Решение № 284 от 08.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201735 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. Й. от гр.Пазарджик, против Наказателно постановление №131/27.11.2023г., издадено от кмета на Община Пазарджик, с което за нарушение на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение №42/26.03.2015г. на ОбС- Пазарджик, на основание чл.28 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, му е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата обобщено се твърди, че отразената в НП фактология не отговаря на действителната. С тези доводи жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Депозира писмено становище, с което доразвива доводите си за отмяна на атакуваното НП. Твърди, че същото е издадено от некомпетентен орган, при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, както и че деянието представлява маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощникаадв.А. У. от АК- Пазарджик, който заявява, че поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна НП като незаконосъобразно. В становището си по съществото на спора акцентира върху наличието на 1 разлика при изписване фамилията на нарушителя в АУАН и НП, което квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

Настоява, че по делото не са събрани доказателства за това деянието да е извършено на посоченото в НП място в гр.Пазарджик на ул.Васил Левски №61. Твърди, че нарушението не е извършено и на посочената в НП дата15.08.2023г., а два дни по-рано, съгласно посоченото в друго НП, издадено срещу жалбоподателя за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. С тези доводи моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004г..

Въззиваемата страна- кметът на Община Пазарджик се представлява от процесуален представител- юриск.П. П., която оспорва жалбата. В становището си по съществото на спора /в т.ч. в депозираното писмено такова/ излага доводи за законосъобразност на НП. Счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган в лицето на кмета на Община Пазарджик.

Намира, че разминаването между посочения в НП административен номер на улицата, където се твърди, че е извършено нарушението, и този на заведението, пред което се е намирал деецът, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Със същите доводи, прави извод, че допуснатата фактическа грешка при изписване фамилията на нарушителя в съставения срещу него АУАН не представлява основание за отмяна на издаденото въз основа на последното НП, доколкото и в двата акта е посочено ЕГН-то на лицето. Настоява, че деянието не представлява маловажен случай, поради което нормата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в случая. По тези съображения моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя за това, че на 15.08.2023г., около 00:50 часа, в гр.Пазарджик, ул. Васил Левски, пред №61, във видимо нетрезво състояние, извършва действия на обществено място, изразяващи се в употреба на нецензурни думи, псувни и закани за физическа саморазправа с граждани, преминаващи по улицата, и служители на „Бига 2

Сот“, като по този начин нарушава морално-етичните норми и добрите нрави.

Посоченото е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.2 т.1 от Наредба за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение №42/26.03.2015г., взето с Протокол №4 на ОбС Пазарджик.

На 15.08.2023г., след 00:00ч., полицейските служители- св.С. Д.мл.пол.инспектор, св.К. В.- командир на отделение при РУ- Пазарджик, кв.Изток и колегата им А. С. били изпратени от ОДЧ при РУ- Пазарджик на сигнал за скандал в гр.Пазарджик, на ул.Васил Левски, срещу заведение „Палазо“, между служители на охранителна фирма „Бига СОД“ и гражданин.

На място полицейските служители установили охранителите- св.Т. Ф., колегата му И. Л. и жалбоподателя- И. Й.. Причината за възникналия скандал между служителите на „Бига СОД“ и жалбоподателя била отправена преди това забележка от страна на св.Ф. към Й., който удрял по масите на заведение „Палазо“, тъй като сервитьорите отказвали да му сипят алкохол. Това ядосало Й., който отишъл до служебния автомобил на охранителите, паркиран пред офиса на фирмата, и го ударил с юмрук по тавана. След това той се отправил към диспечерската част на офиса на „Бига СОД“, където бил посрещнат от другия дежурен охранител- И. Л.. Двамата със св.Ф. успели да възпрат понататъшните действия на намиращия се във видимо нетрезво състояние Й., хващайки го за ръцете. През това време от персонала на заведение „Палазо“ бил подаден сигнал до полицията, на който се отзовали св.С. Д., св.К. В. и колегата им А. С.. От разговор с насъбралите се в близост лица, полицаите получили информация, че Й. бил пиян и проявявал агресия. В това полицаите сами се уверили, тъй като Й. в тяхно присъствие обиждал с нецензурни думи и псувал на висок тон насъбралите се хора, по отношение на които се заканвал и със саморазправа.

За така установеното нарушение св.С. Д., съставил на жалбоподателя АУАН №465/15.08.2023г. в негово присъствие, след което същият му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят написал собственоръчно нечетливи възражения.

Въз основа на акта на 27.11.2023г. било издадено и атакуваното НП, връчено на адресата на 30.11.2023г., съгласно отразеното в известие за доставяне /л.4/. Жалбата против НП била депозирана от санкционираното лице лично чрез АНО на 05.12.2023г. /л. 3/, поради което е процесуално 3 допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите: С. Д.

/актосъставител/, К. В. и Теодор Ф.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротИ.речиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на административнонаказателното производство, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. То е започнало със съставянето на АУАН, което е станало в присъствието на нарушителя и на св.К. В., като актът е предявен на жалбоподателя, на когото е връчен екземпляр от същия. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. И двата акта отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съдържат данни за дата и място на извършване на нарушението, пълно описание на същото- действията с които е осъществено, както и е дадена съответната правна квалификация.

В този смисъл съдът не приема писмени възражения на жалбоподателя, както и тези, направени в съдебно заседание от неговия процесуалния представител.

На първо място не представлява съществено нарушение на процесуалните правила допуснатата от актосъставителя грешка при изписване на фамилното име на нарушителя, доколкото в АУАН и НП е посочен коректно неговият ЕГН **********. Съгласно изготвената по делото справка НБДН /л.66, 67/ посоченият ЕГН е именно на жалбоподателя- И. Г. Й.. В този смисъл посочването на фамилия „И.ов“ в АУАН, наместо „Й.“ по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, чиито ЕГН фигурира и в двата акта. Още повече, чрез настоящото съдебно производство, инициирано именно от жалбоподателя, същият очевидно съзнава, че АУАН, въз основана 4 който е издадено атакуваното НП, е съставен срещу него, а не срещу друго лице.

По-нататък, както от всички събрани по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приетите писмени доказателства, се установява по несъмнен начин, че инкриминираното деяние е извършено на 15.08.2023г. Вярно е това, че по време на извършената от полицейските служители проверка по получения сигнал от ОДЧ е бил съставен и още един АУАН срещу жалбоподателя за нарушение на чл.6 от ЗБЛД във връзка с това, че същият не е представил документ за самоличност пред полицейските органи. От внимателния прочит на съдържанието на съставения в тази връзка и приложен по настоящото дело АУАН №463 /л.64/ е видно, че същият е съставен и връчен на нарушителя на 15.08.2023г., но поради спецификата на почерка на актосъставителя при издаване на НП №2023-1818-02-463/29.08.2023г. /л.63/, АНО е възприел цифрата 5 като 3. По този начин в последния е било отразено, че нарушението по чл.6 от ЗБЛД е извършено на 13.08.2023г., наместо 15.08.2023г.. Вярно е също така, че това не е било коментирано в Решение №159/22.04.2024г., постановено по АНД №1742/23г. по описа на ПС- Пазарджик, инициирано отново по жалба на Й., но изводите на този състав на съда не обвързват по никакъв начин тези на настоящия.

Най-сетне, дали деянието е било извършено на ул.Васил Левски, пред №61, както е посочено в НП, и където съгласно справка от ТР е седалището и адреса на „Бига СОД“ ЕООД/л.26, 27/, или пред №62, където според интернет справка се намира заведение „Палазо“ /л.28/, е без съществено значение, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява безпротИ.речИ., че нарушението е извършено именно в зоната между офиса на охранителната фирма и ресторанта. В този смисъл обстоятелството, че в НП е посочен административния адрес само на единия от двата срещуположно разположени обекта, пред който се твърди, че е извършено нарушението, не накърнява по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.2 т.1 от НОР на Община Пазарджик забранява извършването на обществено място на действия, нарушаващи морално-етичните норми и добрите нрави. Според §2 т.4 от ДР на НОР на Община Пазарджик "обществени места" са общодостъпните за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за 5 хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Следва да се отбележи, че изброяването е само примерно и че водещ критерий за това дали едно място да е обществено е неговата общодостъпност за всяко лице. От описанието на нарушението в АУАН и НП, а и от показанията на свидетелите става ясно, че деянието е извършено на улица в гр.Пазарджик, където по това време на денонощието е имало достатъчно лица, които да възприемат поведението на нарушителя, предвид близостта на заведение „Палазо“.

Атакуваното НП е издадено на 27.11.2023г. от компетентен орган в лицето на кмета на Община Пазарджик- п. К., встъпил в длъжност с полагане на клетва на 16.11.2023г. /л.39/, който съгласно чл.92 ал.2 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение №42/26.03.2015г. на ОбС- Пазарджик, е компетентен да издава НП за неспазване на въведените със същата правила /л.38/.

Поради всичко изложено съдът намира, че в проведеното административнонаказателно производство не е допуснато нарушение на процесуалния закон.

Съдът счита също, че не е налице претендираната от жалбоподателя материалноправна порочност на НП.

Според настоящия съдебен състав е налице несъмнена доказаност на вмененото нарушение. На инкриминираните дата и място, жалбоподателят е извършил действия, на обществено място, с които е нарушил морала и добрите нрави. Деянието е доказано категорично, доколкото от показанията на всички разпитани по делото свидетели еднозначно се установява гореизложената фактическа обстановка. Наличието на несъществени неточности в изложеното от свидетелите касателно употребените нецензурни думи, псувни и закани е свързано както с времевата отдалеченост на събитията, така и с естеството на тяхната ежедневна работа/ в т.ч. и на бившия охранител- св.Ф./, изпълнена с множество подобни прояви. Точно обратното, щеше да изглежда изключително неестествено и странно, ако те си спомняха с детайли използваните от нарушителя думи и изрази с оглед динамиката на обстановката при извършване на деянието.