Решение № 393 от 20.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. K., 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101619 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че във връзка с подадено заявление е образувано ч.гр.д.

№2022551010231/2022 по описа на РС-K. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ш. И., с ЕГН-**********, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване на иска. Твърди, че на *** г. около 05:00 часа в гр.Г., на *** в посока север-юг, водачът И. Ш. на лек автомобил марка “А.“ модел А. рег.

№*** ВТ, собственост на Д.И.С. се движел с несъобразена скорост, губи управлението над автомобила и удря паркирания лек автомобил марка “П.“ модел *** с рег.№***, собственост на С.С.С., с което причинил ПТП с материални щети. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП №***г. Установено било от контролните органи, че виновният водач Ш. И. отказал да се подложи на проверка за алкохол и не притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство неправоспособен. Съставен му бил акт за административно нарушение №***.

Към датата на събитието отговорността на виновния водач на лек автомобил марка “А.“ модел А. с рег.№*** била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Л.“ АД, обективирана в застрахователна полица №***, със срок на валидност от 27.02.2017 г. до 27.02.2018 г. При ЗК Л. АД била образувана ликвидационна преписка по щета №***, въз основа на подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка "П." модел *** с рег. №***, както и за 1 заплащане на обезщетение. При извършения оглед на лек автомобил марка “П.“ модел *** с рег.№***, били констатирани увреждания подробно описани в сравнителна експертиза по щетата №***. В съответствие с установените по вид и степен щети, ЗК “Л.“ АД изплатило на собственика на увреденото МПС, С.С.С. застрахователно обезщетение в размер на 1800.82 лева с платежно нареждане от 11.10.2017г. Недоволен от изплатеното обезщетение, собственикът на увреденото МПС предявил претенцията си по съдебен ред и било образувано гр.д.№3541/2017г. на PC-K. и постановено решение от 08.06.2018 г., с което ЗК Л. АД било осъдено да заплати на С.С.С. сумата в размер на 639.00 лв., представляващо остатък от дължимото застрахователно обезщетение след приспадане, платено в размер на 1800.82 лева за претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка “П.” модел *** с peг. №***, както и сумата в размер на 650 лева, представляващи сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по гр.д.№3541/2017г. на РС-K. било образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Н.П., p e r. ***, район на действие С.. Въз основа на Покана за доброволно изпълнение с изх.№4445/19.07.2018 г. била изплатена сумата в размер на 1 931.73 лева с платежно нареждане на 07.08.2018 г., УРН № *** . Сумата представлявала пълно погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело - главница за имуществени вреди в размер на 639лв., законната лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Л.“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач – И. Ш. за сумата от 1931.73 лева включваща присъдена главница, законна лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело. Моли съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че И. Ш., с ЕГН-**********, с адрес гр.Г., *** дължи на ЗК “Л.“ АД сумата от 1931.73 лева главница и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното заплащане. Претендира съдебни разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, сочи банкова сметка на ЗК „Л.“ АД, по която ответникът може да плати присъдената сума: IBAN: ************„Ю.“ АД, клон В..

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният иск като неоснователен. Ищецът ЗК „Л.“ АД не обосновавал прилагането на чл.500 от КЗ. Застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, но при наличието на определени предпоставки. Нито един от представените с исковата молба документи не сочел подобни обстоятелства. Твърди, че размерът на претенцията бил завишен, като в него били включени и суми, които нямали причинно - следствена връзка с поведението на ответника. ЗК „Л.“ АД не е изпълнило доброволно след покана задължението си по чл.386, ал.2 КЗ, поради което по съдебен ред е било задължено да го стори чрез доплащане на 2 сума в размер на 639.00лв. Остатъкът до претендираният размер 1931.73лв. били суми, плащането на които било пряка и непосредствена последица от поведението на ищцовото дружество и липса на доброволна изпълнение на негово законово задължение. Правото на регрес се обуславяло от няколко кумулативно съществуващи предпоставки, от които в случая не били налице поне две - виновно противоправно поведение на водач и пряка причинноследствена връзка между претендираните имуществени вреди и виновното противоправно поведение на ответника. Ищецът не сочел дали вземането му е ликвидно и изискуемо и от кой начален момент. Размерът на претендираната мораторна лихва се свързвала с възникване на главното парично задължение, като длъжникът по безсрочно парично задължение изпадал в забава от деня, в който бил поканен от кредитора, който момент бил и началният момент на изискуемост. Пакава покана не била налице, поради което счита, че вземането не е изискуемо, поради което претенцията на ищеца е неоснователна.

Предявената претенция била погасена и по давност, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1231/2022 г. по описа на РС-K. се установява, че по подадено от “ЗК Л.“ АД, с ЕИК:*** заявление е издадена Заповед №729/01.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. С. Ш., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.Г., обл.С., ***, за сумата от 1931.72 лв. главница ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 88.70 лв., от които: 38.70 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №***, със срок на валидност от 27.02.2017 г. до 27.02.2018 г. Заповедта е връчена длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда, дадени с разпореждане от 20.06.2022 г., връчено на 01.07.2022 г., ищецът е предявил иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

По делото са приети: заверено копие на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№313/2018 г. по описа на ЧСИ Н.П., peг.***, район на действие Окръжен съд-С., съгласно която задължението на длъжника ЗК“Л.“ АД по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№3541/2017 г. по опис на РС-K. и изпълнителното дело възлизат на: неолихвяема сума 650 лв., главница-639 лв., 91.41 лв. лихви, 66 лв. разноски по и.д., 185.32 лв. такси и разноски но ЗЧСИ и 300 лв. разноски /д.т., адв.възнаграждение и др./; заверено копие на преводно нареждане от 07.08.2018 г. за внесена по сметка на ЧСИ Н.П. сума от 1931.73 лв. с посочено основание за превода: ***.

От приложено гр.д.№3541/2017 г. по описа на РС-K. се установява, че решение №337 от 08.06.2018 г., ЗД “Л.“ АД, с ЕИК:*** е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на С.С.С., с ЕГН-********** от гр.Г., обл.С., *** сумата от 639.00 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение след приспадане платено в размер на 1800.00 лева, за претърпените имуществени вреди на л.а марка “П.“, модел ,***, с рег.

3

№***, вследствие на ПТП настъпило на *** г. в гр.Г. по вина на водача на л.а.

А. ***, рег.№*** - И. Ш., с ЕГН-**********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица рег.№ ***, със срок на валидност до 27.02.2018 г., включващи следните увреждания – ляв панел; ляв стоп; задна броня; задна основа на бронята – PVC; заден ляв подкалник – PVC; клапа на отдушник на багажно помещение; задна PVC лайсна на броня, никелова; задна лява гума 215/60/17 със степен на износване 25 %; задна лява алуминиева джанта с размер 17 цола; заден ляв горен алуминиев носач; заден ляв алуминиев носач; задна лява регулираща щанга; задна лява биалетка; заден алуминиев носач на моста; заден ляв амортисьор; предна решетка на бронята, както и присъщите разноски за тяхното подправяне, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба - 19.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

По гр.д.№3541/2017 г. И. С. Ш. е конституиран като трето лице- помагач на страната на ответника ЗК“Л.“ АД и са приложени заверено копие на протокол №*** г. съставен от Д.Й. -***., Участък Г., РУ-K., съгласно който на *** г. в 05:00 часа, в гр.Г., общ.Г. на *** в посока север-юг, водачът на лек автомобил “А.“ модел А. с рег.№*** И. Ш. поради движение с несъобразена скорост, губи управление над МПС и удря паркираният автомобил “П.“ модел *** с рег.№***, с които причинява ПТП с материални щети, водача на МПС отказва да бъде тестван- неправоспособен; заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС- л.а “П.“, ***, рег.№***, собственост на С.С.С.; и заверено копие на опис на щета №***

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1231/2022 г. по описа на РС-K. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК .

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, пр.4 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.500, ал.1 от КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и съответните специални разпоредби в КЗ относими към управление на 4 застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл.500 от КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава застрахователя от отговорността по риска “Гражданска отговорност“ към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.