Решение № 157 от 20.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500204 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 60 / 24.03.2026 г. по гр. д. № 334 / 2025 г. по описа на ОС – Габрово е признато за установено, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, по отношение на Г. К. Г., съществуването на вземане на „Обединена Българска Банка“ АД за сумата 38 885.75 лева - представляваща чистата стойност на получената главница по договор за потребителски кредит № 2201053063445830 от 20.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 108/04.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 328/2024 г. по описа на РС Дряново, като над тази сума от 38 885.75 лева до претендираната сума 39 372.95 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни, и искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Г. К. Г. съществуването на вземания на „Обединена Българска Банка“ АД за сумите: 4 149.02 лева - договорна лихва за периода от 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г.; 1389.90 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г. вкл.; 1426.43 лева 1 обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 07.05.2024 г. до 28.08.2024 г. вкл.; 84.00 лева - такса връчване на покана; ведно със законна лихва, считано от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението - всички суми произтичащи от договор за потребителски кредит №2201053063445830 от 20.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед № 108/04.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 328/2024 г. по описа на РС Дряново, както и не е уважено искането за присъждане на деловодни разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 328/2024 г. по описа на РС Дряново и за исковото производство.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Обединена Българска Банка“ АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в отхвърлителните му части, като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Изложени са подробни съображения, че процесния, сключен между страните, договор за кредит, не е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради това, че не била включена в ГПР застрахователната премия по застраховка „Живот – плюс“ със застраховател ЗК „Уника Живот“, чрез посредник – Банката, както неправилно приел окръжният съд. Твърди се, че не било налице нарушение на тази норма и че посочването на ГПР в договора отговаряло на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗПК. В случая, сключеният от потребителя с третото лице - застраховател договор в полза на банката - кредитодател бил изцяло по волята на потребителя и не било задължително условие за получаване на исканото финансиране, поради което невключването на застраховката в ГПР не съставлявало нарушение на казаната императивна законова норма. Липсвали мотиви въз основа на кои от събраните по делото доказателства съдът правил извода, че договорът за застраховка, наречена „услуга“ била „наложена на потребителя в резултат на преговорите за предоставяне на кредита“, и на какво основание приемал, че това било обезпечение чрез застраховка. Такава обезпечителна мярка не съществувала в чл. 397 ГПК, като съдът допуснал смесване на правни институти. Искането на въззивника до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните му части, като бъдат уважени изцяло предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, а що се касае за разноските в заповедното производство и в първоинстанционното производство, се моли да бъдат присъдени в полза на Банката.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна Г.

К. Г..

Първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. К. Г. съществуването на вземане на „Обединена Българска Банка“ АД за главница в размер на 38 885,75 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащането й, като необжалвано, е влязло в законна сила и не подлежи на въззивна проверка.

2

В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Обединена Българска Банка“ АД поддържа подадената жалба по изложените в нея доводи и депозира писмени бележки в същия смисъл.

В открито съдебно заседание въззиваемият Г. К. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на банката, произтичащи от договор за потребителски кредит № 2201053063445830 от 20.01.2022 г., обявен за предсрочно изискуем, за следните суми: 39 372.95 лева - главница; 4 149.02 лева - договорна лихва за периода от 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г.; 1389.90 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г. вкл.; 1426.43 лева - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 07.05.2024 г. до 28.08.2024 г. вкл.; 84.00 лева - такса връчване на покана; законна лихва, считано от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 328/2024 г. по описа на PC - Дряново.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 328/2024 г. по описа на PC Дряново, съдът е издал в полза на „ОББ“ АД против Г. К. Г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 39 372.95 лева – главница по договор за потребителски кредит № 2201053063445830 от 20.01.2022 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024 г. до окончателното й изплащане, 4 149.02 лева - договорна лихва за периода от 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г., 1389.90 лева - обезщетение за 3 забава върху просрочените плащания за периода 10.04.2022 г. до 06.05.2024 г. вкл.; 1426.43 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 07.05.2024 г. до 28.08.2024 г. вкл., 84.00 лева - такса връчване на покана, както и за разноските по заповедното производство – 928.45 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № 2201053063445830 от 20.01.2022 г., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с правоприемник „ОББ“ АД) - банката като кредитор, се е задължила да предостави на Г. К. Г., като кредитополучател, кредит в размер на 39 710 лева за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, по посочена банкова сметка, при следните параметри и условия: фиксирана годишна лихва в размер на 5.50 % за първите 12 месеца , a след изтичане на този срок - годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.

460 пункта (чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора); годишен процент на разходите от 5.91 %, при така определената фиксирана договорна лихва за първите 12 месеца (чл. 4.4.1. от договора); като обща дължима сума, изчислена към датата на сключване на договора, е посочена сумата от 52 294.94 лева (чл. 4.4. от договора).

Съгласно чл. 5.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 120 анюитетни месечни вноски, всяка дължима на 10-то число от съответния месец, считано от 10.03.2022 г. до 10.02.2032 г.. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл. 4.1., е посочено, че възлиза на 430,96 лева съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено е още, че при промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1. от договора, се променя и размера на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска се определя в нов погасителен план.

В чл. 4.5. от договора е уговорено, че при забава в плащанията, кредитополучателят дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка в размер на 10 пункта към договорната лихва върху просрочената главница (към датата на подписване на договора е посочена, че е 15.50%).

В чл. 4.12. от договора изрично е посочено, че размерът на лихвата по чл.4.1. и чл.4.2 е определен с включена отстъпка за застраховка Живот с ползващо лице Банката, която кредитополучателят се задължава да я поддържа валидна до пълното погасяване на кредита, за да има право на определената отстъпка. Отстъпката от лихвата е в размер на 1.00 (един пункт) и е отразена в стойността на лихвата по чл. 4.1., респективно в стойността на 4 надбавката по чл. 4.2., като Банката я предоставя въз основа на това, че кредитополучателят е сключил и поддържа за срока на договора за кредит: а) застрахователен пакет „Живот Плюс“ или друга рискова застраховка Живот на кредитополучател към ЗК „УНИКА“ и ЗК „УНИКА Живот“, предлаган от Банката в качеството й на застрахователен агент, или б) застраховка Живот в полза на Банката към друг приемлив за Банката застраховател, предлагащ равностойни покрития. Застрахователната полица следва да е сключена за застрахователна сума, покриваща размера на усвоената и непогасена част от кредита. Уговорено е още, че при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят губи правото да ползва посочената отстъпка, в резултат на което договорената лихва се увеличава с размера на отстъпката (чл. 4.13).

За изясняване на фактическите обстоятелства по делото е допусната и изслушана от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), от заключението по която (неоспорено от страните, което въззивният съд също кредитира като пълно, ясно, компетентно изготвено и съответно на писмените доказателства) се установява, че на 20.01.2022 г. сумата от 39 710 лева, предмет на договора за кредит, е преведена и постъпила по посочената банкова сметка на кредитополучателя Г. Г.. Вещото лице е отразило следните плащания по процесния договор на: 10.03.2022 г. - 10.55 лв., 14.03.2022 г.534,00 лв., 11.04.2022 г. - 8.53 лв. и 05.05.2022 г. - 271.17 лв.. Общата стойност на плащанията е 824.25 лв., с които са погасени главница в размер на 337,05 лв., редовна и просрочена лихва 484.20 лв. и обезщетение за просрочие 3.00 лв. Вещото лице е изчислило, че неплатените суми по договор за потребителски кредит №92201053063445830 от 20.01.2022 г. към датата 30.08.2020 г. възлизат на посочените в исковата молба суми (описани подробно в заключението).