Определение № 4083 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4083 гр. София, 11.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607889 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 вр. ал. 6 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение № 2276 от 14.06.2024 г. по НЧХД № 6707/2024 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което на основание на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено Постановление от 02.04.2024 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.

1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК-104/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП.

В протеста се твърди, че определението било незаконосъобразно.

Изложената в постановлението фактология напълно съответствала на събраните доказателствени материали. Ясно, точно и последователно били описани конкретни факти и събития. Изрично било посочено въз основа на кои доказателства е възприета фактическата обстановка. Делото не било с фактическа или правна сложност и не били установени противоречиви доказателства. Подробен анализ на състава по чл. 141, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК не бил необходим и липсата му не можело да бъде приравнена на липса на правни мотиви. Искането към съда е определението да бъде отменено и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста и материалите по делото, извърши проверка на съдебния акт и намери за установено следното:

Протестът е допустим – подаден е в законния седемдневен срок по чл.

243, ал. 7 НПК от връчване на препис на определението, от надлежна 1 прокуратура и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава 22 от НПК съгласно чл. 243, ал. 8 НПК.

Наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК104/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП, е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление на прокурор при СРП на 11.01.2024 г. за това, че на неустановена дата през 2023 г. неустановено лице е принудило И. К. К. да пропусне нещо противно на волята й като е употребена сила и заплашване и деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 143, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

С Постановление на прокурор при СРП от 02.04.2024 г. производството е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлявало престъпление.

Срещу това постановление била подадена частна жалба от М. К., в качеството й на законен представител на малолетната й дъщеря И. К., като било образувано НЧХД № 6707/2024 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав.

На 14.06.2024 г. в закрито заседание районният съд постановил протестираното определение. Постановлението на СРП не било мотивирано, което представлявало съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Не било допустимо съдът да „санира“ този порок в производството по чл. 243, ал. 5 НПК. Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК делото било върнато на прокурора, който следвало да извърши внимателен анализ на събраните доказателства според действителния им смисъл и съдържание, да посочи на кои доказателствени източници дава вяра и на кой не и защо, каква фактическа обстановка приема за установена, да обоснове правната страна, и едва след това да изложи и аргументира правните си изводи налице ли е някое от прекратителните основания по чл. 243, ал. 1 НПК.

По същество протестът е неоснователен.

Съгласно чл. 199, ал. 2 НПК всяко постановление на прокурора трябва да съдържа мотиви. Конкретно в постановлението по чл. 243, ал. 1 НПК държавният обвинител следва да посочи установените обстоятелства, въз основа на какви доказателства е сторено това, при противоречия на доказателствените материали да посочи съображения защо приема едни, а други отхвърля, и накрая да изложи правните си доводи за прекратяване на производството.

Въззивният съд намира, че в процесното постановление прокурорът не е изпълнил тези си задължения. Правилна е оценката на първия съд, че е налице липса на мотиви, която обуславя постановлението на СРП като незаконосъобразно като постановено при съществено процесуално нарушение. Прокурорът не е посочил с необходимата яснота доказателствените източници, даващи му основания да приеме изложената фактическа обстановка. Те са схематично изброени без да е посочено кое конкретно доказателство по делото обоснова извода му, че съответното обстоятелство е действително случило се. Обобщаващият стил е неприемлив, 2 защото четящият постановлението е принуден първо да се запознае със събраните доказателства и след това да извърши детайлен отчет на волята на прокурора кои от тях и в каква част са кредитирани. Държавният обвинител не е обсъдил доказателствените материали поотделно, дали те са логически хомогенни в съвкупност и не е дал оценка на тяхната достоверност.

Районният съд правилно отбелязал, че правните изводи са декларативни. Резонен е въпросът, зададен от първия съд и който няма отговор в постановлението, защо прокурорът е намерил, че не е осъществен състав на престъпление при положение, че въз основа на аналогични данни от проверката по ЗСВ е образувал досъдебно производство.

Съгласно чл. 243, ал. 6, ал. 3 НПК съдът има компетентност да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Правилно районният съд е упражнил това си правомощие, защото поради фрагментарността на постановлението, той е в невъзможност да изпълни задължението си да извърши проверка на неговата обоснованост и законосъобразност съгласно чл. 243, ал. 5 НПК. Дейността на съда в тази насока не може да бъде затруднявана от лапидарния маниер на изложение, с който се отличава обсъждания юридически текст. Вярно е посочено в определението, че актовете на органите на съдебната власт трябва да бъдат убедителни, което се постига чрез задълбочен и правно издържан анализ на доказателствата. Ето защо са правилни дадените задължителни указания, че при връщане на делото в СРП следва да се извърши внимателна проверка на събраните доказателства и в случай, че прокурорът намери, че са налице основания за прекратяване на производството, да демонстрира авторитетно в своя акт по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение.

В допълнение настоящият състав ще добави, че по делото не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Показанията на И. К. и М. К. недвусмислено сочат за извършени от К.К. действия, които в постановлението са характеризирани като „морално укорими“, но несъставомерни. К.К. е основен участник в процесните събития и при положение, че не е привлечен като обвиняем, то няма пречка да бъде разпитан като свидетел. При разпита си той има правата по чл. 121, ал. 1 НПК, но неговите показания неминуемо ще допринесат за разкрИ.не на обективната истина.

По делото не е изяснен основният въпрос, който е дал повод за сезиране на прокуратурата – каква е причината в периода от началото на януари 2023 до средата на април 2023 г. И. К. почти винаги да бяга след завършване на учебни занятия до метростанцията, както тя е заявила и в производството по чл. 145 ЗСВ, така и пред разследващия орган. Налице са доказателства, че тя е била мотивирана от поведението на К.К. да извършва нежеланото от нея тичане. В показанията си тя твърди, че баща й я причаквал пред училището като искал да говори с нея, но тя бягала от него, защото не искала да го слуша. Тя 3 свидетелства, че баща й не е употребявал спрямо нея сила и заплашване, което се потвърждава и от показанията на М. К.. Това е дало основание на прокурора да приеме, че К.К. не е извършил изпълнителното деяние по престъплението „принуда“ по чл. 143 ал. 3, т. 1 вр. чл. 1 НК. В постановлението обаче не е обсъдено дали действията на Коцев не представляват системно следене по чл. 144а, ал. 1 НК, дали е налице поведение със заплашителен характер, изразяващо се преследване, показване на лицето, че е наблюдавано, и навлизане в нежелана комуникация по смисъла на чл. 144а, ал. 2 НК, дали то е извършено в условията на домашно насилие по чл. 144а, ал. 3 вр. чл. 93, т. 31 НК, и дали това му поведение обективно е можело да възбуди основателен страх у дъщеря му за живота и здравето й, или за живота и здравето на нейни близки. Разследване в тази насока не е провеждано, а е необходимо с цел изпълнение на задачата по чл. 1 НПК.

По изложените мотиви частният протест следва да бъде оставен без уважение като протестираното определение бъде потвърдено.

Водим от горното Софийски градски съд и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2276 от 14.06.2024 г. по НЧХД № 6707/2024 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което на основание на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е отменено Постановление от 02.04.2024 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК-104/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 50034/2023 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4