обект през процесния водомер, за който се претендира заплащане.

От ищцовата страна изрично заявяват, че не претендират потреблението на вода за един месец, а за периода от м.11.2018г. до м.юли 2023г., както и че процесната сума е начислена единствено за доставка на вода, а не и за отвеждането и пречистването й.

По делото са ангажирани писмени доказателства, както и са назначени и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, вкл.

3 допълнително заключение по назначената СТЕ. Разпитан е свидетел на страната на ответника. Страните представят списъци на разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена, след като на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***г. по ч.гр.д. № *** г. в законоустановения за това срок, с оглед на това същият се явява процесуално допустим.

Обявено е за безспорно между страните наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги. Налице е облигационна връзка между страните по силата на която ищцовото дружество е извършвало услуга по доставка на питейна вода за имот на ответника, находящ се в с. ***.

Видно от копие на Протокол № ***г. /л.81/ на посочената дата водопроводчик при „Кюстендилска вода“ ЕООД е проверил водомер № *** за обект, находящ се в с. ***, и е констатирал показания, възлизащи на 3525 куб.м, в присъствието на ответника и е монтирал оборотен водомер № *** при показания 0000 куб.м.

Представено е копие от карнет компютърна страница № *** /л.79/ за водомер № *** за период на отчитане 01.01.2022г. – 31.12.2023г., с отбелязване „сезонен“ и никакви други показания в графите за 2022г. и първите 7 месеца от 2023г. През месец август в графа „показ. м3“ е отбелязано количеството от 3 524 куб.м. Представено е и копие от карнет компютърна страница № *** за водомер № *** за период на отчитане 01.01.2022г. – 31.12.2023г., с отбелязване „сезонен“ и попълнени показания за месеците от май 2022г. до декември 2023г.

Видно от заповед № ***г. на управителя на „Кюстендилска вода“ ЕООД, изд. съгласно закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, указанията на НРЦВКУ и на основание решение № ***г. на ДКЕВР, считано от 01.02.2013г. цените на водоснабдителните и канализационни услуги, които предлага дружеството са утвърдени с посочени стойности за куб.м като са диференцирани цена за услугата доставяне на вода но потребители, за услугата отвеждане на отпадъчни води, за услугата пречистване на отпадъчни води, както и за услугата доставяне на вода но друг ВиК оператор. От заповед № ***г. се установяват цените на тези услуги, считано от 01.06.2023г.

Приложени са копия на фактура № ***г. за обща сума от 6303 лева; фактура № ***г., за главница от 102,11 лева, общо дължима сума след частично плащане – 1,12 лв.; фактура № **********/13.04.2023г., за главница от 30,48 лева, общо дължима сума след частично плащане – 2,55 лв.; фактура № ***г. за главница от 22,86 лева, общо дължима сума след частично плащане – 2,81 лв.; фактура № ***г. за главница от 27,28 лева; фактура № ***г. за 4 главница от 39,42 лева. Първата фактура е издадена за партида ***, а останалите – за партида ***. Всички фактури са с отбелязване „само за сведение“.

Приложена е и справка за консумация на абонат /л.98/ от 25.11.2204г. за обект в с. Коняво със собственик Н. М. К., в която са посочени гореописаните фактури.

С Покана за доброволно плащане № ***г. ответникът е бил поканен да заплати паричното си задължение по издадените фактури, като видно от приложеното известие за доставяне на пощенска пратка, поканата му е връчена лично на 29.09.2023г.

Разпитан е свидетелят З. Л. А, който заяви пред съда, че познава ответника от повече от 25 години, преди време бил негов служител, към настоящия момент му помагал да извършва различни дейности в процесния имот, включително зазимявал чешми. Имотът представлявал незаграден двор, в който се намирал изоставен навес, сеновал. Имало чешма, разположена отвън. Понякога от тази чешма течала вода, друг път от крана излизал само въздух. Имал право да я използва. Според свидетеля чешмата е използвана активно през последната една година. Твърди, че водомерът се намира от лявата й страна и му е известно да е само един. Бил разположен в шахта и покрит с капак. Съдът кредитира посочените свидетелски показания като последователни и добросъвестно депозирани като ги съобразява с останалия събран доказателствен материал.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като пълно и обективно изготвено, според което на името на ответника Н. М. К. са разкрити две партиди – *** и *** като показанията по тях се отразяват в една фактура месечно. За периода от 01.03.2023г. – 31.08.2023г. са издадени шест броя фактури на обща стойност 5 620,44 лева. Според експерта дължимата лихва за забава е в размер на 90,34 лв. до 20.10.2023г., а количествата, отразени в издадените фактури са идентични с тези, които са описани в карнетите. Посочено е, че цените в процесните фактури съответстват на одобрените от КЕВР цени – до м.05.2023г. цената за куб.м е била 1,27 лв. без ДДС, а от м.06.2023г. – 2,19 без ДДС. В открито заседание вещото лице поясни, че по данни на ищеца това е цената на услугата довеждане на вода.