Решение № 340 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1533/30.10.2025 г., постановено по т.д. № 548/2025 г., СГС, ТО, VІ- 23 състав е осъдил „Витафрукт“ ЕООД, ЕИК 175434691, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Княз Ал. Дондуков“ №27, ет.3, ап.4, да заплати на „П.- Хербс енд фрутс“ ООД, ЕИК:

202382159, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Панайот Хитов“ №7, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата 61819,20 лв. с ДДС, представляваща цена по договор за покупко- продажба на бръшлян, обективиран във фактура № 0000000535/08.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 06.01.2025 г., до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2925.68 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 03.09.2024 г. до 05.01.2025 г., като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 2 925.68 лв. до пълния предявен размер от 2949,08 лв., с присъждане на разноски.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ищеца “Витафрукт“ ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение в уважената му част. Твърди, че ищецът не е доказал по делото факта на редовно водено от „Витафрукт“ ЕООД счетоводство, тъй като доказателствената сила на счетоводните документи е производна и не следва да се презумира, поради което и не е доказал възникнало между страните договорно правоотношение Неправилно съдът бил приел, че ищецът е доставил стоката, като не е изключил експедиционната бележка като доказателство по делото. Събраните по 1 делото доказателства и особено гласните не доказвали извършена доставка, респ. получаване на стоки от дружеството. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „П.- Хербс енд Футс“ ООД оспорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба на „П.- Хербс енд Фрутс“ ООД се излага, че ответника "Витафрукт“ ЕООД са сключили договор за покупко- продажба на лист бръшлян сух, с единична цена за килограм 5,30 лв. без ДДС, по силата на който му е доставило договорената стока, която му предал на 08.07.2024 г., за което е подписана експедиционна бележка и е издадена фактура № 0000000535/08.07.2024 г. на стойност 61 819, 20 лева с ДДС, получена от ответника, с падеж на задължението за плащане на цената- 02.09.2024 г. Задължението не е изпълнено и към настоящия момент, като ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за периода от 03.09.2024 г. до 06.01.2025 г. в размер на 2949,08 лв. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 61 819, 20 лв. с ДДСнеизплатено задължение по фактурата, ведно със законната лихва, както и сумата от 2949,08 лв.- обезщетение за забава за периода от 03.09.2024 г. до 06.01.2025 г., и направените разноски.

С първоначалния отговор „Витафрлукт“ ЕООД оспорва исковете с твърдения за липсата на сключен между страните договор, извод за какъвто не можел да се направи и от представената фактура, която не е подписана от негов представител. Оспорва стоката да е предадена, както и да е от сочения вид и количество, като заявява, че експедиционната бележка не е подписана от лице, овластено да приема от името на дружеството, и оспорва подписа, положен за П. Б., но в съдебно заседание оттегля оспорване автентичността на този документ. Евентуално твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да предаде стоката на посоченото във фактурата място – с. Александрово, тъй като в експедиционната бележка е посочено място – гр. Търговище, поради което този документ касае доставка по различно от процесното правоотношение и на различна стока, а именно цвят липа. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като твърди и че не е изпаднал в забава, тъй като не е поканен да изпълни.

С допълнителната искова молба „П.- Хербс енд фрутс“ ООД уточнява, че стоката е предадена на посочения от "Витафрукт“ " ЕООД превозвач в склада на „П.- Хербс енд 2 фрутс“ ООД, находящ се в с. Александрово, обл. Ловеч, а лицето П. Б., подписало бележката, е шофьорът, извършил превоза на стоката от базата на ищцовото дружество в с.

Александрово, до посочения от ответника адрес. Твърди, че стоката- лист Бръшлян, е в количеството, описано във фактура № 0000000535/ 08.07.2024 г. , като фактурата за липата е издадена по - рано от датата на натоварване и предаване на стоката /липа/ на превозвача, което се е случило на 28.06.2024 г.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва да е възлагал превоз на стоката и да я получил от превозвача. Поддържа възраженията и доводите, изложени в отговора на исковата молба.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

На 08.07.2024 г. „П.- Хербс енд Фрутс“ ООД е издало фактура № 0000000535/08.07.2024 г., с получател „Витафрукт“ ЕООД, за стока: лист бръшлян сух, количество 9 720 кг., с посочена единична цена 5.30 лв. и обща стойност 51 516 лв. без ДДС и 61 819.20 лв. с ДДС, с дата на падеж: 02.09.2024г. и място на сделката: с. Александрово, Ловеч.

От представеното по делото писмо от НАП се установява, че ответното дружество е включило фактурата в дневника за покупки по ЗДДС за м.07.2024 г. с посочената стойност.

С експедиционна бележка, издадена на 08.07.24 г., подписана от представители и на двете страни, съответно за предал и приел, доставчикът „П. Хербд енд Фрутс“ ООД е предало на „Витафрукт“ ЕООД 5010 кг. цвят липа 167 бр. по 30 кг или 5010 кг., както и лист бръшлян 324 бр. по 30 кг. или 9720 кг.

Разпитан като свидетел по делото П. Б. /подписал за приел експедиционната бележка от 08.07.24г./ заявява, че работи в „Пактранпорт“ от 7 години като шофьор на тежкотоварен автомобил. Натоварил бръшляна в с. Александрово, за което му била издадена стокова разписка. След това отишъл в Търговище, където разтоварил на „Витафрукт“ част от липата и натоварил нова част. Бръшлянът останал в камиона, за да отиде в Германия. Положеният върху експедиционната бележка подпис за „приел“ е негов , като оригиналът на тази бележка останал във „Витафрукт“ ЕООД, на което дружество я предал. Експедиционната бележка била изготвена от собственика на ищцовото дружество- Д..

Разпитана като свидетел по делото П. Р.- собственик на транспортната фирма „Пактранспорт“, заявява, че веднъж работила с „Витафрукт“ ЕООД. Натоварили билки от село близо до Ловеч, а след това камионът отново се върнал в Търговище, където се разтоварили голяма част от билките и натоварили друго. Бръшлянът останал в камиона и тръгнал за Германия.

Разпитаният като свидетел по делото С. С., заявява, че като работник във фири на Д. П.

/управител на ответното дружество/ през м. 07. е участвал в товаренето за Търговище на бали бръшлян около 10 т. , след това дотоварили с липа и пак с бали бръшлян.

Разпитана като свидетел по делото М. А.- работник в „П. Хербс енд Фрукт“ ООД в с.

Александрово, заявява че опаковала бръшлян, който натоварили на два пъти, както и липа.

3

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:

За да постанови решението си, СГС, ТО, VІ- 23 състав е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.272 ГПК препраща, като по наведените с въззивната жалба доводи намира следното:

За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл.327 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение между страните в процеса по договор за покупко- продажба със посоченото в исковата молба съдържание, предаването на стоката на купувача, настъпването на падежа на задължението за плащане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая, както не се спори по делото, между страните не е подписан писмен договор.

Съгласно трайноустановената съдебна практика, макар да не е подписана от купувача по договора за покупко- продажба, издадената от продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка; По своята правна същност договорът за продажба е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи; Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказателство за неговото съществуване.

С оглед на изложеното, при съобразяване с приложената по делото фактура, която съдържа всички реквизити за съществените елементи на договора за продажба, по която ответното дружеството е ползвало и данъчен кредит, съдът приема за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за покупко- продажба, имащ за предмет: продажбата на лист бръшлян сух, с количество- 9 7200 кг., срещу заплащането на сумата от общо 51 516 лв. без ДДС или 61 819,20 лв. с ДДС, с дата на падежа- 02.09.2024 г.

Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че процесната фактура не доказва възникнало между страните правоотношение по договор за покупко- продажба поради липсата на проведено от ищеца доказване на редовността на водените от купувача счетоводни книги, каквото възражение за нередовност на водените от него счетоводни книги, ответното дружество не е направило, поради което и проверката на този факт е ирелеватна за изводите относно последиците на признанието.

Противно на изложеното от жалбоподателят, съдът не е изградил изводите си за наличие на предаване на стоката само на показанията на разпитаните по делото свидетели, а е формирал мотиви за предаването на стоката, позовавайки се и на осчетоводяването и 4 ползването на данъчен кредит за процесната фактура, на приложената по делото експедиционна бележка, на приложимост на правилото на чл.68, ал.1, б. „б“ ЗЗД и на чл.

303а, ал.3 ТЗ. Наред с това наличието Наличието на заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани свидетелски показания, когато те съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Наличието на заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани свидетелски показания, когато те съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Наличието на заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани свидетелски показания, когато те съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Наличието на заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани свидетелски показания, когато те съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Наличието на заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани свидетелски показания, когато те съответстват на останалите събрани по делото доказателства. на заинтересованост по см. на чл.172 ГПК не е достатъчно, за да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. и С.- работници на ответното дружество, чиито показания са съответни на останалите събрани по делото доказателства.