Решение № 7020 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7020 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100506715 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците Е. Л. Ч., ЕГН ******** и Т. Ч., ЕГН ********** срещу Постановление за възлагане от 09.10.2024 г. по ИД № 20238520400008 по описа на ЧСИ К. П., рег. № 852 на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** и жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Банкя, ул. ********.

Жалбоподателите поддържат, че извършената от ЧСИ публична продан била незаконосъобразна, тъй като на 30.11.2022 г. длъжниците са се разпоредили с недвижимия имот, обект на изпълнението в полза на трети лица – А.И И.Д.. Твърдят, че на 22.03.2024 г. по сметка на ЧСИ П. е постъпила сума в размер на 33 950 лв. от трето лице, но принудителното изпълнение срещу имотите не е прекратено, а напротив, същите са продадени. Сочат, че извършената продан е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като било насочено принудително изпълнение и били продадени имоти на лицата А.И И.Д., които не били длъжници по ИД № 8/2023 г. по описа на ЧСИ К. П. и отговорността им била отпаднала на 22.03.2024 г., когато от третото лице постъпила сумата от 34027,70 лв. с основание „чужд дълг на А.Д., ЕГН ********** и И.Д., ЕГН **********“, за заплащане на задължението по обезпечителната заповед от 08.06.2017 г. по гр.д. № 6379/2017г. на СГС. С определение № 13910 от 26.05.2017г. по гр.д. № 6379/2017г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II – А въззивен състав било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от А. В. и Т. В. за осъждане на Е. Ч. и Т. Ч. да заплатят общо на А. В. и Т. В. сумата от 33 950 лв. – частичен иск от цялата сума в размер на 167 714,60 лв., съставляваща извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци, чрез налагане на 1 възбрана върху следните недвижими имоти – поземлен имот идентификатор ***, ведно с находящата се в имота сграда в етап на „груб строеж“ с идентификатор *** адрес на имота: гр. Банкя, район Банкя, ул.

„******** до размера на бъдещия иск 33 950 лв. След издаване на обезпечителната заповед бил заведен частичният иск, по който било образувано гр. д. № 6379/2017 г. по описа на СГС. В хода на производство искът бил увеличен, и същият бил уважен съгласно решението по гр. д. № 6379/2017 г. на СГС, потвърдено с решение № 1320/7.11.2022 по в. г. д. № 518/2022 на САпС. Поддържат, че е извършен обратен въвод на 26.07.2022 г. по ИД № 3576/22 г. на ЧСИ М. Б., след което Е. и Т. Ч. на 30.11.2022 г. продали поземлен имот с идент. ***, заедно с жилищната сграда в гр. Банкя, ул. ******** на А.Д., като И.Д. го е придобила в качеството си на негова съпруга с изрично посочване в нотариалният акт на възбраната по заповед за обезпечение в размер на 33 950 лв. Твърди се, че в обявлението за публична продан, в първият абзац било посочено, че имота, собственост не на длъжниците, а на третите лица А.Д. и И.Д. се обявява на публична продан, поради това, че са придобили собствеността след вписана възбрана по обезпечителна заповед от 08.06.17 г. по гр.д.

№ 6379/17 г. на СГС. Поддържат, че отговорността на третите лица била отпаднала, тъй като сумата, въз основа, на която била издадена обезпечителната заповед, била получена по сметка на ЧСИ К. П.. Поддържат, че вписаната възбрана въз основан на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г. по гр.д. № 63/2017 г. на СГС, представляваща наложена от първоинстанциония съд обезпечителна мярка, обезпечавала предявения като частичен иск за сумата от 33 950 лева, но така вписаната възбрана не обезпечавала увеличената впоследствие останала част от иска. Липсвал нарочен акт на съда поради липса на молба от заинтересованото лице за обезпечаването й, което налагало извода, че пределите на постановеното от съда определение № 13910/26.05.2017 г. по гр. д. № 6379/2017г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск да заплатят общо сумата от 33 950 лв., както и по издадената обезпечителна заповед въз основа на него по реда на чл. 389 ГПК се разпростирала само по отношение на частично предявения иск. Поддържат твърдения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, т.к. обявяването на постъпилите наддавателни предложения не е било извършено в сградата на Районен съд София, бул.

„********. Видно от протокола в същият не било посочено мястото на провеждане на търга, поради което се удостоверявало, че не е проведен на обявеното за това място в обявлението, а на друго място. Провеждането на търга на 27.09.2024 г. е било при закрити врати. Била нарушена процедурата по чл. 492 ГПК, тъй като същата не била проведена публично при открити врати, а тайно, при закрити врати, което било недопустимо при явното наддаване. ЧСИ К. П. не бил обявил за купувач наддавача, който бил предложил най-високата цена в нарушение на чл. 492, ал.1, изр. 3 и 5 от ГПК и извършил нарушение, тъй като поканил присъстващите наддавачи да отправят своите устни наддавателни предложения за цена по – висока от класираното на първо място тайно наддавателно предложение в нарушение на чл. 492, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Твърдят още, че ЧСИ извършил нарушение, тъй като не възложил имуществото по най-високата предложена цена в размер на 534 746,40 лв., а го е възложил на цена в размер на 493 682,60 лв. Оспорват истинността на основание чл. 193 ГПК на наддавателно предложение с вх. № 1650/26.09.2024 г. по описа на СРС по изп.дело № 8/23 на ЧСИ К. П. на стр. 417 от изп. д., като твърдят, че същото не било подписано от А.Х.М., ЕГН **********. Навеждат твърдения, че А.М. не е имал право да наддава, тъй като бил служител на ЧСИ К. П. или от канцеларията на СРС. Релевирано е искане за сезиране на Конституционния съд относно противоконституционност на чл. 435, ал.

2

3 ГПК.

Взискателите А. В. и Т. В. оспорват жалбата като недопустима в по-голямата част и като неоснователна в останалата. Твърдят, че наддаването е проведено редовно и купувачът е предложил най-високата цена.

ЧСИ К. П. излага мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, че депозираната от длъжниците жалба е процесуално допустима единствено в частта, относно редовността на наддаването и най-високата цена. Сочи, че всички други възражения са недопустими по силата на чл. 435, ал. 3 ГПК и ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа, че проданта е проведена законосъобразно, както и че цената, на която е възложен имотът, е най-високата предложена.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на взискателите, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа на ограничаване на процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, а и предвид нормата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника на две лимитативно посочени основания: поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или когато това имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Изрично в т. 8 от горепосоченото тълкувателно решение е разяснено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

При тези указания, съдебният контрол е ограничен до проверката относно спазването правилата за наддаване и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена.

Предвид така дадените задължителни указания с тълкувателното решение, неотносими към преценката за законосъобразност на издаденото постановление за възлагане са оплакванията на жалбоподателя за обема на отговорността на третите лица – приобретатели; валидност и обхват на възбраната; твърдения за погасяване на задължение; исканията по чл. 448 ГПК; твърдения за липса на секвестируемо имущество; доводите по чл. 490 ГПК; искането за сезиране на Конституционния съд.

Жалбата се разглежда само в относимата част.

Във връзка с твърденията за незаконосъобразност при наддаването, настоящият 3 състав намира следното:

От протокола по чл. 492 ГПК се установява, че всички подадени писмени предложения са приети своевременно, съдържат изискуемите реквизити, наддавателните предложения са отразени в хронологичен ред. Твърденията за неистинност на подпис в наддавателно предложение са неотносим предмет на проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като по трайната практика на СГС и ВКС въпросът за авторството на подпис се разрешава само по исков ред. За пълнота следва да се отбележи, че нарушение на забраната по чл. 185 ЗЗД опорочава възлагателното постановление само ако и доколкото обявеният с него купувач притежава конкретно качество от изброените в правната норма (арг. от чл. 490 ал. 2 ГПК). Законът предвижда два подхода за разобличаване на подобен порок – при преценка на надлежното наддаване или по исков ред. Тази алтернатива пряко произтича от спецификата на порока и характерните за него затруднения да бъде разкрит. Наличната конкретна информация овластява всяко лице от легитимираните да оспорят постановлението за възлагане да се позоват на този порок. Ефектът от това е своевременно продължаване на висящата процедура, включително и обезпечаване на допълнителни ресурси за удовлетворяване притезанията на взискателя (чл. 490 ал. 3 ГПК). Този специален ред на защита обаче е приложим, доколкото нужната информация е събрана в рамките на съкратените срокове за обжалване на постановлението за възлагане.

Съдът намира за недоказани наведените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения при провеждане на тайната и явната част на наддаването по чл. 489–492 ГПК. На първо място, относно оплакването, че търгът е проведен „при закрити врати“, съдът отчита, че единственото доказателство, на което жалбоподателите се позовават, е самият протокол по чл. 492 ГПК, в който е отбелязано, че „до търга са допуснати наддавачите съгласно списък от регистратурата на СРС“. Това отбелязване обаче не удостоверява ограничаване на публичния характер на процедурата, а отразява единствено кои лица са участвали като наддавачи в явното наддаване, каквото е и изискването на закона. Протоколът не съдържа данни да е отказан достъп на други лица, нито да е забранено присъствие на трети лица в залата.

Като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 434, ал. 2 ГПК протоколът се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и не може да бъде оборен с предположения или голи твърдения. Жалбоподателите не са ангажирали никакви други доказателства, които да установяват реално препятстване на свободния достъп на публика до заседанието, поради което оплакването за „закрити врати“ остава недоказано.