Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4513 от 13.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6913/2024
Вид
Решение № 4513
Подписан
13.12.2024
В сила
17.01.2025
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4513 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110106913 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от З.А.Д „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „С. К.“ № ** срещу А. п. и. /А.П.И/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С. ,бул. „М.“ № ** чрез Обл. п. упр. В. обективно кумулативно съединени искови претенции, както следва:

1/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 410 КЗ, с искане да се признае за установено, че А.п. инфр. /А.П.И/, ЕИК *****дължи на З.А.Д. „А.“ АД, ЕИК ******* сумата от 1599,82 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, изплатено по силата на договор за застраховка „К.“, полица № *********/09.08.2018 г., включващо обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***********, във връзка с настъпило ПТП на 21.04.2019 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а. «БМВ М 6» с рег. № В **** СА, изразяващо се в преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка град Аксаково към град Варна, в отсечката между с. Яребична и с. Долище ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата

2/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че А.п. инфр. /А.П.И/, ЕИК *****дължи на З.А.Д. „А.“ АД, ЕИК ******* сумата от 500,43 лева, представляваща дължими лихва за забава върху главницата за периода от 17.07.2020 г. до 17.07.2023 г. като за горепосочените суми е налице издадена заповед за изпълнение, на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град С.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

З.А.Д. "А." е сключило застраховка „К. и злополуки“ на автомобил БМВ с рег. № В **** СА, със срок на действие 09.08.2018 г. до 08.08.2019 г. На 21.04.2019 г. около 18.20 часа на път II-2902 от град Аксаково към град Варна, в отсечката между с. Яребична и с. Долище е настъпило ПТП с горепосочения л.а. като е попаднало в необезопасено и несигнализирано 1 препятствие на пътното платно дупка и в резултат на това са настъпили имуществени вреди в областта на предната лява част. При застрахователя е депозирано уведомление за щета и е образувана преписка № ***********. Във фактура № ******/15.05.2019 г. от автосервиз „М К. В.“ ООД, вложените материали, труд възлизат на 1589,82 лева. С платежно нареждане № ********/11.06.2019 г. ищецът изплаща на собственика на л.а. сумата от 1599,82 лева, включваща сумата по горепосочената фактура 1589,82 лева и 10 лева за извършени ликвидационни разходи. Твърди, че има право да получи изплатеното от него обезщетение, тъй като ответникът е бил задължен да поддържа и ремонтира републиканската пътна мрежа. Бил е длъжен да положи мерки за обезопасяване на наличната дупка, да положи асфалт, да извърши ремонт, да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението. Непосредственото задължение на служителите на агенцията е да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и на процесния участък. Неизпълнението на това задължение, представлява противоправно Д.ие и е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ищецът след като е изплатил дължимото обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице. С писмо от 18.07.2019 г., получено на 25.07.2019 г., ищецът е изпратил ликвидационната преписка и е поканил ответника да им изплати дължимите суми, в седмодневен срок, след който е изпаднал в забава. Предвид неизплащане на сумите претендира и лихва за забава. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника като оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесния участък представлява част от републиканската пътна мрежа, чието поддържане се осъществява от ответника чрез обл. п. упр. – В.. Причината за ПТП не е в поведение на служители на ответника, а в поведението на водача на л.а. като последният е допринесъл с поведението си за ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и твърдените щети като същите не се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърдят, че на посочения пътен участък не е имало дупка, още повече тя да е причина за настъпването на ПТП. Оспорват претендираната лихва за забава като се позовават на изтекла в тяхна полза давност. Към датата на ПТП участъкът се е поддържал от Д.З.З.Д. „П.“ въз основа на договор за обществена поръчка от 06.07.2015 г., сключен между ответника и „И.“ ЕООД и „х.“ АД. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – „И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – град В., ул. „А. Д.“ № ** депозира становище, в което заявява, че оспорва исковите претенции и се присъединява към становище на „А. п. инф.“.

Не оспорва, че е солидарно отговорен съдружник в Д.З.З.Д. „П.“, което е изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка от 06.07.2015 г. с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на североизточен район, стопанисвани от „А. п. инф.“. Посочва, че в действията си е зависим и се ръководи от волята на възложителя, не разполага със свободата да извършва самоволно ремонтни дейности. Не се твърди неизпълнение на договорните задължения на дружеството.

С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че е налице валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на л.а. БМВ с рег. № В **** СА – задължителна застраховка „К. на МПС и Злополука“ с полица № *********, че З.А.Д. "А." е заплатило сума в размер на 1599,82 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. БМВ с рег. № В **** СА, че А. п.

2 инф. /А.П.И/, ЕИК ******** поддържа процесния участък път II-2902 от град Аксаково към град Варна, в отсечката между с. Яребична и с. Долище, тъй като е част от пътната републиканска мрежа.

По делото се установява от Застрахователна полица № *********/09.08.2018 г., обективираща сключен между ищеца З.К "А." АД и К. Т. К. договор за имуществена застраховка "К. на МПС", че ищецът се е задължил да заплати на собственика на лек автомобил марка "БМВ" М6 с рег.№ В **** СА обезщетение в размер до 85 000 лева при настъпване на застрахователно събитие срещу застрахователна премия 4335 лева.

Уговореният между страните срок на застрахователното покритие е за периода от 00. 00 часа на 09.08.2018 г. до 24. 00 часа на 08. 08. 2019 г., като е уговорено и че общите условия на застраховката са неразделна част от полицата, препис от които е получен от застрахования.

Приети по делото като писмени доказателства са квитанции, установяващи заплащане на дължимите вноски по застрахователната премия. От добавък № 1/19.10.2018 г. се установява, че всички права и задължения по полицата се прехвърлят на Д. Ю. П., ЕГН **********.

От уведомление за настъпило застрахователно събитие от 22.04.2019 г. при ищеца, като застраховател, с когото собственикът на автомобила се е намирал в застрахователни правоотношения по имуществена застраховка "К. на МПС", е видно, че на 21.04.2019 г. около 18.20 часа на път 2902 Аксаково – Кичево – Варна между разклона на Яребична и Долище при движение в лявата част автомобилът попада в дупка като след това спира и констатира, че джантата – предна лява е била видимо деформирана. В последствие разбрал, че и волана му вибрира при шофиране и е леко изкривен. Информирал застрахователя на денонощната телефонна линия, а след това се обадил на тел 112. Образувана е щета № ***********/22.04.2019 г. като в описа на щетите е отразена настъпила вреда на предна лява джанта. Приет по делото е констативен протокол от 22.04.2019 г. от Автоцентър Жижо 82, в който е отразено, че джантата не подлежи на ремонт. В горепосочения опис на щетите е отразено, че за обезвреда на имуществената вреда следва да се заплати сумата от 1589.82 лева. От доклад във връзка с щета № ***********/22.04.2019 г. е видно, че стойността на обезщетението дължимо от застрахователя е в размер на 1589.82 лева и 10 лева – ликвидационна преписка.

Прието по делото като писмено доказателство е преводно нареждане от 11.06.2019 г., от което е видно, че в полза на Д. Ю. П. е изплатено обезщетение в размер на 1589.82 лева от страна на З.А.Д. "А." АД.

От регресна покана от 07.08.2019 г. е видно, че същата е адресирана до Директора на Обл. п. упр. – град В. от страна на З.А.Д. "А." АД като е предоставен 7 дневен срок за заплащане на заплатеното от страна на застрахователя обезщетение в размер на 1599.82 лева, включващо изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета, образувано от страна на застрахованото лице с оглед преминаване през необезопасена дупка на път 2-2902 от град Аксаково към град Варна. Поканата е получена на 09.08.2019 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Ю. П., от които се установява, че си спомня за пътен инцидент на разклона на с. Яребична и с. Долище при управление на л.а. БМВ с рег. № В **** СА. Заявява, че предната му лява гума е попаднала в дупка и веднага е уведомил застрахователя като се е обадил на полицията, за да констатират пътния инцидент. Посочва, че е имало много дупки около 50-60 см., но не може да каже определена форма. Твърди, че инцидентът се е случил следобяд като климатичните условия са били нормални, не е било дъждовно, нито ветровито или мъгливо. В резултат на ПТП му се увредила предна лява джанта. Заявява, че е карал бавно, защото пътят е бил лош като е продължил със същата джанта, защото гумата е била здрава.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че на 21.04.2019 г. при движение около 18.20 часа на път 2902 в посока град Аксаково към с.

3

Кичево между разклона на с. Яребична и с. Долище при движение направо е попаднал в дупка управлявания л.а. БМВ М6, вследствие на което се деформира предна лява алуминиева джанта. Настъпилите увреждания се намират в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на ремонта на настъпилите увреждания вследствие на ПТП е 1860.48 лева. Вещото лице, в съдебно заседание уточнява, че на джантата не следва да се прилага процент на овехтяване, такъв се прилага само за гумите. При размерите, които е показал свидетеля относно дупката, заявява, че е е възможно да се получи увреждането.

Съдът изцяло кредитира, изготвеното заключение като обективно и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал.

В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, а и при сега действащата уредба на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.