Решение № 1215 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря М. Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20225330206095 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Н. Ю. от *** против Наказателно постановление № 36-0000584/26.09.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.23г от Закона за автомобилните превози на основание чл.105, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. А., която поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

В АУАН е приета следната фактическа обстановка :

На 12.08.2002 г. около 14.00 ч. на паркинга на спортна зала Колодрума водачът управлява МПС рег.№ *** категория М, собственост на Биожорес ООД, като извършва превоз на 5 бр. деца от с. Хвойна до гр. Пловдив.

АУАН бил връчен на нарушителя лично и подписан без възражения.

1

В резултат на извършената проверка служители на РД „Автомобилна администрация“ Пловдив приели, че водачът извършва превоз за собствена сметка на деца в нарушение на чл.23 г от Закона за автомобилните превози.

Резултатите от проверката били обективирани в Акт за установяване на административно нарушение № 324781 /12.08.2022 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка като било прието, че нарушението е извършено на 12.08.2022 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител И. Л. П., декларации на превозваните деца, заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС рег.№ ***, справка за собственост на МПС, справка Търговски регистър.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят потвърди направените от него констатации, а именно че жалбоподателят е установен да превозва деца с МПС, собственост на юридическо лице, в нарушение на чл.23 г от Закона за автомобилните превози.

В съответствие с установеното, че са били превозвани деца в посоченото МПС, са и представените заварени копия на декларации от родителите на превозваните деца, които са приложени към материалите от административнонаказателната преписка.

Установява се от изисканата по делото справка за собственост на МПС, че същото е собственост на Биожорес ООД.

Установява се от справка в Търговския регистър, че жалбоподателят се явява управител и едноличен собственик на Биожорес ЕООД.

От приложеното свидетелство за регистрация на МПС се установява, че същото е от категория М1.

Въз основана на констатациите от проверката е прието, че е налице нарушение на чл.23 г от Закона за автомобилните превози, т.е. че превозът се осъществява с МПС, което не е сред посочените в цитираната разпоредба категории - М2 и М3, клас В, клас II и клас III .

Фактическата обстановка е правилно установена. Същата се доказва от събраните по делото доказателства.

При проверка относно правилното приложение на материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба съдът прие, че материалният закон е приложен правилно Съгласно чл.23г от Зак она за автомобилните превози специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се допуска превоз на стоящи пътници.

Чл.149, ал.1, т.2, б."а" от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат "моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8", какъвто безспорно е бил автомобила, управляван от жалбоподателя.

2

МПС, управлявано от жалбоподателя, е от категория М1, т.е. не попада сред посочените в цитираната норма категории, в което именно се състои нарушението.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба.

Неправилно обаче е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, явяващ се единствено водач на МПС.

Нормата на чл.23 от ЗАвПр предвижда задължения на превозвача. П ри систематическото тълкуване на сочената за нарушена норма, предвид мястото на същата норма, следва да се приеме, че нормативно задълженото лице и по отношение на предвиденото в чл.23г от ЗАвПр е превозвачът. От това следва, че водачът на МПС, който няма качеството на превозвач, не може да бъде субект на нарушението, за което е издадено наказателното постановление.

Това обстоятелство представлява достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта не се констатират нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Соченото от страна на пълномощника на жалбоподателя възражение за неяснота на мястото на нарушението се приема за неоснователно. Става ясно от словесното описание на нарушението, че водачът е управлявал МПС по маршрут от с. Хвойна до гр. Пловдив и обратно, както и че е спрян за проверка на паркинга на спортна зала Колодрума, която не се намира в с.

Хвойна, а в гр. Пловдив.

Не се приема за съществено нарушение и посочената дата на нарушението в АУАН. Към материалите от административнонаказателната преписка е приложена докладна записка, от която става ясно, че проверката е извършена на 12.08.2022 г. от служители на РД Автомобилна администрация Пловдив и служители на 05 РУ при ОД на МВР Пловдив. В подкрепа на този извод са и приложените 5 бр. декларации на превозваните деца. Безспорно от събраните доказателства, а и от показанията на разпитания свидетел става ясно, че проверката е извършена на 12.08.2022 г. В наказателното постановление правилно и въз основа на събраните доказателства е посочена именно тази дата на извършване на нарушението.

Несподеляеми са и оплакванията за липса на компетентност за съставяне на двата акта. Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, такива са служителите на РД Автомобилна администрация Пловдив на длъжност инспектор и Директора на РД Автомобилна администрация – Пловдив. Същите са компетентни да съставят актове за нарушения по Закона за автомобилните превози, каквото безспорно е нарушението на чл.23 г от Закона за автомобилните превози. Следователно налице е съответната материална компетентност за съставяне на посочените актове от органите на Автомобилната администрация. И двата акта са съставени при спазване на изискванията на чл.34 от ЗАНН относно сроковете за съставяне.

3

Предвид изложеното следва наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно макар и по съображения, различни от тези, сочени от представителя на жалбоподателя, а именно поради неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, вместо на превозвача, който е приел да извърши осъществяването на превоза.

При този изход на делото и при направено искане от ответната страна в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените по делото разноски. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. Такива от жалбоподателя се определят в размер на 750 лв. като е представен договор за правна защита и съдействие с отразяване в него за плащането им в брой, като в тази част същият има характер на разписка и представлява доказателство за плащането им. Като взе предвид обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че същото е било отлагано по искане на пълномощника на жалбоподателя и поради невъзможност жалбоподателят да се яви в определените от съда за разглеждане съдебни заседания, поради което и не е налице реално участие от негова страна в тези заседания съдът намира, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно чл.18, ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от същата наредба, предвиждаща адвокатски хонорар в размер на 400лв.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000584/26.09.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив, с което на Г. Н. Ю. от *** , ЕГН ********** за нарушение на чл.23г от Закона за автомобилните превози на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив да заплати на Г. Н. Ю. от *** , ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4