Решение № 5219 от 16.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5219 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231100509087 по описа за 2023 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 04.02.2022 г. „Софийска вода“ АД (ВОДА) е подала жалба срещу постановление от 03.05.2023 г. по изп. дело 20238510401030 на ЧСИ М.П., с което той е отказал да отмени постановление за разноски и е определил дължимостта на 12,00 лева държавна такса по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. ВОДА твърди, че не дължи разноски по изп. дело, тъй като преди образуването на изп. дело тя е поискала от взискателя да предостави банкова сметка, по която да изпълни, но взискателят не е бил открит на адреса на седалището му. Затова ВОДА моли съда да отмени обжалваното постановление (жалбата, л. 8-9 от делото на СГС).

2. На ЧСИ

1

[2] ЧСИ П. е оспорил жалбата. Той е заявил, че ВОДА е дължала разноските, които ЧСИ П. е начислил. Затова ЧСИ П. моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 3-4 от делото на СГС).

3. На взискателя

[3] Взискателят „Г.С.Ч.“ ЕООД (Ч.) не е подал писмен отговор.

II. Обстоятелства, които съдът установява

[4] На 07.12.2022 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на Н.Я. срещу ВОДА за 50,00 лева разноски (л. 2 от изп. дело). На 22.01.2023 г. Н.Я. е прехвърлила на Ч. вземането си срещу ВОДА срещу заплащане на 40,00 лева (л. 3 от изп. дело). На 25.01.2023 г. Н.Я. е изпратила телеграма до ВОДА, в която е заявила, че е прехвърлила на Ч. вземането си от ВОДА, като е посочила единствено фирмата и ЕИК на Ч. (л. 5 от изп. дело).

[5] На 17.02.2023 г. ВОДА е изпратила до Ч. покана, с която е поискал от Ч. да предостави банкова сметка, по която ВОДА да изпълни задължението си (л. 24 от изп. дело). ВОДА е изпратила поканата по пощата до адреса на Ч., вписан в Търговския регистър като негово седалище (л. 24-25 от изп. дело;

Търговски регистър). Поканата се е върнала с отбелязване, че Ч. не е бил открит на адреса (л. 25 от изп. дело).

[6] На 20.03.2023 г. Ч. е упълномощил адвокатско дружество „Ю.“ да образува изп. дело по изпълнителния лист от 07.12.2022 г. и да извършва изп. действия. За това Ч. е заплатил 200,00 лева възнаграждение (л. 4 и л. 7 от изп. дело).

[7] На 22.03.2023 г. адвокат Л. е подал до ЧСИ М.П. молба за образуване на изп. дело, който е образувал такова (л. 1 от изп. дело). На 2

23.03.2023 г. ЧСИ П. е връчил на ВОДА покана за доброволно изпълнение, като в нея е вписал, че ВОДА дължи и 338,32 лева разноски по изпълнението (л. 11 и л. 13-14 от изп. дело). На 30.03.2023 г. ВОДА е платила (л. 28 от изп. дело).

[8] На 03.04.2023 г. ВОДА е поискала от ЧСИ П. да отмени постановлението си за разноски (л. 20-22). Ч. е възразил, като е заявил, че ВОДА е могла да открие банкова сметка на Ч. и преведе парите по нея или да му изпрати пощенски запис, но не го е направила (л. 29-30 от изп. дело). На 03.05.2023 г. ЧСИ П. е уведомил ВОДА, че отказва да отмени постановлението за разноски, като е начислил и още 12,00 лева такса за уведомяването за това постановление (л. 40 от изп. дело).

III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда

[9] Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).

[10] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.

[11] Съдът установи, че ВОДА е платила в срока за доброволно изпълнение. Съдът приема, че ВОДА не дължи разноски по изп. дело. Това е така, защото не ВОДА, а Ч. е дал повод за образуването му.

[12] Съдът приема това, защото Ч. злоупотребява с права, тъй като:

- в уведомлението си за цесията Н.Я. нито е представила банкова сметка на Ч., нито негов адрес, а единствено фирмата му и ЕИК;

- ВОДА се е опитал да изпълни, като е поискал от Ч. банкова сметка, 3 но Ч. не е бил открит на адреса на седалището му; следователно Ч. се е укривал. Тези обстоятелства са достатъчни съдът да приеме, че Ч. е възпрепятствал изпълнението от ВОДА и така е злоупотребявал с права.

[13] Законът изрично постановява, че съдът не следва да допуска злоупотребата с права (чл. 3 от ГПК). Ето защо съдът приема, че поведението на Ч. е поводът за образуване на изп. дело. Цитираната от Ч. практика на ВКС не е приложима към настоящия случай, защото в случаите, разгледани от ВКС, не е била налице злоупотреба с права от кредитора/взискателя. Ето защо съдът отменя обжалваното постановление. Затова съдът РЕШИ:

[13] ОТМЕНЯ следните постановления на ЧСИ М.П. по изп. дело 20238510401030:

- от 03.05.2023 г., с което той е отказал да отмени постановлението за разноски от 22.03.2023 г. и е определил дължимостта на 12,00 лева държавна такса по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ;

- постановлението от 22.03.2023 г., с което е определил, че „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е дължала 338,32 лева разноски по изп. дело.

[14] Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4