Решение № 63 от 08.06.2020, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ …. гр.

Пазарджик, 08.06.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – П., в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА

СТОЯНОВА в присъствието на секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.д. № 959 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът

Н.Н. ***, ЕГН: **********, твърди че работи като **********в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П., която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Твърди, че работата е организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени графици, а през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е отработил 1 652 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1 888 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд с посочения коефициент водило до извънреден труд от 236 часа, който следвало да му бъде допълнително заплатен от ответника, а това не било сторено.

Сочи, че в действащата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в правото, поради което субсидиарно следвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. По тези съображения моли ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 827,95 лв. (след направеното изменение на иска), представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за забава в размер на 212,59 лв. (след направеното изменение на иска), дължимо за периода от първо число на месеца, следващ този за който се дължи, до датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи е представил отговор на исковата молба. Счита същата за допустима, но неоснователна.

Признава, че през исковия период страните са били в служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Оспорва претенцията на ищеца за преизчисляване на нощния труд в дневен по методиката, предвидена в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът е държавен служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР, предвиждащ осемчасова нормална продължителност на нощния труд. Счита, че прилагането на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е недопустимо, тъй като същата противоречи на специалния ЗМВР и представлява по-нисък по степен нормативен акт. По време на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща нормална продължителност на нощния труд от осем часа. При еднаква продължителност на работното време по ЗМВР през деня и нощта съотношението им е 8:8, а коефициентът е 1, докато по КТ съотношението на дневния към нощния труд е 8:7, при което коефициентът е 1,143. Счита, че когато положеният от държавния служител по реда на ЗМВР нощен труд е до 8 часа, той не следва да се трансформира в дневен, а следва да се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, която прилага към отговора. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на отработените часове нощен труд, представляващи разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, като извънреден труд. Сочи, че в ЗМВР нощният и извънредният труд са ясно разграничени, като заплащането им е регламентирано по различен начин, на извънредния труд: 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение съгласно ЗМВР, а на нощния труд: 0,25 лв. на час съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи. Твърди, че положеният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като е полаган в установеното за него работно време, като при трансформиране на нощните часове към дневни с коефициент 1 няма да има допълнителни часове за заплащане Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните няма спор, че през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността **********в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П., която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, както и че ищецът е полагал своя труд при ответника на смени с продължителност от по 12 или 24 часа по предварително утвърдени графици. Това обстоятелство съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване още с проекто-доклада по чл.140 ГПК.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен труд за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е в размер на 1 684 часа, респективно 219 нощни смени.

Паричната равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер на 1 827,95 лв. (брутен размер) или 1 645,14 лв. (нетен размер). Сумата на обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди: първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период до датата на завеждане на исковата молба е 212,59 лв.

При така установените правнорелевантни факти, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, във връзка с ал.3 ЗМВР за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, съединен при условията на кумулативно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

За уважаването на главния иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно служебно правоотношение с ответника през исковия период и полагането на извънреден труд.

В тежест на ответника е да установи изплащането на ищеца на възнаграждение за извънреден труд, при условие че ищецът установи полагането на такъв.

Както вече бе посочено, между страните няма спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването помежду им на валидно служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим, а за отработените часове нощен труд през исковия период му е било заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., издадена на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР от Министъра на вътрешните работи, приложена на л.23 в делото.

Спорът по делото не е фактически, а е от правно естество и неговото разрешаване е предпоставено от отговора на въпроса: относно преизчисляването на нощния труд в дневен и неговото заплащане на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, каквито са органите по пожарна безопасност и защита на населението, следва ли да се прилага субсидиарно или по аналогия НСОРЗ, и по-конкретно чл.9, ал.2.

Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност през исковия период, се уреждат от ЗМВР. Ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда със ЗМВР, който има характер на специален спрямо КТ. В тази връзка в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, напълно съответно на чл.136, ал.1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал. 3 ЗМВР за работещите на 8-, 12- и 24-часови смени държавни служители в МВР работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е посочено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като чл. 187, ал. 7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. От цитираните разпоредби следва, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, дължащи се за всеки един от тях. За разлика от общата уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, който при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, уредбата на нощния труд на държавните служители, работещи на смени в МВР, е различна. ЗМВР допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. за тази категория служители на МВР е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта, от 8 часа. В този смисъл според специалния закон съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР към дневния е 8:8, което води до коефициент 1, за разлика от предвиденото за работещите на смени по трудово правоотношение съотношение: 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ.

Чл.187, ал.9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС, обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г., т.е. след исковия период). В тази наредба липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато се е съдържала в чл.31, ал.2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на Министъра на МВР, според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Както вече бе посочено, релевантно в случая е дали се касае за празнота в правото или за липса на специален регламент за служителите на МВР, която да води до субсидиарното приложение или приложението по аналогия на чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са доводите на ищеца.

Съгласно чл.

46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в нормативен акт с ранга на закон. Изрично в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;