Решение № 123 от 28.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600142 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда № 4/08.03.2023 г. по НОХД № 197/22 г. на Окръжен съд Силистра, с която подсъдимата Т. Д. е била призната за виновна и осъдена по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, алт.1, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за пет години при първоначален общ режим, като за същия срок е била лишена и от право да управлява МПС съгласно чл.343г от НК.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 19.10.2019 г. на пътя гр.Силистра– гр.Русе, при управление на лек автомобил, в пияно състояние, подсъдимата е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинила смъртта на И.Й.. Подсъдимата е оправдана по обвинението да е причинила вредоносния резултат поради допуснати нарушения и на чл.20, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗДвП.

Въззивното производство се инициира с жалба от адвокат Б., за частното обвинение в лицето на майката, съпругата и децата на починалия, с искане за увеличаване на размера на наказанията, и с жалба от адвокат Д., представляващ подсъдимата, с искания за всички възможни резултати във въззивното производство.

В съдебно заседание адвокат Б. поддържа жалбата си на посочените в нея основания, адвокат Д. аргументира приложение на чл.55 от НК, а адвокат К., също защитник на подсъдимата, твърди, че обвинението не е доказано, 1 като мотивите се основават на предположения. Становището на прокурора е, че и двете жалби са неоснователни. Подсъдимата не изразява становище и не се възползва от правото на последна дума.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимата Т. Д., факти, установени по реда и със способите на НПК в окръжния съд, накратко са:

Подсъдимата живеела в с.Нова Черна, област Силистра, била правоспособен водач категории „В“ и „М“ от 15.08.2016 година, като в периода от 27.11.2017 г. до 17.06.2019 г. й били наложени пет административни санкции за нарушения на режима на скоростта. Тя имала достъп до управлението на лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ Р 5188 ВТ, оставен й от собственика му Деян Гамазов /с когото живеела съвместно/, да го ползва във времето на отсъствието му от страната.

На 19.10.2019 г. през деня подсъдимата се срещнала с И.Й. в с.Ряхово, по повод предлаган от него за продажба лек автомобил БМВ, тъй като свидетелят Гамазов търсел такъв за резервни части. Тя тествала автомобила, като в присъствието на свидетеля И. И. го управлявала с висока скорост по улиците на селото и извън него, одобрила го, и се разбрали предаването и заплащането да станат на другия ден.

След срещата подсъдимата се прибрала в дома си в с.Нова Черна.

Въпреки уговорката им, още същия ден по-късно, И.Й. й закарал автомобила там, като за да може да се прибере, помолил свидетеля Д. С. да го вземе от въпросното село след работа. Подсъдимата и И.Й. пили бира. Към 18:50 час близък приятел – свидетелят Б. Б., провел разговор по телефона с Й., който му казал къде е, и че ще се прибере след малко. Разговор с него имал и друг приятел – свидетелят С.И., в хода на който телефона взела подсъдимата и казала, да не се притеснява, че ще му го донесе по живо, по здраво. Малко по-късно подсъдимата и И.Й. напуснали с.Нова Черна с автомобила на свидетеля Гамазов, управляван от Д., по направлението към гр.Русе, в която посока се разполагало и с.Ряхово.

По това време и на същия път, но в обратната посока, се движел лек автомобил, управляван от свидетелката В.Р., с която пътувал и свидетелят А.Д.. Около табелата на с.Нова Черна, от завоя на излизане от селото, те възприели насрещно МПС - движещ се автомобил с включени дълги светлини, които преминали наляво-надясно през пътното платно, и необяснимо изчезнали вляво. Когато приближили мястото, където приблизително станало това, пред колата им от храстите изскочила подсъдимата Д.. Свидетелката Р. спряла автомобила, двамата със свидетеля Д. слезли, и разговаряли с нея. Тя им казала, че се казва Р., че пострадалият е съпругът й, и настоявала да й потвърдят, че е жив. Свидетелите възприели колата, преобърната в канавката, и видели на земята до едно дърво в близост мъж, без признаци на живот. Свидетелят Д. сигнализирал за ПТП на тел.112 – обаждане, регистрирано в 19:22 ч.

2

На място пристигнала кола на ФЦСМП Тутракан със свидетелите Г. И. и С.К.. Медицинското лице И. на място констатирала смъртта на И.Й., и екипът взел за преглед в болнично заведение подсъдимата, чиито видими наранявания били порязване по палеца на дясната ръка. На място останал пристигналият междувременно екип на пътна полиция - свидетелите И.Л. и А.Й..

В болницата бил изпратен втори екип на РУ Тутракан – свидетелите С.К. и А.А., които установили самоличността на Т. Д.. Там била създадена медицинска документация – от спешния екип и консултиращия хирург, отразяваща клинични данни за употреба на алкохол, но подсъдимата отказала да даде кръв за изследване, затова на свидетеля пътен полицай Л. било разпоредено също да отиде в болницата и да извърши проверката с техническо средство. Подсъдимата потвърдила, че тя е шофирала, не се възпротивила на проверката, и за констатирания около 23:10 ч резултат чрез „Дрегер 7510“ – 0.98 промила алкохол в издишания въздух, бил съставен документ - талона за изследване № 0035217, по отношение на водача на л.а.

БМВ с рег.№ Р 5188 ВТ Т. Д., с отбелязването, че тя приема показанието, което подписала без възражения. Когато научила, че И.Й. е починал, подсъдимата започнала да твърди, че е шофирал той, и въпреки препоръката на консултиращия хирург – свидетелят Тодор Н., за хоспитализация и образни изследвания на глава, подсъдимата отказала и си тръгнала.

Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от достатъчни по обем доказателствени източници, коментирани и съпоставени в мотивите на първоинстанционния съд, чиито изводи във връзка с обосноваността се споделят от въззивния състав.

С оглед дадените от подсъдимата обяснения пред първоинстанционния съд, и в частност твърдението й, че в момента на ПТП автомобила е управлявала не тя, а пострадалият И.Й., обосноваването на отговора по този спорен въпрос се е оказало от съществено значение, като мотивите на съда в тази част се оспорват от защитника адвокат К. в съдебно заседание пред настоящата инстанция с различни доводи.

Експертният отговор, на който се е позовал окръжният съд в мотивите си, е даден в три отделни експертизи, между които не съществуват противоречия:

- комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица д-р И. и инж.Ж., които дават заключение, че при настъпилото ПТП л.а. „БМВ 318“ с рег.№ Р5188ВТ е бил управляван от Т. И. Д., - допълнителната експертиза от същия вид, в която участват вещите лица инж.Ж., инж.Д., инж.И. и д-р И., и според която е възможно при настъпилото ПТП лекият автомобил да е бил управляван от Д., но не е възможно той да е управляван от Й., и

- петорната експертиза от същия вид, в която вещите лица проф. д-р м.н. Р., проф. д-р т.н. С., д-р К., инж.И. и инж.М., твърдят, че по време на 3 произшествието автомобилът е бил управляван от Т. Д., и не е управляван от И.Й..

Не се споделя разбирането на защитата, че изводите на окръжния съд в тази част почиват на недопустими доказателства – разпитите на полицаите, и че извън тях остават само експертизите, което също неправилно се определя като недопустимо.

Свидетелите И.Л., С.К. и А.А. са били служители на МВР, с месторабота РУ Тутракан. Първият е бил автоконтрольор, а другите двама – водачи на патрулен автомобил. Във времето на получения на тел.112 сигнал, всички те са били на смяна по график /както и колегата им А.Й./, за това и са били изпратени по разпореждане на дежурния да запазят местопроизшествието, която дейност не включва извършването на процесуални действия по разследването. Тя не включва извършването и на т.нар. в практиката оперативна беседа със заподозрян.

Свидетелите С.К. и А.А. не са останали на местопроизшествието, а са били насочени от дежурния към Спешния център при пострадалите. Когато станало ясно, че намиращата се там Т. Д. отказва да даде кръв за изследване, както и хоспитализация, към Центъра бил насочен и пътният полицай свидетелят И.Л., със задача да й извърши проверка с техническо средство за употреба на алкохол. В изпълнение на тази задача, доколкото талонът за изследване обективира действие по отношение на водач на МПС със съответен рег.№, свидетелят Л. е провел разговор с подсъдимата, в който тя е потвърдила, че е шофирала катастрофиралия автомобил – изявление, направено в присъствието, и възприето, и от свидетелите К. и Ангелов.

Не съществува пречка показанията на тези трима свидетели да се ползват като доказателствено средство по делото, тъй като те са допустими и с оглед преценката по чл.118, ал.2 от НПК, и като източник както на преки, така и на вторични доказателства. Такава пречка не се открива и след преглед на практиката на ЕСПЧ относно допустимостта на полицейските показания за възпроизвеждане на т.нар. „извънпроцесуални признания“ на дееца.

В частта относно личните им възприятия за завареното на местопроизшествието – положение и състояние на автомобила, вкл. разположение на предна лява седалка, следи по платното и автомобила, на трупа на пострадалия /от свидетеля Л./, както и за състоянието на пострадалата - психоемоционално, вкл. и относно белезите, че е употребила алкохол /от тримата/, показанията на тези свидетели представляват източник на преки доказателства в подкрепа на обвинението. В останалата част, в която възпроизвеждат изявления на подсъдимата, показанията на тези три лица имат производен характер, и съответно представляват източник на производни доказателства. Използването им като контролни факти за проверка на първични доказателства в случая е допустимо, тъй като те възпроизвеждат обстоятелства, изнесени от подсъдимата преди тя да придобие каквото и да е качество в процеса, което изисква защита, не в 4 условията на задържане, и не при събеседване с характера на разпит, а в разговор по повод извършване на конкретно действие по ЗМВР и Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно въз основа на чл.4 от последната, е издаден талонът за изследване № 0035217, като в разпоредбите на този текст дори се ползва широкото понятие „участник в ПТП“, а не „виновен водач“. Разговорът между свидетеля Л. и подсъдимата Д., проведен в присъствието на свидетелите К. и Ангелов, по повод издаването на този талон, се е състоял преди началото на наказателното производство, в т.ч. преди извършване на първото действие по разследването, когато спрямо подсъдимата не са били предприети каквито и да било действия за наказателно преследване, изискващи съответно ниво на защита, свободното й придвижване не е било ограничено, нито дори е била поставена в контролирана среда, поради което и е отговорила на поставения й въпрос относно управлението доброволно и спонтанно.

Установеното чрез разпита на горните трима свидетели е съответно на изводите на цитираните по-горе три комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи. Безспорно, както отбелязва и защитата, експертизата не е доказателствено средство, а способ на доказване, за това и съдебната практика е изяснила, че тя не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност, насочена към изясняване на тези обстоятелства. Предвид характера й на основан на специални знания извод от известните за неизвестните факти, достигнат посредством тези знания, с които съдът не разполага, експертизата следва да се приеме, ако почива на фактите, установени по делото, които са със съществено значение за правилното му решаване, и сред тях не са налице убедителни разколебаващи заключението й доказателства.