Решение № 601 от 17.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Враца, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420100411 по описа за 2022 година

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Л. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу „Фератум България” ЕООД с ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20.

В исковата молба се твърди, че между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника П. П. като кредитополучател са сключени договор за потребителски кредит № 585636 от 29.01.2018 г., договор за потребителски кредит № 659022 от 30.08.2018 г. и договор за потребителски кредит № 680183 от 04.11.2018 г., като правоотношенията са осъществени при неспазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), тъй като не е спазена предвидената в същия закон процедура за удостоверяване на техния действителен автор и същите представляват неподписани документи и не притежават формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК.

Поддържа се също, че при сключването на процесните договори са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК , чл. 11, ал.

1, т. 9 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като:

- договорите не са написани по ясен и разбираем начин и всичките им елементи не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните, както и отделните договорки между страните са сключени 1 при изготвени от кредитора общи условия и кредитополучателя не е имал възможност да влияе върху тях, т.е. същите не са индивидуално уговорени;

- на договорите им липсва съществено съдържание – коя е сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата и кога следва да бъде изплатена;

- липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите (ГПР), самия размер на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към Закона за потребителския кредит (ЗПК) начин, както и че ГПР е грешно изчислен и действителният му размер е над императивно ограничения такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК;

- сключените в деня на сключване на съответния договор за кредит между ищеца и „Фератум банк“ договори за поръчителство са в пряко противоречие с директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, излизат извън присъщата им функция по обезпечаване на договорите за кредит и имат за цел единствено начиславане на допълнителни разходи по кредитите, налице е едно общо тристранно споразумение между ищеца, „Фератум България“ ЕООД и „Фератум банк“ (Малта), както и че възнагражденията за поръчителство следва да се включват в ГПР на договорите за кредит;

- не е посочен съществен елемент от договорите за кредит – наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, както и срока и условията за упражняване на това право.

Поддържа се, че по гореизложените доводи и във връзка с така наведените твърдения са нищожни не само договорите за кредит, но и свързаните с тях договори за гаранция.

Искането към съда е да осъди ответника (съгласно уточнителна молба с вх. № 3729/14.03.2022 г. на Врачански районен съд) да заплати на ищеца следните суми: сумата 66,00 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит № 585636 от 29.01.2018 г. между страните (разликата между главницата в размер на 200,00 лева и общо платената по договора сума 266,00 лева); сумата 66,00 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит № 659022 от 30.08.2018 г. между страните (разликата между главницата в размер на 200,00 лева и общо платената по договора сума 266,00 лева) и сумата 66,00 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит № 680183 от 04.11.2018 г. между страните (разликата между главницата в размер на 200,00 лева и общо платената по договора сума 266,00 лева), с суми ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като са дадени от ищеца при начална липса на основание.

С определение от съдебно заседание, проведено на 15.09.2022 г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК допусна изменение на размерите на предявените искове, като след изменението исковете се считат предявени за следните суми: сумата 146,00 лв. по договора за кредит от 29.01.2018 г., сумата 106,00 лв. по договор за кредит от 30.08.2018 г. и сумата 146,00 лв. по договор за кредит от 04.11.2018 г.

2

Претендират се разноски.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Фератум България“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани.

Твърди се, че между ответника „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ищеца П.

П. като кредитополучател са подписани договор за потребителски кредит № 585636 от 29.01.2018 г., договор за потребителски кредит № 659022 от 30.08.2018 г. и договор за потребителски кредит № 680183 от 04.11.2018 г., сключени чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и правоотношението е осъществено при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), както и Закона за електронната търговия (ЗЕТ), уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, че договорите са сключени след заявки за сключване на тези договори, подадени от името на ищеца по електронен път, като по силата на чл. 8 от договорите за кредит страните са придали на обикновения електронен подпис силата на квалифициран електронен подпис, че са неоснователни твърденията за наличие в договорите за кредит на шрифт, по-малък от 12, за неясно и незабираемо написани договори и за липса на втори екземпляри от договорите (всяка страна има достъп до същите в разменената кореспонденция, чрез електронна поща).

Поддържа се, че със сключване на договорите за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалните договори и тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с общите условия, неразделна част от договорите.

Твърди се, че по силата на сключените договори за потребителски кредит на кредитополучателя са били отпуснати кредити по всеки от договорите в размер 200,00 лева, които е следвало да бъдат върнати заедно с лихва, представляваща печалба на кредитора, на една вноска с падеж, посочен във всеки от договорите. С оглед задълженията си по чл. 16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на кредитополучателя.

Кредитополучателят имал избор да обезпечи договорите за кредит с поръчителство от избран от него поръчител, но избрал обезпечение, предоставено от трето лице-гарант, а именно „Фератум банк“ (Малта) – дружество партньор на „Фератум България“ ЕООД. В тази връзка между ищеца като кредитополучател и „Фератум банк“ (Малта) като гарант били сключени съответните договори за гаранция, по силата на които гарантът се задължавал в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от общите условия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството кредитор имало право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо 3 предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от общите условия кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, в размер определен в договора за гаранция (такса за гаранция), която по всеки от договорите за кредит била в размер на 59,24 лева.

Излага се, че липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, тъй като в чл. 1, 2 и 3 от всеки от договорите за кредит ясно, точно и недвусмислено са посочени размера на кредита, срока за връщане и възнаградителната лихва-като процент и като абсолютна стойност.

Твърди се, че липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ищецът е можел да обезпечи договорите за кредит по различни начини, включително с поръчителство на избрани от него физически лица, като сключването на договор за поръчителство с „Фератум банк“ (Малта) не е задължително условие при отпускането на договор за кредит, кредитополучателят е могъл да обезпечи договорите за кредит и с поръчителство от избран от него поръчител, за което е бил уведомен на електронен адрес чрез предоставянето на преддоговорната информация, кредитополучателят сам и при условията на индивидуално договоряне е избрал сключването на договор за поръчителство с „Фератум банк“ (Малта), кредитодателят не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство в ГПР по договора за кредит, кредиторът е предоставил цялата законова необходима информация във връзка с размера на ГПР още преди предоставянето на кредита чрез стандартния европейски формуляр, достигнал до знанието на кандидатстващия за кредит, като за последния е била налична през целия процес на кандидатстването и индивидуално договорена всяка една сума, която е следвало да бъде върната по договорите за кредит и по договорите за гаранция, размерът на ГПР е под лимита на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, кредитополучателят е имал правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже в срок от 14 дни от сключването на договорите за кредит, без да дава обяснения за това и без да дължи неустойки.

Сочи се, че липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в пклаузата за възнаградителна лихва размерът й не е необосновано висок и е типичен за договори от този тип в практиката, както и че размерът й не обуславя извод за нарушение на добрите нрави.

Твърди се, че липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договорите за кредит ясно е посочен погасителния план, а именно погасяване на една вноска с точно определен падеж, а правото на кредитополучателя да се откаже от договорите за кредит е изрично уговорено в чл. 12 от общите условия към същите.

Излага се, че възнаграждението по договорите за гаранция е заплатено в полза на трето по спора лице - „Фератум банк“ (Малта) и кредиторът не се е обогатил с преведените от кредитополучателя суми по договорите за гаранция, а само е получил част от дължимото възнаграждение по договорите за гаранция, които възнаграждения има право да получава и трансферира към третото лице, стига да може да идентифицира за кого е предназначено плащането.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната 4 съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От представените по делото доказателства се установява, че между „Фератум България“ ЕООД като заемодател и ищеца П. П. като заемател са сключени три договора за потребителски кредит, а именно договор за потребителски кредит от разстояние № 585636 от 29.01.2018 г., договор за потребителски кредит от разстояние № 659022 от 30.08.2018 г. и договор за потребителски кредит от разстояние № 680183 от 04.11.2018 г., по силата на всеки от които заемодателят предоставя на заемателя сумата от по 200,00 лева за срок от 30 дни, която той се задължава да върне всеки от заемите на една вноска, с падежни дати, както следва: на 01.03.2018 г., на 29.09.2018 г. и на 04.12.2018 г. Във всеки от кредитите е уговорено, че същите се олихвяват с лихвен процент в размер на 3,38% и че възнаградителната лихва, дължима от заемателя, е в размер на 6,76 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49,85%, а общо дължимата сума за плащане по всеки от договорите за кредит е в размер на 206,76 лева.