Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1810 от 30.10.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1606/2019
Вид
Решение № 1810
Подписан
30.10.2019
В сила
30.10.2019
Състав
АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1810

30.10.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска

Атанасова при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1606 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Н. Алексеева Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на РУ- Малко Търново при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че с влязло в сила определение от 09.07.2018 г. по НОХД № 977/2018 г. на РС Хасково е одобрено споразумение, с което водачът на автомобила Гюндоар Мехмедали е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което същият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 18.12.2017 г. Изложено е, че след издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ последният се е явил в КАТ- Кърджали, където е било върнато свидетелството му за управление на МПС. Твърди се също, че Мехмедали притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в Турция. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № 34 NS 2000, собственост на жалбоподателката Н. Алексеева Т.. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. В съобразителната част на същата се сочи, че на 02.07.2019 г. около 20.30 часа, по ПП І-9, км. 317+1 в посока с. Звездец, описаният лек автомобил е управляван от лицето Гюндоар Ахмед Мехмедали с ЕГН **********, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по съдебен ред. Административният орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 333129 от 02.07.2019 г.

Жалбоподателката по същество не оспорва горните констатации, но твърди, че проверката е извършена след изтичане срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, както и че водачът притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено във Турция.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. е издадена от компетентен орган- началник на РУ- Малко Търново, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Нарушението, за което е приложена принудителната административна мярка, е извършено на територията на Република България и следователно контролният орган е компетентен да приложи същата, въпреки че превозното средство е с чужда регистрация (аргумент от чл. 18б, ал. 10 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., в който е предвиден ред за изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП по отношение на превозно средство с чужда регистрация).

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца до една година.

Според нормата на чл. 150а от ЗДвП, правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От данните по делото е видно, че към момента на проверката от служители на МВР Гюндоар Мехмедали не е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било отнето по съдебен ред- с влязло в сила определение от 09.07.2018 г. по НОХД № 977/2018 г. по описа на РС- Хасково. Ирелевантно е обстоятелството, че срокът на наказанието е изтекъл, доколкото към посочения момент свидетелството не е било върнато и Мехмедали не е могъл да удостовери по надлежен начин пред контролния орган качеството правоспособен водач (според твърденията в жалбата едва след проверката той се е явил в КАТ- Кърджали, където е получил свидетелството си). На посочената в заповедта дата същият е управлявал МПС и не е разполагал с валидно свидетелство, поради което и законосъобразно административният орган е счел, че превозното средство е управлявано от неправоспособен водач. Ето защо и доколкото не са ангажирани в настоящото производство доказателства в подкрепа на твърдението, че Мехмедали притежава свидетелство за управление, издадено в Турция, съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая административният орган е определил същата с продължителност, близка до минималната, установена в нормата.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Алексеева Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на РУ- Малко Търново при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: