Решение № 6841 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6841 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета А.а

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета А.а Въззивно гражданско дело № 20221100511695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр.

София, ж.к. **** срещу решение № 20057636/14.09.2022г. постановено по гр.д. № 41044/2020г. по описана Софийски съд 30 състав и с което са отхвърлени предявените от ЕС срещу Д. Л. Х., искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 500,00 лв. – неплатени такси за за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода 01.05.2013г. 31.05.2015г. вкл.;

- с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за сумата от 64,00 лв. - вноска за управление и поддръжка на ЕС – такса за куче за периода 01.10.2012г. до -31.05.2015г. вкл.;

- с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за сумата от 140,00 лв. - вноска за управление и поддръжка на ЕС – такса за куче за периода 01.02.2017г. – 30.11.2018г. и 01.03.2019г. – 31.08.2019г.вкл.;

- с правно основание чл.51 ал.1 от ЗУЕС за сумата от 18,00 лв. - вноска за управление и поддръжка на ЕС – такса за куче за периода 01.12.2018г. до 27.02.2019г.вкл.

- с правно основание чл.48 ал.4 от ЗУЕС - 35 лв. – дължима сума за смяна на входна врата и 30 лв. – дължима сума за поставяне на видеонаблюдение, и за които суми суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 02.10.2019г. по ч.гр.д. № 53319/2019г., евро, представляваща неплатени такси и за фонд „ремонт и

1 както и в частта за присъдените с осъдителен диспозитив разноски в заповедното производство и първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон. Навеждат се възражения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като сумата от 792 лв. е установена като дължимо вземане на ЕС на общо събрание на ЕС проведено 2017г. и като единно такова и от който момент следва да се счита, че е започнала да тече давността. Счита, че вземането за ремонт на входна врата и поставяне на видеонаблюдение по никакъв начин не може да се определи като периодично, поради което и не е погасено по давност. Счита, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод за недоказаност на вземанията и който извод е в противоречие със събраните по делото многобройни писмени доказателства.Моли решението да бъде от отменено и постановено друго, с което изцяло се уважат предявени искове.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна – Д. Л. Х. е депозирала писмен отговор, с който оспорва доводите във въззивната жалба като неоснователни, твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Първоинстанционният със е сезиран с обективно кумулативно искове с правно основание чл.51 ал.1 от ЗЕУС и чл.48 ал.4 от ЗУЕС.

Следователно основателността на предявенте искове с правно се обуславят от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на сграда в режим на етажна собственост, ответникът да е собственик на самостотяелен обект в ЕС, надлежно взето решение на ОУ за определяне на размера на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата и за решение на ОС за събиране на средства за извършен 2 конкретен необходим ремонт и съответно размера на вноската дължима от ответника.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че: не е спорно между страните, че ответника е собственик на самостоятелен обект – ап.25 в ЕС с адрес: гр. София, ж.к. ****, същата за процесния период отглежда в апартамента си куче, извършена е подмяна на входна врата и постановено видеонаблюдение и за който ремонт, респективно – спорните въпроси са: какъв е характера на вземанията, претендиравни от ЕС в настощото производство, коя е приложимата спрямо тях норма - чл. 110 от ЗЗД или чл.111 б. „в“ от ЗЗД с оглед възражението от ответника за погасяването им по давност, от кога съответните вземания са станали изискуеми; налице ли са доказателства установяващи размера на вноските респ. на вземането за извършен ремонт на входна врата и видеонаблюдение.

Относно иска за установяване на вземането на етажната собственост за такса за поддръжка и управление, с правно основание чл.51 от ЗУЕС:

Основният спор между страните, касаещ дължимостта на таксите за поддръжка и възстановяване, за разрешаването на който спорът е пренесен пред въззивната инстанция, е заплащана ли е и в какъв размер таксата за поддръжка и управление на ЕС – досежно такса куче /а не брой живущи хора в апартамента/ и дали вземанията са погасени по давност.

По делото са представени:

-протокол от проведено на 07.06.2015г. ОС на ЕС, като в по т.4.2.з е взето решение вноската по чл. 51 ал.1 от ЗЕУС - за управление и поддръжка на ЕС да бъде определена, считано от 01.06.2015г. в размер на 6 лв. на човек; за собствениците на обекти от 1-ви и 2-ри етаж – вноската да бъде в размер на 3 лв.; за кучета – 1 лв. на куче;

-протокол от ОС на ЕС проведено на 29.01.2017г. е като в т.3.4 са взети следните решения: вноската за управление и поддръжка на ЕС да е 6 лв. на човек; вноската за куче да е 6 лв. на куче;

Действително, както твръди въззивникът, по делото не са представени доказателства за определения от ОС размер на вноската за управление и поддръжка на ЕС за периода 01.05.2013г. -31.05.2015г. В т.4 от протокола от ОС проведено на 07.06.2015г. е взето решение да се обяви във входа списък на етажните собственици с размера на неплатените им задължения до момента на провеждане на общото събрание /и за 3 години назад/ и да им бъде предоставен срок за плащане на задълженията, като тези с най – големи задължения до 900,00 лв.- срокът за плащане е определен до 31.08.2015г. В същата точка е посочено, че списъка е неразделна част от протокола за ОС, но по делото такъв списък не е представен /представената справка – л.43 от делото на СРС касае задълженията етажни собственици за периода 2015г. – 2017г./. Дори и да се приеме, че посочените в исковата молба /респ. заявлението по чл.410 от ГПК/ суми от 500,00 лв. са неплатени от ответника месечни вноски за поддръжка и управление на ЕС за периода 01.05.2013г. -31.05.2015г., то несъмнено същите към датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК от ищеца в съда – 18.09.2019г. са погасени по давност по следните съображения:

Разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят по решение на ОС – чл.51 ал.1 вр. ал.9 от ЗУЕС и те са месечно задължение на всеки един етажен собственик/ползвател/обитател т.е. дори и да не е определен срок за изпълнението им, то следва да се счита, че с изтичане на съответния месец задължението става изискуемо.

Фактът, че ОС е констатирало неплатения размер на задълженията за периода 2013г. – 2015г. за такса управление и поддръжка спрямо ответника на свое събрание през 2015г. или 2017г. по никакъв начин не променя нито характера на тези задължения, нито променя момента на тяхната изискуемост респективно падеж /чл.114 ал.2 от ЗЗД/. Следователно направените 3 възражения във въззивната жалба, че задължението няма характера на периодично, а еднинно вземане на ЕС, което е възникнало от датата на ОС, когато е констатирано че същото не е неизпълнено, са несъстоятелни.

Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.111 б. „в“ от ЗЗД спрямо посочените вземания, доколкото несъмнено същите са периодични - ТР

3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и е стигнал до извода, че са погасени по давност.

Същите фактически и правни изводи важат и относно претендираната от ищеца сума от 64,00 лв. - вноска за управление и поддръжка на ЕС – такса за куче за периода 01.10.2012г. до -31.05.2015г. вкл.

Относно вземанията за периодите: 01.02.2017г. – 30.11.2018г. и 01.03.2019г. – 31.08.2019г.вкл. и 01.12.2018г. до 27.02.2019г.вкл.

Размерът на задълженията е установен с горецитираните решения на ОС от 07.06.2015г.-и 29.01.2017г., като с оглед липса на доказателства за извършено плащане от страна на ответника именно на процесните месечни такси за куче – до 29.01.2017г. – 1лв., а след това - по 6 лв. месечно, то иска в тази му част се явява основателен и доказан, съответно вземанията не са погасени по давност /чл.111 б. „в“ от ЗЗД/ и следва да бъдат присъдени в общия им размер от 158,00 лв.

Относно иска с правно основание чл.48 ал.4 от ЗУЕС - 35 лв. – дължима сума за смяна на входна врата и 30 лв. – дължима сума за поставяне на видеонаблюдение.

Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, както и да приема план и решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства, подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11, ал. 1, т. 8 вр. чл.48 ал.1 ЗУЕС, като императивно законът е посочил, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. /чл.48 ал.3 от ЗУЕС/.

Решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат:1. За извършване на необходим ремонт /§1 т.8 от ДР на ЗУЕС/;2. За неотложен ремонт /§1 т.9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§1 т.12 от ДР на ЗУЕС/, като за последния е предвидена разлика в кворума и мнозинството за взимане на решения /чл.17 ал.2 и чл.15 ал.1 от ЗУЕС/.

Видно от протокол от проведено на 20.07.2015г. ОС на ЕС в т. 4.3 са взети следните решения за необходимост от набавяне на средства във фонд „ремонт и обновяване“ - целеви: за подмяна на домофонната система, за видеонаблюдение и за входна врата с контрол на достъпа таксата, като сумите е следвало да бъдат платени до 20.08.2015г. от етажните съсобственици.

С оглед обстоятелството, че има надлежно взето решение за извършване на целеви ремонт и който е осъществен от един от съсобствениците и е определен размера на участието на останалите съсобствениците съобразно цитираното – горе задължително решение на ОС на ЕС /като липсва спор между страните, че сумите са определени съобразно нормата на чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС / и което решение на ОС е влязло в сила, като е недопустимо инцидентното му оспорване в настоящото производство, както и обстоятелството, че липсва плащане на процесните суми от ответвника, въззивният съд счита, че иска е основателен и доказан до предявения му размер, а именно: дължима сума за 4 смяна на входна врата – 35,00 лв. и за видеонаблюдение – 30,00 лв.