Решение № 688 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20225300500931 по описа за 2022 година Постъпила е въззивната жалба от И. Д. Г. с ЕГН ********** от *** против решение № 260167 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 736/2019 г. на Районен съд – Карлово. Предмет на въззивно обжалване е тази част от решението, с която е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на жалбоподателя, че С. Г. Д. и В. И. Д. са собственици на дворно място в с. ***, община ***, с административен адрес ул. „***“ №***, цялото с площ от 897 кв.м., ведно с построените в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения и И. Д. Г. е осъден да предаде на С. Г. Д. владението върху този имот. С въззивната жалба се поддържа, че в тази му част постановеното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. Г. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение в тази част.

Въззиваемата страна В. И. Д. не е взел становище по жалбата.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и 1 допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

Пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни изводи на районния съд, направени въз основа на становищата на страните и събраните по делото доказателства: че ищцата С.

Г. Д. и ответникът В. И. Д. са съпрузи и че същите са били в брачна връзка към *** г. ; че ответниците А. П. и Г. П. П. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на *** г., който е бил прекратен с развод на *** г.; че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от *** г. на Нотариус С.Р. с peг. № *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Карлово, С. Г. Д. и съпругът й В. И. Д. прехвърлили на ответника Г. П. П. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. *** с административен адрес: ул. *** №***, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 897 кв.м, ведно с построената в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на селото съставлявал неурегулиран поземлен имот IX-205 в кв. 28, за сумата от 2300 лв., за която сума се сочи, че продавачите са получили изцяло и в брой от купувача в момента на сключване на договора за покупко-продажба.

Не е спорно установеното и от районния съд обстоятелство, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на Нотариус С.Р. с peг. № *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Карлово ответниците Г. П. П. и А. К. П. са продали процесния имот на ответника И. Д.

Г. с ЕГН ********** за сумата от 3700 лв.

С обжалваното решение е прогласен за нищожен на основание чл.

26, ал.2, пр. V-то от ЗЗД като привиден договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 63, том III, peг. № 6943, дело № 445 от *** г. на Нотариус С.Р. с peг. № *** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Карлово, с който С. Г. Д. и съпругът й В. И. Д. са продали на Г.

П. П. процесния недвижим имот, като в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Ищцата С. Г. Д. е изложила и твърдения, че предвид нищожността на договора, от който той черпи права, ответникът И. Д. Г. владеел имота без правно основание, годно да го направи собственик, поради което е предявила против него иск с правно ооснование чл.108 ЗС с искане за установяване правото и на собственост върху имота и осъждането му да и отстъпи владението върху същия като на собственик.

Районният съд е уважил и този иск, като с обжалваната тук част от решението е приел, че предвид приетата от съда нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между С. и В. Д.и като 2 продавачи от една страна и Г. П., като купувач от друга, то последният не е придобил правото на собственост върху имота, предмет на договора, тъй като нищожният договор не поражда правни последици. Приел е за доказано правото на собственост на ищцата и на ответника В. Д. върху имота. Приел е за безспорно и обстоятелството, че ответникът И. Г. владее имота, но е направил извод, че същият не го владее на правно основание, годно да го направи собственик, тъй като продажбата на чужда вещ няма за последица валидното прехвърляне на правото на собственост върху имота и тя не може да се противопостави на действителните собственици.

Пловдивският окръжен съд намира в тази му обжалвана част решението на районния съд за неправилно.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са нищожни. По правило нищожните договори не пораждат правно действие. Когато такъв договор има за предмет прехвърляне на вещни права, той не поражда вещнопрехвърлително действие и приобретателят по него не придобива правото на собственост. Поради това и последващият приобретател, който придобива права от приобретателя по нищожната сделка, също не придобива право на собственост, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито няма. В случаите на нищожност на сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на трети лица, с едно изключение – когато придобиват от приобретателя по една симулативна сделка. В тези случаи, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Такъв е и настоящият случай, поради което съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД от значение за това, дали се запазват правата на третото лице, придобило имота от приобретателя по обявения за привиден договор, е дали третото лице е било добросъвестно и кога е била вписана исковата молба за установяване на привидността – преди, или след придобиването на имота от третото лице.

Договорът за покупко-продажба на недвижим имот, от който ответникът И. Г. черпи права върху имота, е сключен с нотариален акт № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на Нотариус С.Р. с район на действие – РС – Карлово. Договорът е бил вписан в СВп на 29.04.2010 г.

Исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство, е постъпила в съда на 27.05.2019 г. и е вписана в СВп на същата дата. Тоест, ответникът Г. е придобил от приобретателя по привидното съглашение правото на собственост върху процесния недвижим имоти преди вписването на иска за установяване на привидността.

По отношение на установяване на добросъвестността, в хипотезите н а чл. 17 ЗЗД същата се изразява в незнание на факта, че страните по привидното съглашение не желаят то да породи присъщите си последици. За 3 да може прехвърлителят по привидната сделка да запази правата си спрямо последващите приобретатели, именно той следва да докаже, че приобретателят по чл. 17, ал. 2 ЗЗД е знаел за симулацията. Не би следвало доказателствената тежест относно добросъвестноста при сключването на последващата сделка да се възлага на приобретателя по чл. 17, ал. 2 ЗЗД , тъй като противното би означавало да се изисква от него доказване на отрицателен факт - че не е знаел за симулацията.

С отговора на исковата молба ответникът Г. е възразил, че той е трето лице по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД , което добросъвестно е придобило права от приобретателя по привидната сделка преди предявяване на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД , поради което евентуалното решение, с което този иск ще се уважи няма да засегне неговите права. Въззивният съд е констатирал допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзката с липса на доклад относно тези възражения, като е дал възможност на страните да събират доказателства пред въззивната инстанция във връзка с добросъвестността на ответника Г. при сключване на последващата сделка.

Такива доказателства обаче по делото не са събрани. Ето защо следва да се приеме, че той е бил добросъвестен и съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД последващото прогласяване на договора, от който неговите праводатели черпят права, за нищожен като симулативен, не засяга придобитите от него права, поради което той се легитимира като собственик на спорния имот. /В същия смисъл са и Решение № 87 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2018 г., I г. о., ГК, решение № 132 от 15.05.2003 г . по гр. д. № 43 от 2002 г. на ВКС, IV г. о. /.

Ето защо съдът приема решението за неправилно в частта му, с която е уважен предявеният от ищцата С. Д. против ответника И. Г. ревандикационен иск с искане за установяване на правото и на собственост върху имота и за осъждането на ответника да и предаде владението върху същия като на собственик. В тази му част решението ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което този иск ще се отхвърли.

С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на жалбоподателя – ответник И. Г. , че В. И. Д. също е собственик на процесния имот. Такъв иск по делото обаче не е бил предявен. В. И. Д. не е подавал искова молба по делото и няма качеството на ищец в производството. Същият е бил конституиран като ответник по делото с определение на КРС от 02.12.2019 г., след отправено искане от ищцата за конституирането му по делото като ответник /по указания на съда/, в качеството му на неин задължителен и необходим другар, без да се уточни по кой от двата иска – този за прогласяване за нищожен на първия договор за покупко-продажба като симулативен, или по втория иск по чл.108 ЗС за връщане на собствеността върху имота. Съдът в настоящия съдебен състав приема, че В. И. Д. е бил конституиран като ответник само по първия иск, доколкото е бил страна-продавач в атакувания като нищожен договор за покупко-продажба /в тази насока са били и указанията на съда/.

4

Следва да се вземат предвид и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016 г., ОСГК, според което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи, или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Ето защо и доколкото В. И. Д. не е предявил иск по делото, респективно няма качеството на ищец, първоинсатнционното решение, с което по отношение на него са признати права на собственост върху имота е процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск. Ето защо в тази му част решението ще се обезсили.

Предвид изхода по спора в полза на жалбоподателя И. Г. и в тежест на въззиваемата страна С. Д. ще се поставят направените от същия разноски за въззивното производство, които се констатираха на 742,24 лв., от които 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 142,24 лв. – заплатена ДТ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260167 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 736/2019 г. на Районен съд – Карлово, в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на И. Д. Г. с ЕГН ********** , че С. Г.

Д. с ЕГН ********** е собственик на дворно място в с. ***, община ***, с административен адрес ул. „***“ №***, цялото с площ от 897 кв.м., ведно с построените в него къща, плевня и навес и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения и И. Д. Г. е осъден да предаде на С. Г. Д. владението върху този имот, вместо което ПОСТАНОВЯВА: