Решение № 15982 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15982 гр. С., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145815 по описа за 2025 година

Р. К. А. е предявил срещу „А.К.Б.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем №11032745 от 13.02.2024.

Твърди, че от справка за кредитната задлъжнялост №БНБ 124969/29.08.2025 се установява, че е сключен между него и ответника договор за кредит №11032745 от 13.02.2024 за сума в размер на 200 лева и краен срок на плащане 12.06.2024.Твърди, че многократно се е опитвал да се свърже с ответника с цел погасяване на задължението, но му е отговаряно, че такъв клиент не фигурира в системата. Поддържа, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че в ГПР следва да бъде включено и възнаграждението за поръчител.Счита, че в договора липсва действителния процент на ГПР, поради което е нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А.К.Б.”ЕООД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и 1 относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем №11032745 от 13.02.2024 „А.К.Б.”ЕООД е предоставил на Р. К. А. заем в размер от 200 лева, на 4 месечни вноски от по 53.70 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 35%, лихвен процент на ден-0.11% , ГПР-41.22% и обща сума дължима от заемателя-214.80 лева.Към договора е представен и погасителен план с начислено „оскъпяване при непредоставяне на обезпечение”.

По делото са представени искане за потребителски кредит №11032745 от 13.02.2024 и Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „А.К.Б.”ЕООД..

По делото е представена справка за кредитната задлъжнялост, издадена от БНБ на Р. К. А..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за паричен заем №11032745 от 13.02.2024 „А.К.Б.”ЕООД е предоставил на Р. К. А. заем в размер от 200 лева, на 4 месечни вноски от по 53.70 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 35%, лихвен процент на ден-0.11% , ГПР-41.22% и обща сума дължима от заемателя-214.80 лева.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги, предоставяни от заемодателя, а именно: възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, а заемодателят с подписването на договора се задължава да предостави на заемателя същите, срещу представяне от страна на последния в деня на подписване на договора допълнително обезпечение- две физически лица – поръчители или банкова гаранция.Съгласно чл.4, ал.2 от договора страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението по договора в срока по ал.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от 77.20 лева.Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на всяка от вносите, посочен в чл.2, т.2 се добавя и сума в размер от 19.30 лева.

Видно от представения погасителен план към договора към всяка вноска от 53.70 лева е начислена неустойка в размер от 19.30 лева /всяка/, като общият 2 размер на неустойката възлиза в размер от 77.20 лева.

Съдът намира, че неустойка от 77.20 лева при кредит в размер от 200 лева представлява почти ½ от кредита. Съдът намира, че неустойката в посочения размер накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 13.02.2024,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.02.2024 е 3.79%, а заедно с 10 пункта възлиза на 13.79%. В случая по договора ГПР е в размер от 41.22% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.95%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за неосигурено обезпечение.Неустойката като разход е била известна още към момента на сключване на договора, тъй като е начислена към вноските в погасителния план. Освен това срокът за представяне на обезпечение е денят на подписване на договора.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като 3 годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

ГПР по договора възлиза в размер от 41.22%, но ако при изчисляване на ГПР се включи в него и предвидената в чл.4, ал.2 от договора неустойка в размер 77.20 лева, която е почти ½ от усвоената главница, тогава ГПР ще възлиза в размер многократно надвишаващ ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че Договор за паричен заем №11032745 от 13.02.2024 е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 300 лева /153.38 евро/, от които 50 лв /25.56 евро/ - държавна такса и 250 лева /127.82 евро/- адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.Адвокатското възнаграждение в размер от 250 лева /127.82 евро/ е под минималния размер от 400 лева /204.51 4 евро/.Делото не представлява фактически и правна сложност и е решено в рамките на 2 съдебни заседания без участие на процесуалния представител на ищеца.Съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер от 250 лева /127.82 евро/ съответства на фактическата и правна сложност на делото, на неговия материален интерес, както и на обема от работа и ангажиране на доказателства.

С оглед на което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 153.38 евро/300 лева/, от които 25.56 евро – държавна такса и 127.82 евро- адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №11032745 от 13.02.2024 по предявения от Р. К. А., ЕГН**********, с адрес:гр.Н.И., ул. „Св.

К.О.”№2, със съдебен адрес:гр.С., ул. „И.”№8, ет.5, чрез адв. Р., срещу „А.К.Б.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:гр.Б., бул.

„ТМ”№83, със съдебен адрес:гр.Б., пл. „С.”№5г, ет.1, чрез адв.Д., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „А.К.Б.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:гр.Б., бул. „ТМ”№83, със съдебен адрес:гр.Б., пл. „С.”№5г, ет.1, да заплати на Р. К. А., ЕГН**********, с адрес:гр.Н.И., ул. „Св. К.О.”№2, със съдебен адрес:гр.С., ул. „И.”№8, ет.5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 153.38 евро/300 лева/-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5