Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 322 от 27.04.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 240/2023
Вид
Определение № 322
Подписан
27.04.2023
В сила
27.04.2023
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000240 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 260006 от 15.02.2023г. по търг.дело № 162/20г. по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. А. Й. от гр.***** обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2018г., виновно причинено от водача на лек автомобил марка „*********“ с рег.№ **********, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва, за разликата над 6 000лв. до присъдените 20 000лв., както и са присъдени адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и поради необоснованост.

Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е прекомерно завишено и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание 1 понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а от друга страна не кореспондира и с характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и на факта, че Й. се е възстановил бързо и обичайния за това срок.

Твърди че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал ги е обсъдил едностранчиво.

Твърди че първоинстанционния съд е отчел наличието на процент съпричиняване от страна на пострадалия поради факта, че същият внезапно е навлязъл на пешеходната пътека, без да се съобрази с движението на автомобила. Твърди че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че пресичането не е извършено на пешеходната пътека, а няколко метра след нея, не е извършено от ляво на дясно, а обратно. Твърди че претърпяната травма не може да се обясни с механизма на ПТП, твърдян от ищеца.

Позовава се на изплатени от застрахователното дружество по извънсъдебен ред 4 000лв., застрахователно обезщетение преди завеждане на делото, както и на платени 6 000лв. главница и лихви, съобразно необжалваната част от съдебното решение.

Твърди че присъденото обезщетение в размер на 20 000лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.

Твърди че заплатената от него сума в размер на 10 000лв. съответства на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000лв. да бъде отхвърлени, евентуално да бъде намален размера на обезщетението, като бъдат редуцирани и присъдените разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Въззиваемата страна С. А. Й. от гр.*****, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената 2 жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА съдебно заседание на 11.07.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3