Разпореждане № 64288 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64288 гр. София, 01.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20241110115003 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от управителите Х.М.Х. и П.В., чрез пълномощника им юр. Е. Л.. Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против М. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, за сумата от 1 841,07 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и един лева и седем стотинки), от която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 909,19 лв. (деветстотин и девет лева и деветнадесет стотинки) – неустойка, в) 71,54 лв.

(седемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.09.2021 г. и г) 260,34 лв. (двеста и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.03.2024 г. , както и за сумата от 136,82 лв. (сто тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното вземане произтича от договор за потребителски кредит № 676674, сключен на 15.03.2021 г. между ЮЛ и М. А. К., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 600 лв., която М. К. се е задължила да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 6 вноски по 171,55 лв. С чл. 6 ал. 1 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечение, а при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в предвидения в договора размер – чл. 17 и чл. 45 от Договора. С договор за цесия от 12.07.2023 г. ЮЛ е прехвърлило вземанията си към М. К. по договора за кредит на дружеството – заявител.

Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Е. Л., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и частично основателно, предвид следните съображения:

1

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на ЮЛ – *** попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. ***, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е основателно за вземанията за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал.

1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юр. Л., от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.

Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за предмет главница, договорна и законна лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на неустойка. Видно е от съдържанието на приложения договор за потребителски кредит, че длъжникът М. К. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и пар. 13 т.

1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите към него общи условия, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът намира, че искането за заплащане на неустойка се основава на неравноправни клаузи. Според съда, уговорката по чл. 17 вр. чл. 44 от Договора попада в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Съгласно горепосочената клауза се предвижда правото на кредитора да получи неустойка за неизпълнение на задължение. Тази уговорка задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение за неизпълнение на задълженията си по договора. Обезщетението, неустойката или други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт неизпълнение на задължение на страна по договор, следва да имат за цел репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното неоснователно обогатяване. Видно от заявлението, акцесорната претенция за компесанторна неустойка е с цена, надвишаваща с повече от 1/3 главницата по договора. Ето защо, съдът приема, че искането за заплащане на неустойка се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвид горното, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумата, представляваща такса, следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ – *** против М. К. за претендираната главница, договорна и законна лихви.

На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в 2 едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от управителите Х.М.Х. и П.В., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, за сумата от 931,88 лв. (деветстотин тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки ), дължима въз основа на договор за потребителски кредит № 676674, сключен на 15.03.2021 г. между ЮЛ и М. А. К. и договор за цесия от 12.07.2023 г. , от която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 71,54 лв. (седемдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 15.09.2021 г. и в) 260,34 лв. (двеста и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.03.2024 г., както и за сумата от 69,25 лв.

(шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от управителите Х.М.Х. и П.В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против М. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, з а сумата от 909,19 лв. (деветстотин и девет лева и деветнадесет стотинки) – неустойка, претендирана въз основа на договор за потребителски кредит № 676674, сключен на 15.03.2021 г. между ЮЛ и М. А. К. и договор за цесия от 12.07.2023 г. , както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,57 лв. (шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), съразмерно на отхвърлената част от заявлението.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и 3 ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление.

УКАЗВА на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в адрес, представлявано от управителите Х.М.Х. и П.В., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане М. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в адрес, да заплати на заявителя сумата от 909,19 лв.

(деветстотин и девет лева и деветнадесет стотинки) – неустойка, претендирана въз основа на договор за потребителски кредит № 676674, сключен на 15.03.2021 г. между ЮЛ и М. А. К. и договор за цесия от 12.07.2023 г., като довнесе държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4