Решение № 1042 от 04.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110201708 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен съдебен адрес: * срещу Наказателно постановление № 24 – 0460 – 001972 от 29.01.2025 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за това, че на 23.12.2024 г. в 14:25 часа в гр. Варна, по ул. „Цар Борис III“ до номер 71 в посока центъра на кв. „Виница“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № 671М436, като предна регистрационна табела не е поставена на определеното за това място, същата се намира в купето на автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. И. С. намира издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че в АУАН не са били посочени обстоятелствата, при които е било извършено описаното нарушение, който пропуск, според жалбоподателя, представлява 1 нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Допълва, че в обстоятелствената част на наказателното постановление също не са били изрично посочени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и не са индивуализирани доказателствата, които го потвърждават, поради което и е била нарушена нормата на чл. 52, т. 5 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. И. С. отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1708 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. И. С. се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. А.А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария, че самата норма на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата определя изискванията към моторните превозни средства, но не е изрично забранителна, поради което и не е допустимо само въз основа на нея да се ангажира административно – наказателната отговорност на неговия подзащитен. В обобщение, адв. А.А. моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност отправя молба за редуциране на наложените въз основа на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата административни наказания до техния минимален праг, предвиден в материалния закон.

Въззиваемата страна ВПД Началник група към Пето РУ към ОД ан МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1708 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 23.12.2024 г. жалбоподателят С. И. С. се намирал в автосервиз „Силвър Ауто“, находящ се в кв. „Виница“ в гр. Варна, където бил оставил моторното си превозно средство „БМВ Х3“ с рег. № 671М436, за да бъдат 2 монтирани регистрационни табели на автомобила.

Св. К.Ц.Н. – служител в автосервиз „Силвър Ауто“ монтирал задната регистрационна табела на превозното средство, но нямал техническа възможност да монтира предната регистрационна табела на автомобила, поради което изпратил жалбоподателя С. да посети друг автосервиз, отново находящ се на територията на кв. „Виница“.

Жалбоподателят С. взел предната регистрационна табела на превозното средство, поставил я в купето на автомобила, привел в движение автомобила си „БМВ Х3“ с рег. № 671М436 и се движел с него по ул. „Цар Борис III“ в кв.

„Виница“, за да достигне до другия автосервиз.

Същевременно в ранните следобедни часове на 23.12.2024 г. на ул. „Цар Борис III“ в кв. „Виница“ бил разположен екип на Пето РУ към ОД на МВР гр.

Варна, съставна част от който бил св. П. В. М. – полицай към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който осъществявал служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в района.

Св. М. забелязъл, че автомобила, управляван от жалбоподателя С. се движи без поставена предна регистрационна табела, поради което го спрял за извършване на проверка.

Св. М. констатирал, че предната регистрационна табела се намира в купето на автомобила, а не е поставена на определеното й място, поради което и приел, че с това свое поведение жалбоподателят С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази дата 23.12.2024 г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за извършване на нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 29.01.2025 г. ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по 3 пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че нарушението на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е категорично установено от обективна страна. В тази посока са показанията на св. П. В. М., които съдът няма причина да не кредитира, който сподели, че автомобила, управляван от жалбоподателя С. в следобедните часове на 23.12.2024 г. по ул. „Цар Борис III“ в кв. „Виница“ се е движел без поставена регистрационна табела. Именно това е било основанието да бъде спрян автомобила и да бъде извършена проверка на неговия водач, като в хода на проверката е било установено, че предната регистрационна табела се е намирала вътре в купето на автомобила.

На практика това фактическо обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя С. и неговия защитник адв. А., като съдът още веднъж ще повтори своята позиция, че то е категорично установено.

В случая със своето поведение в следобедните часове на 23.12.2024 г. действително жалбоподателят С. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, но според съда в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като аргументите на съда за така застъпената позиция са следните:

Съдът няма причина да не даде вяра на показанията на св. К.Ц.Н., който заяви, че е уведомил жалбоподателя, че няма техническа възможност да постави предната регистрационна табела на автомобила му и го е изпратил в друг автосервиз, отново находящ се в кв. „Виница“.

Това обстоятелство, че другия автосервиз се намира съвсем близо, беше потвърдено и от св. М., който сподели, че водачът го е признал пред него по време на проверката, поради което и съдът го намира за установено и именно това е основния мотив на съда да квалифицира нарушението като „маловажен случай“.

4

Разстоянието, което е следвало да бъде изминато е съвсем кратко (около километър – километър и половина), не са установени някакви други нарушения по време на проверката, задната регистрационна табела е била поставена на мястото си, поради което не може да се говори, че автомобила се е движел без законова идентификация по уличната мрежа на община Варна – напротив той е могъл и в действителност е бил идентифициран от полицейските служители без проблеми, като всички тези обстоятелства безспорно понижават обществената опасност на деянието.

От приложената справка за установени нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата се установява, че липсват подобни нарушения на законодателството, извършени от жалбоподателя С., който не може да се квалифицира като рисков водач, поради което и следва да се приеме, че обществената опасност на дееца също е сравнително ниска.

Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя С., представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и служителите на МВР) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани 5 определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани със Закона за движение по пътищата). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

За пълнота на мотивите, съдът би желал да вметне, че не се установяват някакви процесуални нарушения в хода на административно – наказателното прозиводство, вкл. според съда са спазени нормите на чл. 42 и чл. 52 от ЗАНН, за чието нарушение се претендира във въззивната жалба, както и очевидно допуснатата правописна грешка в думата „регистрационна“ очевидно не е нарушила правото на защита на санкционираното лице.

В обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0460 – 001972 от 29.01.2025 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна следва да бъде отменено, а същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.