Разпореждане № 50836 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50836 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110168089 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ АД с ЕИК . (заявител) срещу Д. Б. И. с ЕГН ********** (длъжник) за издаването на заповед за незабавно изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Заявителят твърди, че вземанията по този договор са му били цедирани. Претендираните суми са 485 лева и 33 стотинки редовно падежирала главница; 131 лева и 52 стотинки мораторна лихва, начислена за периода 01. 10.

2013 г. – 24. 11. 2023 г.; и 327 лева и 48 стотинки „Такси по Тарифа“.

Настоящото заповедно производство не е идентично с други дела, които са били водени или се водят срещу същия длъжник, поради което е процесуално допустимо. Понеже производството е за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, заповедният съд не следва да проверява дали твърдените вземания действително са били цедирани в полза на заявителя и дали цесията им е била съобщена на длъжника. Заповедният съд не може да приложи служебно институтът на погасителната давност.

Към заявлението са приложени договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30. 08. 2013 г., два анекса към него, погасителен план и ГПР, общи условия и две декларации по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД.

Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно неравноправни) клаузи, заповедният съд констатира, че на този етап не може въз основа на представените в заповедното производство фактически данни да направи вероятностен извод за неравноправни клаузи, съдържащи се в договора за потребителски кредит или/и общите условия към него. От друга страна обаче, заповедният съд констатира служебно, че претендираните „такси по Тарифата“ (която тарифа не е приложена към заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 327 лева и 48 стотинки противоречи на закона. От изявлението на заявителя в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение е видно, че тези такси „представляват разходи за събиране на изискуем кредит“. При това положение от юридическа гледна точка тези такси имат характера на неустойка за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от забавата на длъжникпотребител. Според повелителните правни норми обаче при забава потребителят дължи обезщетение, което не може да надхвърля размера на законовата лихва за забава (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит) и каквото заявителят вече е претендирал за редовно падежиралите вноски. При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено 1 в тази част и поради противоречие с цитираните императивни правила (в този смисъл решение № 260506 от 06. 10. 2020 г. на СГС, I – 23 състав, по гр. дело № 434/2019 г. и решение № 260822 от 07. 03. 2022 г. на СГС, I – 5 състав, по гр. дело № 10328/2016 г.).

Прочее, дори и да можеше да се приеме, че става въпрос не за договорна отговорност, а за възнаграждение/комисиона/такса за предоставяна „услуга“, заповедният съд намира за нужно да отбележи, че обявяването на предсрочната изискуемост е типично действие по управление на необслужван кредит, поради което и в този случай така уговорената такса би противоречала на императивна правна норма – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

В обобщение, заповедният съд намира, че следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за претендираната сума в размер на 327 лева и 48 стотинки, представляваща неустойка за забава („такси по Тарифата“ ). Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани вземания ведно със законовата лихва върху главницата, като пропорционално следва да бъдат присъдени сторените от заявителя в заповедното производство разноски.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ АД с ЕИК . в частта, в която се претендира от Д.

Б. И. с ЕГН ********** заплащането на сумата 327 лева и 48 стотинки, представляваща неустойка за забава („такси по Тарифата“ ), която е свързана с договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30. 08.

2013 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ АД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2