Определение № 1226 от 28.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 28.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500789 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗН.

Образувано е по частна жалба от М. В. Ч., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. З., ЕГН:

********** срещу определение № 355/21.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 609/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, с което е оставена без разглеждане молбата на М. В. Ч. ЕГН ********** от гр. К., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап... в качеството си на майка и законен представител на В. З. ЕГН **********, с която се иска от съда да впише в особената книга на съда, че малолетното дете приема по опис наследството на И.

М. З., б.ж. на с. К., поч. на 24.08.2023 г. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката излага, че няма законова пречка описът да бъде допълван с посочване на допълнително имуществени права, които първоначално не били посочени. Позовава се на ТР № 1/2021 на ВКС и счита, че има правен интерес да прави искане за вписване на допълнително имущество. По същество прави искане обжалваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което се 1 допусне приемане на наследството по опис, оставеното от баща й И.

М. З., б.ж. на с. К., поч. на 24.08.2023 г., допълнително за 1/20 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., представляващ апартамент № .., находящ се в гр. С., жилищен блок № ..., вх. ., ет. ., в кв. „О.к. .“, със застроена площ от 65,28 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: изток– стълбище и стая за колички, запад апартамент № 35, север – двор, юг – двор, отгоре апартамент № 22, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 с полезна площ 5,14 кв. м, при съседи: изток – коридор, запад – изба, север – двор, юг изба № 1, заедно с 5,520 % идеални части от общите части на сградата, или делото да бъде върнато на РС-Ихтиман с изрични указания.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

РС-Ихтиман е сезиран с молба о т М. В. Ч. в качеството си на майка и законен представител на В. З. ЕГН **********, с която се иска от съда да впише в особената книга на съда, че малолетното дете приема по опис оставеното му от своя баща И. М. З., б.ж. на с. К., поч. на 24.08.2023 г. наследство, за ¼ идеална част от описания имот, алтернативно – да бъде вписано приемане по опис на 1/20 идеална част от него.

Видно от приложеното към делото определение от 14.01.2025 г. по ч.гр. дело № 16/2025 г. по описа на РС-Ихтиман е вписано приемането по опис на наследството, останало след смъртта на И. М.

З., ЕГН: **********, от неговия наследник - малолетното дете В. З., действаща чрез своята майка и законен представител М. В. Ч., като съдът е съобразил посочените в молбата квоти, а именно 1/5 идеална част от недвижимия имот, представляващ апартамент № .., находящ се в гр. С., жилищен блок № ..., вх. ., ет. ., в кв. „О.к. .“.

С определение № 355/21.05.2025 г., предмет на настоящата проверка, молбата е оставена без разглеждане и производството по 2 делото прекратено. РС-Ихтиман е приел, че при извършването на опис на имуществото, което е останало след смъртта на наследодателя, следва да се посочат известните имуществени права - в обема и състоянието, в което влизат в наследствената маса и съдът не изследва обема на полученото имущество, нито размера на дяловете на останалите наследници. Прието също така, че липсва правен интерес от иницииране на повторно производство по чл. 61 ЗН, независимо от неточното посочване на получената квота от наследственото имущество.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В Закона за наследството не е предвидена възможност да се иска от съда допускане на приемане на наследство по опис, в който опис да се включат и други имущества, освен първоначално заявените.

Разпоредбите на чл. 61 и сл. във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН не предвиждат възможност за многократно подаване на заявление за приемане на наследство по опис. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗН наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис. По смисъла на цитираната разпоредба приемането по опис е винаги изрично, то не може да се презюмира от други действия на наследника. Законът вменява в задължение на заявителя да посочи известните му наследствени имоти. В случай, че има непосочено наследствено имущество наследникът губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис. В молбата, въз основа на която е 3 било образувано предходното ч.гр. д. № 16/2025 г. на РС-Ихтиман, заявителката е посочила конкретното имущество, което приема по опис и молбата е уважена. В случай, че има непосочени имоти или ид.части от такива, както се заявява, по отношение на тях ще настъпят последиците на чл. 64 ЗН - наследникът губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис, което ще има за последица неограничена отговорност за задълженията на наследодателя /в този см. определение № 2539 от 20.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 595/2025 г./.

От друга страна, като охранителен акт определението на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо относно обема на включеното в наследството на дадено физическо лице имущество, а има доказателствена сила само относно вида, количеството и стойността на описаните имоти и вещи. Ако се направи възражение относно принадлежността на определено имуществото на починалото лице, то спорът за собствеността и нейния обем не се разглежда в охранителното производство, а в исково производство. Т.е. целта на приемането по опис е единствено да ограничи отговорността на наследника до размера на придобитото имущество.

Позоваването на жалбоподателката на Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, е неотносимо към случая, тъй като касае само необходимостта от представяне на доказателства за приемане на наследството по опис в производството по чл. 130, ал. 3 от СК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 355/21.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 609/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, с което е оставена без разглеждане молбата на М. В. Ч. ЕГН ********** от гр. К., бул.

„Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап... в качеството си на майка и законен представител на В. З. ЕГН **********, с която се иска от съда да впише в особената книга на съда, че малолетното дете приема по опис наследството на И. М. З., б.ж. на с. К., поч. на 24.08.2023 г. и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.

2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5