Решение № 179 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900177 по описа за 2023 година прие за установено следното:

Предмет на производството са субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени по т.д.№ 177/2023 г. и по т.д.№ 178/2023 г. и двете по описа на настоящия съд, съединени за общо разглеждане на осн.чл.213 ГПК.

Ищците И. М. Г., М. И. Г. и М. И. Г. са предявили против ЗАД „ДаллБогг: живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1 искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени им в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2021 г. поради виновното поведение на водача на л.а. Тойота Корола с рег.№ ****, който към датата на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите“ при ответника , както следва:

Ищецът И. М. Г. –сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди- болки и страдания от причинените му увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането;

Ищците И. М. Г., М. И. Г. и М. И. Г. - сумата от по 200 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществените вреди в 1 резултат на смъртта на Ю. А. Г.- съпруга на първия и майка от другите двама ищци, настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането;

Ищецът М. И. Г.- сумата от 2631 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за погребението на неговата майка Ю. А. Г., ведно със законната лихва от 22.09.2021 г.датата на плащането до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят в подадените искови молби, че на 20.09.2021 г. около 14,15 ч. на път ІІ-84 водачът Д. Г. Б., управлявайки л.а.Тойота Корола с рег.№ ****, движейки се в посока с.Челна Места и гр.Якоруда, при навлизане в десен завой с несъобразена скорост, загубил управлението върху автомобила и плъзгайки се навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил удар с ТА „Скания“ с **** рег.№ ****. В резултат на ПТП починала пътничката в л.а. Тойота- Ю. А. Г., а ищецът И. Г. получил телесни увреждания- Гръден капак с парадоксално дишане; множество счупвания на ребра двустранно, някои от които по две фрактурни линии; напречно счупване на дръжката на гръдната кост; хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в плевралната кухина/; масивен подкожен емфизем в дясно; двустранни пневрални изливи; контузия на белите дробове; контузия на гръдния кош. Травматичен шок.

Непосредствено след ПТП му бил поставен гръден дрен вдясно по повод на хемопневмоторакс и бил откаран в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където бил приет по спешност с отслабено дишане и опасност за живота и интубиран.

Причинени са му били закрито счупване на долния край на бедрената кост на десен долен крайник, множествени счупвания на ребра - вдясно от 2-ро до 8-мо по две фрактурни линии, вляво от 3-то до 10-то, напречна фрактура на гръдната стена, счупване на лопатката и ключицата на десен горен крайник.

Поради тежкото състояние, в което бил приет, се налагало И. да бъде въведен в състояние на медикаментозна кома за срок от 2 седмици. Впоследствие бил открит и масивен подкожен емфизем отново вдясно, което довело до двустранни плеврални изливи.

На 21.09.2021г. била оперирана бедрената кост, като била извършена открита репозиция, последвана от стабилизация на фрактурата чрез 2 интрамедуарен заключващ пирон и два застопоряващи винта.

На 28.09.2021 г. му била поставена назо-гастрична сонда.

На 29.09.2021г. поради получено възпаление на оперативната рана на крака

, се наложило същата да бъде обработена хирургически в клиниката по хирургия.

Изписан била на 26.10.2021 г. в инвалидна количка.

Вследствие на залежаването пострадалият получил декубитални рани на петите на двата си крака и на задната част на главата. При последвалото домашно лечение, раните на главата и на десния крак били почти овладени, но тази на левия крак наложила поредна хирургическа намеса, проведена на 16.12.2021 г. в МБАЛ „Свети Пантелеймон” - гр.Пловдив.

От момента на прибирането си вкъщи И. провеждал скъпа и болезнена рехабилитация. Дясната му ръка била почти неподвижна от рамото до пръстите, което затруднявало рехабилитацията и на долния крайник поради невъзможността на И. да използва и двете си ръце. Месеци наред ищецът успявал да се придвижва по малко в рамките на дома си, но дясната му ръка оставала за дълго със затруднени движения дори за елементарни ежедневни дейности. Това налагало всеки ден някой да му помага да се облича, храни и да се грижи за личната си хигиена.

Поради неотшумяващо мравучкане и изтръпване на всички крайници посетил неврохирург. От проведеното на 01.02.2022г. изследване на шиен и торакален отдел на гръбначия стълб били налице данни за интрамедуларен Ту с белези на епендимом. При проведеното на 26.01.2023г. изследване на глава и шиен отдел на гръбначия стълб били констатирани отново данни за интрамедуларен Ту с бенигнени белези на корд- епендимом без промяна в размери и сигнални характеристики. При липсата на подобрение, се предвиждала оперативна намеса.

След инцидента ищецът И. Г. се сринал психически , нямал желание за живот. Имал драстична нужда от психологическа помощ, но не бил в състояние да посещава кабинета на психолог. Това правело битката му за възстановяване тежка и трудна. Ищецът бил напълно нетрудоспособен за период от 301 дни - до 17.07.2022г. Към настоящият момент бил трудоустроен с 60% трайно намалена работоспособност, което довело и до 3 неговото преназначаване на друга длъжност.

За така описаните вреди ищецът претендира обезщетение в размер от 150 000 лв.

В исковата молба, по която е било образувано първоначално т.д.№ 178/2023 г., тримата ищци са описали моралните болки и страдания, които са претърпели вследствие на внезапната и нелепа смърт на Ю. А. Г.- съпруга на И. Г. и майка на М. и М.. Отношенията между ищците и починалата били основани на обич, взаимно уважение и доверие. Тежката психологическа травма щяла съпътства завинаги живота им, като в трудните за тях моменти щяла бъде все по-осезаема и мъчителна.

Съпругът И. Г. бил съкрушен от загубата на своя другар в живота. Той бил психически сломен и трудно щял да приеме смъртта на Ю.. Макар и мъж в зряла възраст, И. се превърнал в развалина. Претърпял самият той сериозни телесни увреждания от инцидента, не намирал смисъл и нямал желание да се бори нито за живота си, нито за възстановяването си. Близките му не намирало начин да го утешат и да го убедят да продължи да живее заради тях.

Ю. и И. имали прекрасни отношения. Отгледали заедно двамата си синове и се радвали на внучката си. Дните им били изпълнени с любов и топлина до фаталната дата 20.09.2021 г. От този ден животът за И. загубил смисъл. живот, изпълнен с болка и страдание.

М. и М. ще трябвало да продължат да живеят без подкрепата на своята майка. Израснали и възпитани в любяща среда на мир и разбирателство, те били изправени пред едно толкова тежко изпитание. Изгубили своята майка в разцвета на нейния живот, в крепко здраве и работоспособна възраст, за тях представлявало шок, който щял да бележи по неизлечим начин живота им от тук насетне. Завинаги щели да бъдат лишени от грижите, вниманието и обичта на своя родител. Никога повече нямало да могат да разчитат на напътствията и съветите на своята майка. Ю. нямало да бъде част от тяхното бъдеще, нямало да е до тях в най-важните моменти, които им предстоят. М. и М. никога повече нямало да се радват на майчина прегръдка и подкрепа.

Двамата обичали своята майка безрезервно и преживявали изключително тежко загубата й.

Въз основа на така изложените твърдения ищците претендират обезщетения за вредите от смъртта на своята съпруга и майка от по 200 000 4 лв. всеки от тях.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и Здраве“ АД е подал отговор, с който оспорва исковете. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите Ю. Г.а и И. Г., които пътували без поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерни и несъобразени с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с икономическата ситуация в страната към датата на увреждането.

Твърди, че на 20.04.2023 г. е изплатил на ищците обезщетения за смъртта на Ю. Г.а, както следва: сумата от 50 000 лв. на И. Г. и сумата от по 60 000 лв. на М. и М. Г.и.

В подадената ДИМ ищците признават направените от застрахователя плащания на 20.04.2023 г., както и платеното на И. Г. обезщетение от 25 000 лв. за вредите от телесните му увреждания. Оспорват възражението за съпричиняване.

В отговор на ДИМ ответникът признава наличието на правоотношение по застраховка „ГО“ и причинно-следствената връзка между смъртта на Ю. Г.а и настъпилото ПТП.

Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Предявените искове са допустими , предявени при наличие на уредената в чл.498, ал.3 КЗ процесуална предпоставка- заведени са след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ от отправяне на застрахователните претенции на ищците до застрахователя. Горното е документално установено по делото с представените уведомление вх.№ № 33 и 34 и двете от 05.01.2022 г., депозирани от ищците до ответния застраховател.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни.

Не се формира спор по делото относно обстоятелството, че на 20.09.2021 г. около 14,15 ч. на път ІІ-84 водачът Д. Г. Б., управлявайки л.а.Тойота Корола с рег.№ ****, движейки се в посока с.Челна Места и 5 гр.Якоруда, при навлизане в десен завой с несъобразена скорост, загубил управлението върху автомобила и плъзгайки се навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил удар с ТА „Скания“ с **** рег.№ ****. В резултат на ПТП починала пътничката в л.а. Тойота- Ю. А. Г., а ищецът И. Г. , пътувал в същия автомобил, получил телесни увреждания.

По случая е било образувано ДП № 31 ЗМ-239/2021 г. по описа на РУ на МВР гр.Разлог, което с Постановление от 23.05.2023 г. на ОП Благоевград е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.1 НК- поради смърт на дееца Д. Б. / загинал при ПТП/.

От заключението на вещото лице по КСМАТЕ, изготвено въз основа на материалите по досъдебното производство, се установява следния механизъм на произшествието:

Водачът Д. Б. е управлявал л.а.Тойота Корола по платното за движение на път ІІ-84 /гр.Велинград-гр.Банско/ в посока от югоизток на северозапад.

През това време водачът С. С. е управлявал т.а.Скания влекач с полуремарке по западната /дясната/ лента на платното за движение на същия път посока от север на юг, срещу л.а.Тойота. Настилката на платното е била мокра- в състояние след дъжд. В един момент при преминаване през десен завой на пътя, водачът на л.а.Тойота поради движение с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на десния завой на пътя е загубил контрол и така е навлязъл в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар в предната част на л.а.Тойота и в предната част на т.а. Скания. Според заключението на експерта причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а.Тойота се е движел с несъобразена скорост спрямо радиуса на десния завой на пътя, поради което е навлязъл в лявата лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движел насрещно т.а.Скания. Експертизата е изчислила скоростта на л.а.Тойота около 85км/ч. Водачът на товарния автомобил е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като дори да е бил спрял преди мястото на удара, то такъв пак би настъпил.

Възприемайки изцяло констатациите и изводите на САТЕ като неоспорени, компетентни и обосновани, съдът приема за доказано, че причина за настъпилото ПТП е противоправното поведение на водача на л.а.Тойота, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно6 правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП , което го задължава да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и на чл.20, ал.2 от ЗДП, съгласно което при избиране скоростта на движението е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. Деянието е извършено виновнонепредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение и да съобрази поведението си тях.