Решение № 6056 от 31.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45865/2025
- Вид
- Решение № 6056
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6056 гр. София, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110145865 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 220,00 лева – част от сумата от общо 6421,41 лева, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 02121361-21-000030, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1802,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.09.2022 г. до 04.09.2025 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.07.2021 г., около 10:45 часа в гр.К., на **************, при потегляне на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ **************, водачът реализирал ПТП със прелия пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Артеон“ с рег.№ **************. Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на процесното ПТП, увредения автомобил „Фолксваген“ имал валидна застраховка „Каско“ в дружеството, а товарния автомобил имал застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, който било отразено, че виновен за ПТП-то бил водачът на товарния автомобил. По повод подадено заявление в дружеството била образувана щета № 0212-1361-21-000030, по която на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 4603,96 лева, като били направени и 1 ликвидационни разходи в размер на 5,00 лева.. Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 4618,96 лева, но ответното дружество отказало плащане с доводи, че няма данни за вина на водача на застрахования при тях автомобил. Д оглед предходното ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира и сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове, които оспорва по основание и размер. Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение и валидност на застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП по отношение на посочения в исковата молба товарен автомобил. Изразява се становище, че водачът на застрахования в дружеството товарен автомобил няма вина за настъпване на инцидента, тъй като водачът на лекия автомобил е бил паркирал на място предназначено за таксиметрови автомобили, съответно в нарушение на ЗДвП. Ето защо, представения по делото протокол за ПТП се оспорва с доводи, че е частен документ и не обвързва съда. Оспорва се и стойността на твърдените имуществени вреди с доводи, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Поради неоснователност на главната искова претенция се оспорва и обусловената от нейното уважаване акцесорна такава. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените в производството разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведеното на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на предявения иск за главница като същият се счита предявен за сумата от 4618,96 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане на определеното застрахователно обезщетение.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица № 93002010076424/24.09.2020 г. за застраховка Каско на МПС, полица за задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 17.08.2020 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, калкулация-ремонт, описзаключение по щета, възлагателно писмо, фактури, преводно нареждане.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 14.07.2021 г., в 10:45 часа в гр.К., на у**************, между превозно средство А - товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ ************** и превозно средство Б - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Артеон“ с рег.№ **************, е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТПто е настъпило при смяна на лентите от страна на водача на товарния автомобил, доказато лекият автомобил е бил паркиран/спряло състояние. Обективирана е скица на ПТП-то, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Н.
Г. и Г. Т. Х..
В показанията си св.Г. разказва, че си спомня процесното ПТП, тъй като на тази дата имал среща с представител на застрахователя, за да опише драскотина по автомобила му, но от лявата страна. Спрял пред офиса на застрахователното дружество, а през това време покрай него преминало камионче, което одрало автомобила отдясно. Водачът на товарния автомобил се оправдал, че същият е с десен волан. Извикали полиция и съставили протокол.
В показанията си св.Х. разказва, че помни ПТП-то. Тогава карал малко камионче и зареждал магазин на „Чикън груп“. Водачът на другия автомобил бил спрял на мястото, определено за зареждане на магазина. По време на паркирането свидетелят счупил огледалото и одраскал калника на спрелия автомобил, но според него другият водач бил в нарушение. Спомня си също, че дошла полиция, но те нищо не са съставяли. Застрахователят на лекия автомобил съставил протокол.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че всички увреждания по лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № **************, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на гореописания автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 5683,54 лева. Аналогична е стойността за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни части към датата на ПТП. Вещото лице е посочило, че при ремонт в доверен сервиз стойността възлиза на 5572,42 лева. Видно от заключението е, че в района на най-вероятното място на настъпване на процесното ПТП, по посока на движения на товарния автомобил, пътното платно е съставено от една пътна лента, предназначена за движение в две посоки. Липсва вертикална пътна маркировка.
Вещото лице е констатирало, че по делото не са приложени гаранционните условия на 3 увредения лек автомобил, но обичайния гаранционен период за марката е 5 години.
При липса на събития, които да я изключван, би следвало същият да е в гаранция.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се установява от описаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства, заключението на САТЕ и събраните по делото гласни доказателства.
Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от 4 хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.
В конкретния случай описаното в протокола за ПТП се потвърждава и от показанията на двамата свидетели – водачи при настъпване на ПТП, които са еднопосочни и непротиворечиви относно причината за ПТП-то. Събраните по делото гласни и писмени доказателства са обсъдени от вещото лице, което въз основа на своите знания и опит е дали заключение, в което е категорично относно механизма на настъпване на ПТП и причинените щети.
Неоснователно съдът намира обективираното в писмения отговор възражение, че водачът на увредения лек автомобил е бил паркирал в нарушение на ЗДвП. Видно от заключението на САТЕ е, че на мястото на настъпване на ПТП-то пътното платно е съставено от една пътна лента, предназначена за движение в две посоки., като липсва вертикална пътна маркировка. На обективираната ма заключението снимка на мястото на ПТП не се установяват изложените в писмения отговор твърдения относно наличие на маркировка, предназначена за таксита, нито описаното от св.Х. място за получаване на стока. Напротив, от показанията на св.Г. се установява, че същият не е бил паркирал, а спрял пред офис на застрахователя за опис на щети по автомобила. В подкрепа на изводите за липса на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил е и обстоятелството, че полицаите посетили местопроизшествието, не са констатирали нарушение на ЗДвП /аргумент от показанията на св.Х./.