Определение № 362 от 07.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500383 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 5875/01.06.2026 г. (по входящия регистър на Софийския окръжен съд) от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432 срещу определение № 1183/21.04.2026 г., постановено по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС София, с което е върната искова молба вх. № 127738/20.11.2024 г. от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет. 6, ап. 72, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз и е прекратено производството по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Правораздавателната власт на АС – Пловдив произтича от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

С определение № 1183/21.04.2026 г., постановено по г. д. № 772/2025г. по описа на ОС - София е върната искова молба вх. № 127738/20.11.2024 г. от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет. 6, ап. 72, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз и е прекратено производството по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като е налице злоупотреба с право.

1

Според настоящата инстанция, съгласно чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Производство е образувано по иск, предявен от „БИО АГРО ПРОДЪКШЪН“ ЕООД – гр. София, ЕИК 203216432 да бъде осъден ответника Върховния касационен съд на Република България да му заплати обезщетение, произтичащо от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. В исковата молба ищецът посочва, че на 20.04.2016 г. е закупил недвижим имот-УПИ II, кв. 14 по регулационен план на село гара *, община *, с площ 2 350 кв. м., заедно с построената в имота търговска сграда на един етаж със застроена площ от 1 124.1 кв. м. с договор във формата на нотариален акт. Имотът бил присъединен към електрическата мрежа през 80-те години на ХХ век, но през 2012 г. електрозахранването му било преустановено на основание чл. 123 от ЗЕ, поради неизпълнени задължения за заплащане на потребена електрическа енергия от предходния собственик на имота. След закупуването на имота ищецът се обърнал към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за повторно електрозахранване на сградата и подписал договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г, заедно със споразумение № 6009937667 към същия договор от 15.11.2016 г. и заплатил дължимата за това такса. Договорът за продажба на ел. енергия и споразумението към него не били поставени в зависимост от срок или условие и не предвиждали други предпоставки за започване на изпълнението на договора.

Електрозахранването било възможно да бъде възобновено в рамките на не повече от 16 дни, но въпреки това отнело 1 година и 7 месеца – било възстановено на 22.06.2018 г. Поради дългия период, в който сградата не била електроснабдена, бил прекратен сключения между ищеца и „ФРЕШ ЕКО МАРКЕТ“ ЕООД договор за наем на сградата за срок от 10 години и при месечна наемна цена от 9 000.00 лева без ДДС, тъй като третото лице не можело да я ползва. Така ищецът пропуснал да получи наемна цена в общ размер от 135 000.00 лева за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. и за същата сума, ведно със законната лихва, предявил иск против „ЧЕЗ Електро България“ АД да бъде осъдено да му я заплати, вкл. и извършените съдебните разноски. Искът бил отхвърлен с постановени решения от СГС по т. д. № 1533/2019 г. и от САС по т. д. № 40/2021 г. и не бил допуснат до касационно обжалване с окончателно определение № 50651/30.11.2022 г. по т. д. № 1629/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, като при постановяване на окончателния си акт касационната инстанция допуснала отклонение от нормите на съюзното право и нарушила Директива 2009/72/ЕО, Директива 2005/89/ЕО и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Поради това, ищецът твърди, че окончателното настъпване на вредата за него е обвързано с постановяване на окончателния съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС и с който акт ВКС е пропуснал да поправи нарушенията на предходните две инстанции. По този начин ВКС му причинил вреди, изразяващи се в неприсъждане на дължимо обезщетение за вреди от противоправна липса на електроснабдяване на неговия имот, както и вреди, изразяващи се в извършване на невъзстановими деловодни разноски, представляващи претърпяна загуба. Общият размер на вредите възлизал на 166 467.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, от които 135 000.00 лева обезщетение за неполучен наем за исковия период, 14 165.00 лева - деловодни разноски пред СГС, 7 826.00 лева – деловодни разноски пред САС и 5 076.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС.

Допълнително ищецът бил осъден за заплати съдебни разноски на насрещната страна – 300.00 лева в производството пред ВКС, 2 050.00 лева в производството пред САС и 2 050.00 лева в производството пред СГС. Едновременно с твърдението, че окончателната вреда за ищеца в общ размер от 166 467.00 лева е настъпила следствие на окончателното определение на ВКС, той неколкократно твърди в исковата молба за извършени нарушения на правото на ЕС и от СГС и от САС – стр. 5, 8, 9, 11 и 12 от същата, като конкретно посочва пред всяка една от трите инстанции какви съдебни разноски е извършил, без да са му присъдени и за какви съдебни разноски, извършени от насрещната страна е осъден да и 2 заплати.

С уточнителна молба вх. № 69921/09.06.2025 г. ищецът освен срещу ВКС е насочил исковите си претенции и срещу САС и СГС.

Според определение № 3674/03.07.2026 г., постановено по ч. г. д. № 2465/2026 г. по описа на ВКС, ІV г. о.:

„За да намери приложение принципът за отговорност на държавата за нарушение на право на ЕС (чл. 4, § 3 ДФЕС), са необходими следните кумулативни предпоставки налице: 1) нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; 2) достатъчно съществено нарушение и 3) пряка причинна връзка между нарушението и вредата (така решение от 19 ноември 1991 г., Francovich, C-6/90 и C-9/90, EU:C:1991:428, т. 35; решение от 5 март 1996 г., Brasserie du p кcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, EU:C:1996:79, т. 31; решение от 23 май 1996 г., Hedley Lomas, C-5/94, EU:C:1996:205, т. 24; решение от 8 октомври 1996 г., Dillenkofer и др., C-178/94, C-179/94 и C-188/94 – C-190/94, EU:C:1996:375, т. 20; решение от 24 март 2009 г., Danske Slagterier, C 445/06, EU:C:2009:178, т. 19; решение от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales SAL, С-118/08, EU:C:2010:39, т. 29; решение от 25 ноември 2010 г., Fu Я, EU:C:2010:717, т. 45; решение от 14 март 2013 г., Leth, C-420/11, EU:C:2013:166, т. 40; решение от 28 юли 2016 г., Tom бљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 18; решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С-571/16, EU:C:2018:807, т. 92).

Не е достатъчно твърдението за нарушение на ХОПЕС. Хартата не се прилага универсално. Съгласно чл. 51, § 1 ХОПЕС, тя обвързва държавите членки, само когато прилагат правото на Съюза.“.

Формално исковата претенция е за заплащане на обезщетение, произтичащо от допуснато от твърдяно достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Но не е посочено (въпреки дадената възможност) какви са тези нарушения и на кои норми на общностното право.

На практика се търси обезщетение за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при разглеждане, тълкуване и начин на вземане на решение на делото, което подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол, извънредните способи за отмяна на влязло в сила решение и чрез иск за нарушени права пред съответния европейски съд.

С искова претенция недопустимо се цели преразглеждане на вече решен правен спор, като чрез замяна на един ответник с друг, представляващ висшестоящата съдебна инстанция на Държавата, би се постигнал като краен резултат финансово компенсационен ефект, търсен, но неудовлетворен от СГС, САС и ВКС, чрез постановяване на крайни съдебни актове, отричащи претендираните права на ищеца, със сила на пресъдено нещо. По този начин, чрез заобикаляне на закона и превратно тълкуване на актовете на СЕС и нормите на ЗОДОВ, би се нарушила националната правна сигурност, като се постави на риск и дерогира непререшаемостта, силата на пресъдено нещо и преклузията на права, заложени, гарантирани и обезпечени от българския законодател и съд. На практика е налице 3 злоупотреба с право.

Според определение № 3674/03.07.2026 г., постановено по ч. г. д. № 2465/2026 г. по описа на ВКС, ІV г. о.:

„Твърденията в исковата молба обективно изключват трансграничен елемент, приложимост на Директива, Регламент или друго право на ЕС, а ищецът не е посочил връзка между действията на трите съдилища и задължение на българската държава, произтичащо от правото на ЕС. Приложимостта на наднационалния правен ред е обективно изключена, а с това – и възможността да се ангажира отговорността на държавата от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество (чл. 4, § 3 ДФЕС).“.

Следователно в случая така предявените искове са недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1183/21.04.2026 г., постановено по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС - София, с което е върната искова молба вх. № 127738/20.11.2024 г. от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет. 6, ап. 72, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз и е прекратено производството по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София.

Препис от определението да бъде изпратен на частния жалбоподател.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4