Решение № 253 от 26.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Петрич, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100428 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл. 422 ГПК и се провежда от Районен съд – гр.

Петрич, на основание чл. 23, ал. 3 от същия кодекс.

Ищецът – „В. и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3, ЕИК ***, твърди, че в периода 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, по силата на което му е предоставил водоснабдителни и канализационни услуги за водоснабден имот в гр. Б., кв. „В.“. Пояснява, че абонатният номер на обекта е 2080153, а общата цена на предоставените услуги е 428,77 лв., но тя не е заплатена. Смята, че поради забавата в погасяването на това главно вземане се дължи и мораторна лихва от 42,70 лв., начислена за периода 03.09.2020 г. – 27.08.2021 г. Изтъква, че за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска съществуването на оспорените задължения да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – И. С. Т., с настоящ адрес в гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ № 21, вх. Б, ет.

6, ап. 17, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че не е доказано съществуването на валидно договорно отношение между него и ищцовото дружество.

Счита, че липсват доказателства и за реалното предоставяне на твърдените услуги.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1

1.1.) Предявен са установителни искове по:

- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за главницата, ведно със законната лихва от 14.12.2021 г. до погасяването, и - чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

1.2.) За вземанията по тези установителни претенции е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 748/15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1417/22 г. на Районен съд – гр. Б..

1.3.) Заповедта е била връчена на ответника (като длъжник в заповедната процедура) и той е възразил против нея, при условията на чл. 414 ГПК.

1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство касае основателността, респ. неоснователността на релевираните искове, при което процесуалната дейност на съда по разрешаване на спора в тази връзка трябва да бъде ориентирана към анализиране на предпоставките, формиращи фактическите състави на претендираните вземания, и преценка на възраженията на ответната страна.

2. Относно иска за главницата:

2.1.) В принципен план уважаването на главната искова претенция е предпоставено от едновременната даденост на четири изисквания – 1/ валидно облигационно отношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът има качеството на доставчик, а ответникът – на потребител (абонат);

2/ реалното доставяне на визираните услуги от доставчика на абоната; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за цената на доставката и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на абоната за нейното заплащане.

2.2.) Правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на ищцовата страна да установи наличието на първите три от очертаните условия, а ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задължението.

2.3.) Един от централните дискусионни въпроси между страните е концентриран върху обстоятелството дали съществува първата от така изведените предпоставки.

2.3.1.) Поначало отсъствието на писмена сделка не е основание да се приеме, че липсва договорно облигационно отношение за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води. ВиК-операторите (какъвто безспорно е ищецът) предоставят тези услуги на потребителите при публично известни общи условия, които влизат в сила, без да е нужно изричното им писмено приемане от последните (чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ). В този смисъл, за да възникне правоотношението за предоставяне на ВиК-услуги, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика.

2.3.2.) Договорна връзка от такъв порядък може да се докаже и чрез констатирането на обективни факти, че на името на потребителя е била открита партида за конкретен имот, чийто собственик или ползвател е същият, и в обекта реално се ползват водоснабдителни и канализационни услуги.

2

2.3.3.) В конкретния казус са налице именно такива данни, които позволяват да се приеме, че между дружеството ищец и ответната страна в съществувала коментираната облигационна обвързаност през исковия период. Доказателствените сведения в обсъждания аспект се верифицират от неоспореното заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, според което:

- При ищцовото дружество на името на ответника се води партида за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния обект.

- Самият имот е реално присъединен към ВиК-системата, обслужвана от ищеца, като в него има и водочерпни прибори (3 смесителни батерии – за мивката в кухнята, за мивката в тоалетната и за душа в банята, промивно казанче към тоалетното седало и градинска чешма).

- На 25.01.2021 г., т. е. повече от 4 месеца след края на исковия период, ответникът е продал имота на трето лице, съгласно данните от кадастралния регистър на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., което означава, че до този момент той е бил негов собственик.

2.4.) На следващо място е необходимо на изследване да бъде подложен въпросът за реалното доставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от ищцовото дружество към водоснабдения обект.

2.4.1.) В тази връзка ищецът е ангажирал 3 фактури, а именно:

- фактура с № 1008689498/03.08.2020 г., на стойност 423,25 лв., за отчетен период 09.09.2019 г. – 20.07.2020 г.;

- фактура с № 1008745322/01.09.2020 г., на стойност 3,68 лв., за отчетен период 20.07.2020 г. – 10.08.2020 г., както и

- фактура с № 1008815290/02.10.2020 г., на стойност 1,84 лв., за отчетен период 10.08.2020 г. – 08.09.2020 г.

2.4.2.) На 28.07.2020 г. ответникът е депозирал до ищцовото дружество възражение, наименувано „жалба“, в което е заявил, че: имотът от 6 години бил необитаем; затова за периода от м. август на 2019 г. до м. юни на 2020 г. не е възможно там да е изразходвана питейна вода, формираща сметка от 500 лв.; желае извършването на проверка по случая.

2.4.3.) На посоченото възражение управителят на дружеството ищец е отговорил с писмо от 19.01.2021 г., от което не става ясно да е била осъществена физическа проверка на начина, по който е получена дължимата сума, а вместо това е отразено, че водните количества, преминали през измервателното устройство, са били „последователни и отчетени реално“.

2.4.4.) От заключението на техническата експертиза се изяснява още, че:

- Според данните в отчетния карнет, за процесния период в обекта са били доставени и съответно отведени 236 куб. м. вода.

- Тяхната стойност, съобразно приложимите цени на водоснабдителните и канализационните услуги, е 434,71 лв.

- В счетоводната програма на ищеца като дължима е вписана сумата от 3

428,77 лв., което кореспондира на издадените фактури, а полученото разминаване вероятно се дължи на счетоводна грешка.

- В самия карнет е записано, че изразходваните водни количества са били измерени с водомер с фабричен № 81, а на при огледа, направен в имота от вещото лице за целите на експертизата, е бил констатиран водомер с фабричен № 59044625.

- Нито една от страните не е предоставила на вещото лице протокол, отразяващ датата на монтажа на водомера в обекта, респективно подмяната му с друг, нито пък са ангажирани други документи, показващи негови периодични технически проверки, чийто срок е през 5 години. Липсват и писмени доказателства за осъществяване на ремонтни дейности по отстраняване на аварии във водопреносната мрежа на имота.

- На този фон не може да се каже със сигурност дали към исковия период водомерното устройство в обекта е било технически изправно и съответно дали правилно е отчитало доставената вода.

2.4.5.) Както беше споменато, доказването, че съответните водоснабдителни и канализационни услуги са били реално предоставени от доставчика на абоната е в тежест на доставчика, което означава, че доказването тук е главно. Главното доказване винаги трябва да е пълно, а пълното доказване е онова, което създава сигурно убеждение (т. е. води до несъмненост), че даденото обстоятелство се е осъществило в обективната действителност (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. И.а, „Българско гражданско процесуално право“. 9-то издание, 2012 г., стр. 255, както и Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г., IV г. о. на ВКС). Ако страната, в чиято тежест е неговото провеждане, не се е справила с изпълнението му, за съда възниква задължението да не зачете правната последица на недоказания юридически факт (вж. Решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/09 г., I г. о. на ВКС).

2.4.6.) В конкретната хипотеза ищецът не успя да проведе пълно доказване по отношение реалната доставка на сочените ВиК-услуги. Фактурите и карнетът, депозирани по този повод, от гледна точка на доказването в гражданския процес съставляват частни свидетелстващи документи, които отразяват изгодни за техния издател факти.

Същевременно в тях липсва подпис на ответника, поради което и доказателствената им стойност сама по себе си не е достатъчна за провеждане на главно и съответно на пълно доказване, че доставките, до които се отнасят, действително са били реализирани. А други първични доказателства за коментираното обстоятелство няма. Отсъствието на сигурност дали измервателното средство във водоснабдения имот е функционирало правилно пък е допълнителна пречка за положителна преценка в тази насока.

2.5.) Така в крайна сметка се налага финалният извод, че главният иск не може да бъде уважен, а подлежи на отхвърляне.

3. Относно иска за мораторната лихва:

3.1.) За да бъде основателна лихвената претенция, е нужно: 1/ да съществува изискуемо главно вземане и 2/ в неговото погасяване да е допусната забава.

3.2.) Щом като възникването на вземането за закъснителната лихва предполага 4 съществуването на главния дълг, значи между тях има връзка на зависимост от положителен тип, при която мораторната лихва се намира в положение на акцесорност спрямо лихвоносното задължение.

3.3.) В този смисъл несъществуването на вземането по главния иск обуславя отхвърляне и на иска за лихвата, търсена във връзка с него.

4. Относно съдебните разноски:

4.1.) При този изход от спора, право на съдебни разноски има само ответната страна (чл. 78, ал. 3 ГПК).

4.2.) Полагащите се на ответника съдебно-деловодни разходи са 500 лв., касаят исковото производство и включват заплатен адвокатски хонорар (400 лв.) и платено възнаграждение за вещо лице (100 лв.).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „В. и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.