Решение № 4813 от 10.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5381/2022
- Вид
- Решение № 4813
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар. 2, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.29, ал.4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл.29, ал.4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл.33а, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4813 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели Маринова
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100505381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20016005/23.02.2022 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 21275/2021 г. е осъдил „Сити кеш“ ООД да заплати на Д. Е. П. сумата в размер на 50 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 398978/19.02.2020 г.-частичен иск от сумата от 903 лв. със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-15.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Сити кеш“ ЕООД с твърдения, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Въззивникът излага доводи, че ГПР и общата сума за плащане не са посочени правилно.Излага доводи, че ГПР не представлява общата цена на кредита за потребителя и че в него не се включват обезщетения за неизпълнение на задълженията на потребителя по договора за кредит.Твърди, че правните последици от уговаряне на неустоечно задължение, което противоречи на добрите нрави се изразяват в неговата нищожност, а не в трансформирането 1 му в друг вид задължение.В случай, че съдът приеме, че процесната клауза за неустойка е нищожна, това не води автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано заплащането на сумата от 226 лв., тъй като от приетата ССчЕ е установено, че потребителят е заплатил единствено 50 лв. по процесния кредит.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски вкл. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- Д. Е. П. оспорва същата.Изразява становище, че в хода на първоинстанционното производство се е доказало по безспорен начин, че са налице всички предвидени предпоставки за възникване и ангажиране на отговорността на дружеството.Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, че е погасил предсрочно и изцяло сумата по сключения договор за потребителски кредит в размер на 1 226 лв., както и че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК.Излага подробни доводи за нищожност на клаузата за неустойка и че в нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК „Сити кеш“ ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в общ размер на 835,56 лв., която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично и трябва да е част от ГЛП и ГПР.При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза на 71,29%, а не както е посочено в договора-48,35%, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.Поддържа становище, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият размер на договора следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК.Твърди, че посочването в ГПР на размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, в какъвто смисъл е и решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС.Въззиваемият счита, че съдът е достигнал до правилен извод относно нищожността на клаузата за възнаградителна лихва в договора поради противоречието й с добрите нрави 2 по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, но неправилно е приел, че нищожността на тази клауза не води до нищожност на целия договор за потребителски кредит.Излага твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по множество други пороци, посочени в исковата молба, на процесния договор за потребителски кредит, които също водят до пълна нищожност на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържаниеналичието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и размера на лихвения процент на ден.Налице е разлика между посочения в договора за кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество, поради което клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора-чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Моли съда да не присъжда разноски на насрещната страна, като се позовава на решение на СЕС от 16.07.2022 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19.Прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Ищецът-Д. Е. П. твърди, че на 19.02.2020 г. е сключил договор за паричен заем № 398978 със „Сити кеш“ ООД за сумата от 1 000 лв.Съгласно т.6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.При неизпълнение на задължението заемателят дължи неустойка в общ размер на 783,94 лв.Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем 3 заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.Начислената по този начин неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план /т.6.2/.Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в размер на 783,94 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.Посоченият ГЛП е фиксиран на 40,05%, а размерът на ГПР е 48,35%.Общата сума, която следва да върне заемополучателят, е 1 169,06 лв.Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в размер на 1 903 лв.Излага твърдения, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречи на императивни норми, както и на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като не е спазена процедурата по чл.8 и сл. ЗПФУР и ЗЕДЕУУ-доставчикът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие от потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.Разменените между страните съобщения между страните имат характер на неподписани електронни документи, поради което ответното дружество е приело за сключен процесният договор в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.Нарушено е и изискването договорът да е написан на ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните по договора.Ищецът излага доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание-ГПР-същият е описан единствено като процент, без да са описани основните данни, послужили за неговото изчисляване, което е в противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК.Поддържа становище, че е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер на 154,80% в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и че в него не е включен разхода за неустойка.Твърди, че е налице начална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице невъзможност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.Твърди, че 4 уговорената неустойка накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Налице е и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК.Договорът за кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, което води до нищожност на целия договор.Излага доводи и за унищожаемост на договора на основание чл.33, ал.1 ЗЗД, тъй като ищецът се е намирал в крайна нужда, не е разполагал с финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности и това и формирало вътрешната му воля да сключи договора при посочените условия.Налице са и явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации-ищецът е получил сумата от 1 000 лв., а е върнал сумата от 1 903 лв., т.е. печалбата за дружеството е близо 100%.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50,00 лв.-частичен иск от сумата в размер на 903,00 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения искове с твърдения, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.Оспорва твърденията, че не е посочен ГПР, като поддържа становище, че в случая единственият разход, използван при начисляването му, е договорната лихва, като е налице фиксиран лихвен процент, а методиката по чл.33а, ал.3 ЗПК се отнася за договори за кредит с променлив лихвен процент.Твърди, че неустойката не се включва при определяне на ГПР съгласно формулата по Приложение № 1, като се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК.Размерът на възнаградителната лихва също е по-малък от фиксирания в закона максимален размер.В чл.28, т.5 от ОУ към договора е посочено условието за упражняване правото на отказ от договора.Посочената в чл.3, т.10 от договора за кредит обща сума за плащане в размер на 1 169,06 лв. съставлява сбор от предоставената главница и договорената лихва, определена към момента на сключване на договора, а и ищецът не е извършил плащане в размер на 1 903 лв.Оспорва твърдението, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия.Твърди, че дори неустоечната 5 клауза да е недействителна, това не би могло да доведе до нищожност на целия договор, тъй като договорът за потребителски кредит е валиден и без нея.Поддържа становище, че в чл.3 от договора ясно и точно е посочено какви ще са финансовите последици за потребителя, каква сума следва да заплати по договора и финансовата тежест, която поема.
С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно наличието на сключен договор за паричен заем № 398978 между страните и усвояването на сумата от 1 000 лв. от страна на ищеца.
Видно от представения договор за потребителски кредит № 398978/19.02.2020 г. размерът на погасителната месечна вноска /общо 7 броя/ е 2 х 33,38 лв. и 5 х 220,46 лв.Посоченият в договора ГПР е 48,35%, а фиксираният лихвен процент-40,05%.Датата на последното плащане е 21.09.2020 г.Общата сума за плащане е 1 169,06 лв.Видно от погасителния план размерът на месечната вноска е 279,00 лв., включваща главница, лихва, неустойка /при неизпълнение на т.6.1 от индивидуалните условия на договора за заем/.В чл.6.1 от договора е посочено, че заемодателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да представи обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/.При неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 783,94 лв.Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.Начислената по този начин неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план /т.6.2/.