Определение № 824 от 29.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. София, 29.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от длъжника Л. И. А., срещу решение № 8 от 09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. по описа на ОС-Монтана, с което е оставена без уважение жалбата му против постановление № 2022/12.10.2023 г. на ДСИ при РС-Берковица по изп. дело № 104/2023 г., като неоснователна, а в останалата част жалбата е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Поддържа, че с неправомерните действия на ДСИ при Районен съд - Берковица по изп. дело № 20231610400104, се нарушават правата му в нарушение на чл.441 ГПК.

Счита, че неправилно с постановление № 2022/12.10.2023 г. разноските по изпълнението са възложени в негова тежест, тъй като те следва да се платят от взискателя. Присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство счита, че е прекомерно. Твърди, че без негово знание и съгласие са изтеглени суми от негови банкови сметки, които са преведени по сметка на Районен съд-Берковица. По този начин е осъществен съставът на чл.249 НК вр. с чл.26 НК. Поддържа, че следва да бъде извършена обстойна проверка на фактите и да му бъде върната сумата от 2 815, 04 евро, които са изтеглени от банковата му сметка в „ОББ“ АД без негово знание и съгласие, обслужващи такси на обща стойност 47, 05 лв. от разплащателната му сметка в „Пощенска банка“, изтеглени без негово знание и съгласие, ведно със законната лихва. Счита, че разноските по изпълнението следва да се плащат от взискателя, а не да бъдат възлагани в негова тежест.

Налице е повторно присъждане на адвокатски хонорар, който счита, че е прекомерен. Депозирал е жалба до ВКС и до САС за отмяна на постановената срещу него присъда № 32 от РС-Берковица от 06.12.2022 г. по НЧХД № 305/2021 г., потвърдено с решение № 43/07.04.2023 г. по ВНЧХД № 32/2023 г. по описа на ОС –Монтана, по които липсва произнасяне понастоящем.

Отправя искане за извършване на проверка, за която да бъде информиран, да му бъде възстановена сумата от 2 815, 04 евро, които са изтеглени без негово 1 знание и съгласие от банковите му сметки, а виновните лица да бъдат подведени под отговорност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Т. С. М..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Т. С. М., чрез адв. Г. А. Г., срещу Л. И. Алексиев, въз основа на изпълнителен лист № 89 от 15.05.2023 г., издаден по НЧХД № 305/2021 г. по описа на РСБерковиза, за сумата от 1 500 лв. –обезщетение за неимуществени верди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.05.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 612 лв., представляваща съдебни разноски за процесуално представителство и внесена държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение на повереник за процесуално представителство във въззивното производство.

На 05.06.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за сумата от 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2021 г. до окончателното изплащане, която към момента възлиза на 315, 01 лв.112 лв. – разноски по НЧХД пред БРС и пред въззивната инстанция, както и разноски в изпълнителното производство в размер на 72 лв. – държавна такса, 760 лв. – адвокатско хонорар, 2, 60 лв. – такса за справка в БНБ-РБСС.

С постановление от 12.10.2023 г. ДСИ М. М. е възложила в тежест на длъжника сумата от 510 лв. – разноски по изпълнителното дело (200 лв. – възнаграждение по чл.10, ал.1 + 310 лв. – възнаграждение по чл.10, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения.

Длъжникът е депозирал частна жалба до ОС-Монтана срещу постановлението за разноските, които счита, че следва да се платят от взискателя. Оспорва определеното по наказателното дело адвокатско възнаграждение като прекомерно. Отправя искане за извършване на обстойна проверка на заявените в жалбата факти за изтеглени неправомерно средства от банковите му сметки, без неговото знание и съгласие, да му бъде възстановена сумата от 2 815, 04 евро, както и да бъде информиран за резултатите от извършената проверка.

С обжалваното решение съдът ОС-Монтана е оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановление № 2022/12.10.2023 г. на ДСИ при РС-Берковица по изп. д. № 104/2023 г., като неоснователна и е оставил без разглеждане жалбата на длъжника в останалата й част, като е прекратил производството по делото в тази му част.

Предвид обстоятелството, че в частната жалба не е разграничено в коя част длъжникът обжалва решението на ОС-Монтана, както и обстоятелството, че жалбоподателят поддържа доводите си срещу постановлението за разноските, следва да се приеме, че обжалва в цялост съдебното решение и иска неговата отмяна.

Жалбата на длъжника, насочена срещу решението на ОС-Монтана в частта, с която частично е оставена без разглеждане частната му жалба и е прекратено производството по делото в същата част, е процесуално 2 допустима, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като прегражда по – нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, жалбата в тази й част се явява неоснователна.

Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че е не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

Отправеното от длъжника искане към ОС-Монтана за извършване на обстойна проверка на заявените в жалбата факти за изтеглени неправомерно средства от банковите му сметки, без неговото знание и съгласие, да му бъде възстановена сумата от 2 815, 04 евро, както и да бъде информиран за резултатите от извършената проверка, възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното дело, не могат да бъдат отнесени към някоя от горепосочените хипотези. С оглед на това жалбата на длъжника в тази й част се явява процесуално недопустима, поради което законосъобразно същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в частта, с която частично е оставена без разглеждане жалбата на длъжника и производството по делото е прекратено в същата част, следва да се остави без уважение, като неоснователна.

С обжалваното решение в частта, с която е оставена без уважение жалбата на длъжника, ОС-Монтана се е произнесъл по същество по жалбата на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител № 2022 от 12.10.2023 г. за разноските.

На основание чл.437, ал.4 ГПК съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда, като решението не подлежи на обжалване. ОС-Монтана е указал на жалбоподателя, че решението в посочената част не подлежи на обжалване.

По изложените съображения частната жалба на длъжника, насочена срещу решението на ОС-Монтана в частта, с която е оставена без уважение частната жалба, се явява недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 332/326 от 23.01.2024 г., депозирана от Л. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к.

„***“, бл. *, вх. *, ап. *, срещу решение № 8 от 09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. по описа на ОС-Монтана, В ЧАСТТА , с която частично е оставена без уважение жалбата му против постановление № 3

2022/12.10.2023 г. на ДСИ при РС-Берковица по изп. д. № 104/2023 г., като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 332/326 от

23.01.2024г., депозирана от Л. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к.

„***“, бл. 5, вх. *, ап. *, срещу решение № 8 от 09.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 430/2023 г. по описа на ОС-Монтана В ЧАСТТА, с която частично е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото в тази му част, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в частта, с която частично е оставена без разглеждане депозираната частна жалба, а в останалата част - е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4