Определение № 5335 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5335 гр. Варна, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502312 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №85177/23.10.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.София, срещу разпореждане №42026/11.10.2024г., постановено по ЧГД №12327/2024г. на 18 състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. И. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. В., за разликата над сумата от 31,20 лв. до претендирания размер на вземането за обезщетение за забава от 51,25 лв., за периода 14.03.2024г. – 26.09.2024г. върху главницата в размер на 413,46 лв. по договор за кредит № 11038580 от 26.01.2023г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и длъжника, прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка дали вземането съществува, вкл. и относно правилността на изчисление на законната лихва, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство.

Преценката дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави се осъществява въз основа на заявлението. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за изпълнение и в отхвърлената част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

1

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. И. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. В., за сумата от 413.46 лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 11038580/26.01.2023 г., сключен с „Аксес Файнанс“ АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/14.03.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 25.80 лева – договорна лихва, начислена за периода от 26.01.2023 г. до 13.03.2024 г.; сумата от 51.25 лева – лихва за забава, начислена за периода от 14.03.2024 г. до датата на подаване на заявлението – 26.09.2024 г., включително.

С разпореждане №40679/02.10.2024г. заявлението е оставено без движение, като са дадени указания до кредитора да посочи как е формиран размера на претендираната главница, доколкото същият надвишава посочения в т.12 от заявлението кредитен лимит, както и размера на претендираното обезщетение за забава, доколкото същият не съответства на размера на законната лихва за посочения в заявлението период.

По делото е постъпила уточняваща молба, в която заявителят не е уточнил вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на необходимост от такова уточнение.

При така установените факти, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Процесният договор има характеристиката на потребителски и съответно спрямо него са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва ОЛП плюс 10% годишно, което се установява при елементарна проверка. Действително основната цел на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но при съобразяване с приложимата императивна правна уредба. Да се отрече възможността на 2 съда да извърши проверка при явно несъответствие на искането с императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК би открило възможности за злоупотреба и е в противоречие с възложената на съда функция да следи за законосъобразност на искането. След като част от претенцията на заявителя противоречи на закона или накърнява добрите нрави, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.

Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за противоречие на искането за присъждане на обезщетение за забава над размера на законната лихва, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №42026/11.10.2024г., постановено по ЧГД №12327/2024г. на 18 състав на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3