Определение № 3281 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606468 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от 06.10.2025 г., подадена от подсъдимия Т. И. Д., ЕГН **********, чрез служебния си защитник адв. Г.Ф. – САК, срещу протоколно определение от 30.09.2025 г., постановено по НОХД № 1372/2025 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което е изменена мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия Д., от „подписка“ в „задържане под стража“.

С иницииращата настоящото производство жалба се моли обжалваното определение на СРС да бъде отменено като неправилно и необосновано и съдът да приеме, че по отношение на подсъдимия Д. не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, регламентирани в НПК, за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение. Поставя се акцент върху изрядното процесуално поведение на подсъдимия до настоящия момент, доколкото същият се е явявал пред органите на досъдебното производство и по всички проведени открити съдебни заседания по НОХД № 1372/2025 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно подсъдимия чрез своя защитник. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

1

С постановление на СРП, предявено на подсъдимия на 10.09.2024 г., Т.

И. Д. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1547/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 39724/2024 г. по описа на СРП, за престъпления с правна квалификация по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3, т. 1 НК. Със същото постановление спрямо Т. И. Д. е взета мярка за неотклонение „подписка“, като обвиняемият е задължен да не напуска местоживеенето си и да уведомява съответния орган.

Производството по НОХД № 1372/2025 г. по описа на СРС, НО, 8-и състав, е образувано по внесен от СРП на 30.01.2025 г. обвинителен акт срещу Т. И. Д. за престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Митко К.М. за престъпления по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

С разпореждане на СРС, НО, 8-и състав, е насрочено първо съдебно заседание за 04.02.2025 г., като е разпоредено и призоваване на страните. В проведеното открито съдебно заседание защитниците са отправили искане да се отложи делото, тъй като не са получили препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото в срок, като съдът е определил нова дата, а именно 19.02.2025 г. При провеждане на това открито съдебно заседание същото отново е било отложено поради неявяването на пострадалия А.. Последният е изпратил писмо до съда, в което е посочил, че е възпрепятстван да се яви поради необходимост от полагане на грижа за малолетното си дете. При това разглеждане на делото подсъдимият М. е отправил искане за изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е оставено без уважение. Така постановеното определение е било потвърдено от СГС, НО, XV въззивен състав по ВНЧД № 1563/2025 г. При опит да бъде проведено ново разпоредително заседание на 19.03.2025 г. в съдебната зала не се е явил защитникът на подсъдимия Д. – адв.

Ф., както и е била нередовна процедурата по призоваването на пострадалия А., с оглед на което делото е отложено за 09.04.2025 г. При провеждане на откритото съдебно заседание на 09.04.2025 г. са се явили всички страни, но пострадалият св. А. е поискал да му бъде осигурена правна помощ, за да вземе отношение по предоставената му от НПК възможност да се конституира като страна в наказателното производство. По тази причина делото е отложено за 05.05.2025 г., като в съдебно заседание подсъдимият М. е отправил искане по чл. 270, ал. 1 НПК за изменение на взетата му мярка за неотклонение. Съдът отново е отказал да измени същата, като определението му е потвърдено от СГС, НО, VIII въззивен състав, по ВЧНД № 2760/2025 г. В проведеното на 05.05.2025 г. открито съдебно заседание ход на делото не е даден поради обстоятелството, че делото не е било достъпно на съдебния състав. На 18.06.2025 г. е проведено разпоредително заседание, като е потвърдена взетата спрямо подсъдимия Т. И. Д. мярка за неотклонение „подписка“.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2025 г. В това заседание подсъдимият Д. – редовно уведомен за датата и часа от предходното заседание, не се е явил, като не е изложил уважителни причини за това. Защитникът му – адв. Ф., е посочила, че не знае къде се намира той.

2

Поради това съдът е изменил на основание чл. 66 НК взетата спрямо него мярка за неотклонение от „подписка“ в задържане под стража“. Ход на делото не е даден поради задължителното участие на подсъдимия Т. И. Д. с оглед повдигнатото му обвинение, като делото е отложено за следваща дата – 05.11.2025 г. Изпратено е писмо от 30.09.2025 г. до Криминална полиция – СДВР – 03 Издирване, с което лицето е обявено за издирване, като е посочено, че след задържането му подсъдимият следва да бъде приведен в СЦЗ, а съдът да бъде незабавно уведомен за изпълнението на съдебното определение.

От така приетата фактическа обстановка съдът достигна по следните правни изводи:

Мерките за неотклонение представляват предвидени в процесуалния закон мерки за принуда, чиято цел съгласно чл. 57 НПК е да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на наказателното производство като се възпрепятства възможността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, респективно да бъде гарантирано изпълнението на влязла в сила присъда. Мярката за неотклонение може да бъде взета първоначално или взетата мярка да бъде заменена с по-тежка – като санкция за неизпълнение на изискуемото от обвиняемия процесуално поведение по аргумент от чл. 66 НПК. Посочената разпоредба регламентира три хипотези, а именно обвиняемият да не се яви пред съответния орган без уважителна причина, да промени местоживеенето си, без да е уведомил за това, или да наруши вече взета спрямо него мярка. В настоящия случай е приложима първата хипотеза, доколкото по делото се установява, че подсъдимият Т. И. Д. не се е явил пред СРС за провеждане на открито съдебно заседание на 30.09.2025 г. Същият е бил редовно уведомен за датата и часа на последното в предходното съдебно заседание на 18.06.2025 г. Макар в протокола от това заседание да е допуснат пропуск изрично да се отбележи, че подсъдимият Д. се явява, от изявленията на същия, отразени по-нататък, се извежда, че същият е присъствал в съдебната зала, респективно е бил уведомен за насрочването на следващото съдебно заседание.

В тази връзка, за да може първоинстанционният съд да измени наложената на предаденото на съд лице мярка за неотклонение, следва да са налице в кумулативност следните предпоставки: подсъдимият да не се е явил в заседание, за което явяването му е било задължително, същият да не е представил уважителни причини за това, както и предпоставките, необходими за налагане на съответната мярка, с която районния съд е решил да замени вече съществуващата такава.

В светлината на изложеното, безспорно се установява, че подсъдимият не се е явил за заседание, проведено на 30.09.2025 г, като за него последният е бил редовно уведомен от предходното такова, на което е присъствал. Едно от престъпленията, за което е ангажирана наказателната отговорност на Т. И. Д., а именно това по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 НПК. На следващо място, не са налице данни по делото за уважителни причини подсъдимият да не се яви, станалия достояние на съда. Следователно СРС правилно е 3 достигнал до извода, че следва да приложи последицата по чл. 66 НПК, а именно да измени взетата спрямо подсъдимия Д. мярка за неотклонение „подписка“ в по-тежка.

Доколкото подсъдимият е бил с взета най-лека мярка за неотклонение от лимитативно изброените в чл. 58 НПК, в дискреция на съда е било да избере най-подходящата от останалите три, която да бъде напълно съобразена с посочените в чл. 56, ал. 3 НПК обстоятелства, както и с целите, които се преследват с налагането на мерки за неотклонение по принцип, регламентирани в чл. 57 НПК.

Следва да се отбележи, че макар първоинстанционният съд да не е обсъдил наличието на останалите предпоставки извън тези по чл. 66, ал. 1 НПК, необходими за налагането на съответната мярка за неотклонение, при произнасянето по такава, както се извежда и от разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК, всякога следва да бъдат изследвани тези обстоятелства. При вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ същите са наличието на обосновано предположение, че лицето е съпричастно към извършването на престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.

С оглед първата от тези предпоставки, настоящият състав намира, че събраният в хода на процеса доказателствен материал, преценен в своята съвкупност, е достатъчен на този етап от неговото развитие да обоснове наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия Т.

И. Д. към извършване на инкриминираните деяния, и двете от които наказуеми с „лишаване от свобода“, като счита за ненужно същият да бъде подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпция за невиновност.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство се намира в своя начален етап – проведено разпоредително заседание и все още липса на даден ход на съдебното следствие, и тепърва ще бъдат предприемани действия по събиране на доказателства пред съда.

Въззивният съд намира, на следващо място, че от материалите по делото се установява и наличието на реална опасност подсъдимият Д. да извърши престъпление. Независимо, че подсъдимият е неосъждан, тази опасност е изводима от завишената обществена опасност на деянията, за които му е повдигнато обвинение. Това е така, доколкото се касае за две престъпления, едното от които тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, извършени в реална съвкупност и освен това в съучастие с друго лице, което също е предадено на съд.

Относно другата предпоставка, обуславяща налагането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, съдът отчете обстоятелството, че предпоставките да е налице реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление се намират в отношение на алтернативност, поради което за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е напълно достатъчно наличието на която и да е от тях, какъвто е настоящият случай.

4

Въззивната инстанция обаче не се солидализира с избора на районния съд за най-подходящата мярка, която да бъде наложена на подсъдимия, а именно „задържане под стража“. Съдът счита, че при еднократно проявено недобросъвестно процесуално поведение от страна на Т. И. Д. заменянето на основание чл. 66, ал. 1 НПК на първоначално наложената му мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“ се явява прекомерно.

Същият не е възпрепятствал разследването, укривайки се от органите на досъдебното производство, нито могат да бъдат вменени в негова вина отлаганията на съдебни заседания до провеждането на последното на 30.09.2025 г., в което не се е явил без излагането на уважителни причини.