Решение № 882 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112913 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск, предявен от Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв. Д. М., против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196,, представлявано от ***** В. И., с която е предявени осъдителен иск за присъждане на сумата от 178,95 евро, с левова равностойност от 350 лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем № *******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 19.11.2025 г. е допуснато на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК изменение в размер на предявения осъдителен иск от Д. С.

Н. срещу „Креди Йес“ ООД, чрез намаляване размера на същия от 178,95 евро, с левова равностойност от 350 лева, на 167,52 евро, с левова равностойност от 327,65 лева, и прекратено на основание чл. 232 от ГПК производството по ГД № 12913/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV граждански състав, в частта, касаеща разликата от 167,52 евро, с левова равностойност от 327,65 лева, до първоначално предявения размер от 178,95 евро, с левова равностойност от 350 лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем № ******, сключен между Д. С. Н. и „Креди Йес“ ООД, поради оттегляне на иска в посочената част.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 1

2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 500 лв./255,65евро в заем, при ГПР 48,424% и срок на кредита от 7 месечни вноски. Поддържа се, че съобразно чл. 8 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 362,21 лв./ 185,2 евро поради непредставяне на обезпечение по кредита. Ищецът счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че предвид представките, при които става изискуемо вземането за неустойка, то същото имало характер на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се, че разписаната в договора неустойка следва да бъде включена при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като била сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако вземането за неустойка бъде включено в ГПР, размерът му би бил доста над петкратния размер на законната лихва и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се и че гореизложеното представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Досежно клаузата за неустойка в чл. 8 от договора, сочи още, че същата противоречи на добрите нрави и нарушава принципа за справедливост, тъй като води до значителна нееквивалентност между престациите по правоотношението и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. В тази връзка и с оглед високият размер на неустойка спрямо главницата по кредита се достигало и до нарушение на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като прехвърляла риска от неплатежоспособност на длъжника върху самия него. По този начин счита, че неустойката се явявала добавък към възнаградителната лихва и водела единствено до обогатяване на кредитора. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Креди Йес“ ООД е 2 депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Признава, че между страните е сключен процесният договор за паричен заем с визирано в исковата молба съдържание. Не оспорва, че на основание чл.8 от договора била начислена неустойка поради неизпълнение на задължението на ищеца да предостави обезпечение съгласно изискванията, описани в Общите условия. Твърди, че процесният договор е валидно сключен и при спазване на принципа за свобода на договарянето.

Сочи, че към момента на исковата молба ищцата е заплатила по договор сумата от общо 827,65 лв./ 423,17 евро, от която сума била погасена главница в размер на 500 лв./255,65евро, договорна лихва от 54,66 лв./ 27,95 евро, неустойка по чл.8 от договора в размер на 272,99 лв./ 139,58 евро. Ответникът възразява по отношение на размера на предявения иск и оспорва изложените твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че в договора е посочен конкретен размер на ГПР, като същият бил изчислен съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди, че размерът на неустойката не следвало да се изчислява към ГПК, тъй като представлявала разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора. Излага подробни съображения относно разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, в която се уговаряла посочената неустойка. Твърди, че тази клауза била индивидуално договорена. Излага съображения, че неустойката по договора за кредит не се включвала в процента на оскъпяване. Прави възражение досежно претендираното адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.

Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищцата Д. С. Н., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ****** за сумата от 500 лв./255,65евро, при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 48,424 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения - Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движимо имущество; Банкова гаранция или Ценна книга издадена в полза на заемодател. При непредоставяне на обезпечение в предвидения срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 1 362,21 лв./ 185,2 евро.

Представените са още и приложенията към договора за кредит – погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр.

Наличието на описаното кредитно правоотношение не спорно между страните. За безспорно по делото е отделено още, че уговорената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, не е включена при изчисляването на ГПР по договора за кредит, както и че Д. С. Н. е заплатила сумата от общо 827,65 лв./ 423,17 евро за погасяване на задълженията си по кредита.

3

При това положение съдът намира за установено от материалите по делото, че между ищцата и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****** с визираното по-горе съдържание, при което ищцата Н. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради което и тя се ползва със закоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

С оглед на горното следва да се посочи, че се споделят възраженията в исковата молба за нищожност на кредитното правоотношение. В случая, клаузата за неустойка в процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, тъй като сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл.

8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е между страните, а и видно от съдържанието на процесния договор, че неустойката по същия не е включена в ГПР. Последното води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Това нарушение има за резултат недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

При съобразяване с гореизложеното съдът приема още, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Последица от това нарушение също е недействителността на цялото кредитно правоотношение на основание чл. 22 ЗПК.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора. Поради това и основателно се възразява, че договорът за кредит е сключен в противоречия с добрите нрави.

С оглед на гореизложеното се установява по делото, че сключения 4 между страните Договор за паричен заем № ****** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК . Доколкото договорът е недействителен, то съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, т.е. предоставената заемна сума, явяваща се главница, но не и лихви или други разходи по кредита. Не се спори, че ищцата Н. е заплатила общо сумата от 827,65 лв./ 423,17 евро за погасяване на задълженията си по процесния кредит. При главница от 500 лв./255,65евро, то се следва изводът, че неоснователно надвнесената от ищцата сума е 327,65 лева, с равностойност от 167,52 евро, колкото е размерът на окончателната искова претенция, намалена на основание чл. 214 ГПК. За тази сума искът се намира за основателен и ще се уважи.