Определение № 5649 от 05.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5649 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110158475 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от А. Г. А. срещу „................“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4483624 от 12.05.2022 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 158,64 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице „..................“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г. за предоставяне в полза на А. А. на паричен заем в размер на сумата от 500 лева, със задължение за връщането му чрез седмични вноски, без конкретно посочен размер на месечния лихвен процент. Твърди също, че на основание клаузата на чл.

4 от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на А. по договора за заем, между него, заемодателят и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4483624 от 12.05.2022 г., по силата на който „................“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател „..................“ АД изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на задълженията. Поддържа се, че по силата на този договор А. се задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата от 158,64 лева, чието плащане било разсрочено чрез включването й в месечната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на „................“ ЕООД по силата на овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч. процесното възнаграждение за поръчителство в размер от 158,64 лева, която била получена от „................“ ЕООД. Ищецът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство. Счита, че последният е нищожен, като изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя „..................“ АД. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай на 1 извършено от поръчителя погасяване на задълженията по договора за заем, то в негова ползва възниква регресно вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу заплащането на процесното възнаграждение А. А. не получава услуга, а задължението му единствено би променило своя титуляр. Посочва, че основание за недействителността на договора е и сключването му между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора и с твърдение, че същият противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Със сключването на договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на последния и получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя „..................“ ЕООД е именно дружеството-заемодател „..................“ АД. Печалбата от извършваната от поръчителя търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза на кредитора. Ищецът излага твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от действителността на този договор. Наред с това, кредиторът и поръчителят се явяват свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат разгледани съвместно.

Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем създава неотменимо задължение за потребителя срещу получаването на заемната сума да предостави обезпечение и то именно под формата на поръчителство от ответното дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са практически невъзможни за осъществяване от длъжника. А. А. счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не е налице.

Ето защо, договорът за заем противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК обуславя неговата недействителност. От съдържанието на договора за заем потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. С тези съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4483624 от 12.05.2022 г., както и за заплащане от ответника на сумата от 158,64 лева – недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „................“ ООД, чрез пълномощника си ст. юрк. М.К., оспорва предявения установителен иск като недопустим, поради наличието на идентичност в предмета му с този на осъдителната претенция и липсата на правен интерес от ищеца, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за защита. Заявява, че при предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, ищецът може да се позове на нищожността на договора. Предявяването на два иска, при които осъдителното искане съдържа и установително такова представлява злоупотреба с право и цели присъждане на допълнителни разноски. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от Търговския закон. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със сключването му ищецът цели да изпълни договорното си задължение, произтичащо от договора за паричен заем с „..................“ АД, а ответникът – като финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да получи възнаграждение за 2 предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Посочва, че оспореният договор е сключен доброволно от ищеца, както и, че същият е имал възможността да направи избор между различни начини за обезпечаване на договора за заем. Счита за неподкрепени с аргументи и доказателства твърденията на А. А. за сключването на договора за поръчителство в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото този договор няма характера на договор за потребителски кредит, спрямо който е приложима посочената законова разпоредба и това оспорване е неотносимо към същия. С тези доводи „................“ ЕООД отправя искане за прекратяване на производството по предявения установителен иск, съответно за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, предвид и изричното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че установителният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, за който се твърди да е сключен между страните, е предявен при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита. В тази връзка следва да се отбележи, че кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявени я иск ще внесе със силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липсата на правен интерес от тази претенция, обосновано с идентичност в предметите на двата иска, тъй като се касае за две самостоятелни искови претенции, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им и насочени към различна защита – прогласяване нищожност на договор и връщане на платеното по този договор.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..................“ АД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че при уважаване на процесната искова претенция ще настъпи промяна в правоотношението, възникнало от договора за паричен заем, сключен с това дружество, която ще се отрази на размера на погасителните вноски, а евентуално на действителността на целия договор.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в сезиращата съда искова молба, намира искането му за конституиране на „..................“ АД като трето лице – помагач на негова страна за необосновано, а оттук и за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, а в разпоредбата на чл. 218 ГПК е прието, че трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в 3 първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

При анализа на посочените разпоредби следва, че задължителна предпоставка, обуславяща участието на едно лице като подпомагаща страна за ищеца или ответника, е наличието на правен интерес. Такъв интерес е налице когато съдебното решение, постановено срещу подпомаганата страна, би се отразило върху правната сфера на третото лице, поради което то следва да участва в процеса и да помага на същата тази страна с цел постановяване на благоприятно за нея решение. Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже същото в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението