Решение № 35 от 30.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 846/2022
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 30.01.2023
- В сила
- 30.01.2023
- Състав
- Венелин Иванов, Даниела Врачева, Георги Ушев
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 108, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 108, ал. 1-4 · Наказателен кодекс
- чл. 108а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 108а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 108а, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 124 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 164 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Даниела Врачева
Георги Ушев при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Ю. Л. като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600846 по описа за 2022 година С присъда от 14.01.2022 г. по НОХД № 322/2021 г. Специализиран наказателен съд (закрит), е признал подсъдимия М. А. А., роден на ******** г. в гр. София, с двойно гражданство – българско и сирийско, неосъждан, неженен, със средно образование, ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това за времето от 28.08.2017 г. до 26.09.2019 г., като български гражданин, при условията на продължавано престъпление с пет деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е излязъл през границите на страната - ГКПП Малко Търново, с цел да участва в престъпление по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК/ убийство/ и чл.128 НК/ тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия, с цел да създаде смут и страх в населението, като деянията да са извършени както следва:
1.1.На 28.08.2017 г. да е излязъл с автобус с рег. № ******* през границите на страната – ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия.
1.2. На 02.06.2018 г. да е излязъл с автобус с рег. № ******* през границите на страната – ГКПП Малко Търново с цел да участва в 1 престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия.
1.3. На 26.05.2019 г. да е излязъл с автобус рег. № ******* през границите на страната – ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия.
1.4. На 22.06.2019 г. да е излязъл с автобус с рег. № ******* през границите на страната – ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия.
1.5. На 26.09.2019 г. да е излязъл с автобус с рег. № ******* през границите на страната – ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – Сирия, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 108а ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено направените съдебни разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата на СНС е депозиран протест от Специализирана прокуратура/закрита/. Прави се искане за отмяна на присъдата на СНС (закрит), постановена по НОХД № 322/2021г. като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М. А. А. да бъде признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста се навеждат доводи за обоснованост на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, от събраните и проверени в хода на съдебната фаза доказателства. Направен е подробен доказателствен анализ на гласните и писмените доказателства. Прокурорът в протеста си се позовава на Определение № 126/29.06.2021 г. по ВНЧД № 263/2021 г., според което Съветът на ЕС регулярно приема регламенти за специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образования в изпълнение на Регламент /ЕО/ № 2580/2001 г., забраняващ предоставяне в тяхна полза на средства или други финансови активи или икономически източници или финансови услуги, като определянето на такива мерки не е обвързано единствено от списъците-приложения към Регламента, а от действията на самите лица или организации. Допълва, че наказателна отговорност по чл. 108а, ал. 6 от НК се носи от всеки български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да участва в престъпление по чл. 108, ал. 1-4 от НК, вкл. и против друга държава.
След изготвяне на мотивите към първоинстанционната присъда е депозирано и допълнение към въззивния протест. В него се изразява недоволство с изразеното становище на СНС, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват съставомерност на деянието по чл. 108а, ал. 6 от НК, за което Специализираната прокуратура е повдигнала 2 обвинение на М. А. А. с обвинителен акт. На първо място, СП посочва, че събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и заключенията по назначените експертизи, подкрепят изложената теза, че А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и в достатъчна степен обосновават обективните и субективните признаци на състава на престъплението. Прокурорът се съгласява, че действително е налице противоречие между показанията на свидетелите, но твърди, че то се дължи на близките им отношения с подсъдимия и вероятно изградената му защитна теза и тази на защитника му. Прокуратурата приема, че в показанията на поголямата част от свидетелите, разпитани във фазата на ДП, се съдържат конкретни факти и обстоятелства относно извършеното инкриминирано деяние.
В допълнението се изразява несъгласие и с направения от СНС/закрит/ извод относно приобщения снимков материал, на който е видно, че подсъдимият е облечен с военна униформа и/или е с оръжие в компанията на други лица – мъже, облечени във военна униформа. Според прокурора е несъстоятелно и несериозно да се приеме становището на съда, че статичния характер на снимковия материал, разколебава изводът за принадлежност на заснетите към момента на изготвяне на материала лица към военизирани структури по съображения, че обективно констатираната неподвижност на обектите не свидетелства за реално участие на лицата в качеството им на военослужещи.
На следващо място, прави се възражение и относно констатациите на съда за липса на доказателства за преминаването на подсъдимия от Турция в Сирия. Прокурорът приема, че прилагането на доказателства за това, че подсъдимият не е преминал границата между Турция и Сирия или на доказателства за нарушение на военна зона при преминаването му от едната в другата държава, също не би категорично обосновало извод, че не е преминавал съответната граница. Допълва, че не без значение са и показанията на А. А. Д. – баща на подсъдимия, който според доказателствената съвкупност е съпричастен към радикалната ислямска дейност в пограничния район между Турция и Сирия, има лидерски позиции и отговаря за сигурността на района около гр. Ал Рай и ГКПП, сформиран на турско-сирийската граница, поради което е могло възможно безпроблемното и безотчетното преминаване на подсъдимия от Турция в Сирия.
На последно място, прокуратурата не се съгласява с изразеното становище от първоинстанционния съд, относно участието на подсъдимия в терористични и други престъпни дейности, поради което е и бил оправдан. В допълнение към подробното изброяване на доказателствения материал, сочещ съпричастността на подсъдимия към извършеното престъпление, прокурорът посочва, че за съставомерността на престъплението по чл. 108а, ал. 6 от НК не е необходимо да са извършени конкретни терористични дейности, а само да е напуснал Република България с цел да участва в такива престъпления по чл.
115 и чл. 128 от НК. За наличието на субективната цел у подсъдимия се прави изводи въз основа на външното ѝ проявление в доказателствата по делото.
Отново се прави предложение първоинстанционната присъда да бъде 3 отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. А. А. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В протеста не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В законоустановения срок не са постъпили жалби и възражения срещу депозирания протест от СП.
В съдебно заседание представителя на АП-София пледира за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановената присъда от СНС (закрит), с която е признал за невиновен подсъдимия М. А. в извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 6 от НК. Същият намира, че приетите от първоинстанционния съд фактически положения не съответстват на събрания доказателствен материал, както и че са налице пороци при доказателствения анализ, изразящи се в игнориране и омаловажаване на доказателства, установяващи съставомерната цел. Прокурорът предлага на въззивната инстанция собствен прочит на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, чийто анализ сочи на съставомерност на вмененото престъпление на подсъдимия. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М. А. да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание около средния размер.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. Н. моли да бъде потвърдена присъдата на СНС (закрит), като изложените доводи са във връзка с несъставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение по чл. 108а, ал. 6 от НК на подсъдимия, за изолираност на показанията на свидетеля А. и свидетел с идентификационен № 531, както и за наличието на изключително добри характеристични данни за подсъдимия. Приема, че не е налице съставомерната цел на инкриминираното деяние, тъй като организацията, за която се твърди, че подсъдимият членува, не е в списъка на организациите, обявени за терористични от Съвета на Европа и ООН, както и споделя становището на СНС (закрит), че снимането с камуфлажно облекло и оръжие, за което няма информация дали същото е годно за употреба, не може с категоричност да обоснове извод за участие в бойни действия.
В личната си защита подсъдимият поддържа заявеното от неговия защитник. Допълва, че наистина е посещавал Република Турция, но е ходил с приятели и че това не означава, че е терорист. За баща си заявява, че се занимава с търговия и работи на митницата на границата на Турция.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена оправдателната присъдата на първоинстанционния съд.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
В хода на въззивното съдебно производство съдът не е счел, че е налице необходимост от приобщаването на нови доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което и въззивния 4 съд не намира и основания да преразглежда и да внася корекции в правилно изяснената от първостепенния съд фактология на деянията.
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията, времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимия. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на три съдебно-технически експертизи, заключението на съдебната лицево-идентификационна експертиза, писмените доказателства, приобщени по надлежния ред, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния им анализ решаващият състав на въззивния съд намира и възприема за безспорно установена следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:
Подсъдимият М. А. А. е роден на ********г. в гр. София, с двойно гражданство – българско и сирийско, неосъждан, неженен, със средно образование, ЕГН: **********.
Разпечатката съдържа 33 от 204 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ea9120a-b582-478a-831d-7ffb93484f9f