Решение № 132 от 02.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600503 по описа за 2024 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №43, постановена на 26.06.2024 г. по НОХД № 795/2023 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. Н. С. Ш. от гр.Рила за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК, като на основание чл.54 от НК го е осъдил на ЛС в размер на 8 месеца, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Присъдата се обжалва от подс.Н. С. Ш. чрез защитниците му адв.П. Т. и адв.А. Р.. В жалбата са изтъкнати доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, като се твърди, че обвинението не е доказано. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Постъпила е и въззивна жалба от страна на повереника на частния обвинител Ф. Й. М.- адв.П. Н. в частта на наложеното наказание. Изтъкват се доводи за неговата несправедливост, като се твърди, че при определяне на наказанието не са съобразни степента на обществена опасност на деянието и дееца, времето, мястото и начина на извършването му.

Иска се изменение на присъдата в частта на наложеното наказание и увеличение на същото в размер около средния, предвиден в закона.

Представителят на КнОП изразява становище пред окръжния съд за неоснователност на въззивните жалби и потвърждаване на присъдата на ДнРС.

1

Частният обвинител М. не се явява, редовно призован.

Повереникът на частния обвинител Ф. М.- адв.П. Н. е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата си; иска увеличение на наложеното наказание ЛС в размер на 2 години с приложение на чл.66 от НКотлагане на същото с изпитателен срок от 4 години.

Защитниците на подс. Ш.- адв.П.Т. и адв.А.Р. поддържат въззивната жалба и пледират за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият Н. С. Ш. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивните жалби оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и преразпита на свидетелите В.М. и К.В. намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Извършвайки пълна служебна проверка на първоинстанционната присъда, КнОС установи, че в производството пред районния съд не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да наложат отмяна на атакувания акт. Оценъчната дейност на доказателствените материали на ДнРС е извършена самостоятелно и по вътрешно убеждение, поради което присъдата не може да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане, респ. не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Не е налице необoснованост на обжалваната присъда, тъй като фактическите изводи на районния съд намират опора в събрания в необходимата пълнота доказателствен материал. Възражението на защитниците за превратно тълкуване и интерпретиране на доказателствата налага внимателна и обстойна проверка на тези доказателства - задължение, което въззивният съд, действайки като втора - първа инстанция по фактите и правото, има по силата на чл. 314 от НПК и което е наложително с оглед преразпита на св.М. и В..

От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, споделена и непроменена след посочения по- горе преразпит от настоящата съдебна инстанция:

Подс.Ш. и частният обвинител М. се познават от дълги години, като през последните години поради финансови причини отношенията им се влошили.

На 08.04.2023 г. св.М., св.К. и Ж. били в гр.София, където извършвали строителни дейности. Св.К. и св.М. се снимали и публикували снимката в социалната мрежа „Фейсбук“. Същата била обект на коментари с нецензурни думи от подс. Ш., което предизвикало св.М. да му се обади по телефона и да поиска обяснение. Разговора протекъл при размяна на взаимни обиди, като Ш. поискал от М. среща в гр.Кочериново.

Последният, заедно с М., К. и Ж. се прибрали около 17 ч. в гр.Кочериново с автомобила на М.- „***“. Последният се обадил на подс.Ш. и си уговорили среща на изхода на гр.Кочериново. Междувременно св.М. се 2 връщал от Рилския манастир и се видял със св.М., който му предал работни дрехи, след което последният заедно с К. и Ж. продължили към срещата.

Пътувайки към уговореното място, се разминали с черен джип „Нисан патрол“, управляван от подс. Ш. пред дома на св.М.. Св.М. спрял автомобила си, за да изчака подс.Ш.. Междувременно св.М., който се движел в същата посока, също спрял до намиращия се срещу дома на св.М. магазин за цигари.

Докато св.М. слизал от колата, зад него шумно спрял подс. Ш. (джипът му бил със затъмнени стъкла). Последният излязъл от колата, взел пушка, която държал на задната седалка и я насочил към св.М. с думите „…Ще те убия, ще те застрелям, ще те гръмна като куче…“. М. се уплашил и опитал да се скрие зад автомобила на св.М.. Св. К. се намесил, опитвайки да успокои подсъдимия, но последния му нанесъл удар в лицето, качил са на автомобила и си тръгнал.

Св.М. подал сигнал на тел.112. На място били изпратени полицейски служители от РУ- гр.Рила- св.Г. и Г., които заварили св. М., К. и Ж., които им съобщили случая. Двамата отишли до дома на подсъдимия, но той не си бил в къщи. След няколко минути той дошъл с джипа си, следван от фактическата му съпруга св.В. с друг автомобил. Потвърдил, че е имал спор със св.М., на който присъствали К. и Ж., но посочил, че е е бил свързан с неуредени финансови отношения. Отрекъл, че е отправял закани, че е насочвал пушка към М., както и че е удрял К.. Казал, че действително има пушка в колата, която не била годна да произведе изстрел и я ползвал за украса. Същата била предадена на полицейските служители с протокол за доброволно предаване.

Подс.Ш. имал наранявания по лицето, но уверил полицейските служители, че това били стари травми.

На 11.04.2023 г., подс.Ш. бил освидетелстван от съдебен лекар, който установил, че същият има травматични увреждания в областта на лицето и лявото коляно, за което било издадено медицинско удостоверение.

Иззетата пушка м.ИЖ 17, кал.16 била преработена за културни цели (срвн. констативен протокол л.73 от ДП) по надлежния ред- с демонтиран спусъков механизъм и заварени спусъци; респ. не била годна употреба.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на свидетелите М., К., Ж., М., М. (последният преразпитан от КнОС и чиито показания от ДП настоящият съдебен състав приобщи към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК), Г. и Г.; от протокола за доброволно предаване, медицинско свидетелство и от приложените към ДП писмени доказателства.

Приетите от КнОС факти са идентични с установените от ДнРС, но доколкото към доказателствата по делото бяха събрани допълнителни такива с оглед посочения по- горе преразпит на част от свидетелите и приобщаването на показанията на св. М. от ДП, настоящата инстанция дължи собствен анализ на доказателствената съвкупност.

В тази насока, правейки изводи относно фактите и действията на подсъдимия и на участниците в конфликта на датата 08.04.2023 г., КнОС съпостави критично и анализира поотделно и в съвкупност преките гласни доказателства. Те условно могат да бъдат разделени на две групи- в едната група попадат обясненията на подсъдимия и св.В., а в другата – показанията 3 на св.М., св. К., Ж., М., М., включително и прочетените показания на последния свидетел от ДП. При техния анализ съдът отчита заинтересоваността на подсъдимия и на частния обвинител, както и фактическото съжителство на подсъдимия със св.В. и приема следното:

Достоверни и разкриващи в пълнота обективната истина по делото са показанията, дадени от втората група свидетели - частния обвинител св.М., св.

К., Ж., М. и М., като по отношение на последния свидетел следва да се отчете обстоятелството, че същият не е присъствал от началото на конфликта, а го е възприел в един по- късен момент- след пристигането на всички автомобили.

Св.М., св. К. и св. Ж. са преки очевидци на повода за конфликта, а св.М. – и на неговото начало, доколкото случайно се е намирал пред магазина, находящ се срещу дома на св. М.. Всеки от тях е възприел агресивното поведение на подсъдимия – както в началото на конфликта, така и в по- нататъшния му процес, респ. внезапното спиране, изскачане от автомобила, изваждане на пушка, насочването й към св.М., естеството на отправените заплахи, възприемането им от св. М., неговото поведение (скриването му зад автомобила), удара спрямо св.К. (за наличие на увреждане на този свидетел категорично свидетелстват полицейските служители св.Г. и Г., отзовали се незабавно на подадения сигнал и възприели наличие на зачервяване в областта на лицето му). Няма основания за отхвърляне на показанията на св.М., който, независимо, че е пострадаал от инцидента, предава своите възприятия логично, последователно, без вътрешни противоречия и непълноти. Те изцяло се потвърждават и от взаимноподкрепящите се показания на К., Ж. и М., всеки от които е възприел развилата се ситуация. Показанията им са напълно идентични относно пряко касаещите предмета на доказване по делото факти и обстоятелства, свързани с времето, мястото, механизма на изпълнителното деяние, автора на същото и непосредствените последици от него, възприети от самия пострадал. Те частично се потвърждават и от показанията на напълно независимия св. М., който е възприел случващото се в по- късен момент, но е категоричен, че е видял подс.Ш. заобиколен от няколко лица, и след като тръгнал към съседна стая, чул шум от заминаващ джип. Тези му показания не опровергават обвинителната теза, напротив- те я подкрепят, доколкото посочените по- горе свидетели са категорични, че след отправените заплахи К. е бил ударен от подсъдимия, косвено потвърдени и от св. Г. и Г..

Следва изрично да се подчертае, че КнОС не приема довода на защитата за необходимостта от показанията на св.К., Ж. и М. да бъдат изключени от доказателствения материал поради наличие на финансова зависимост от св.М.. От изисканите от ДнРС справки от НАП за сключени договори с посочените лица, се установява, че същите са имали такива за процесния период, но със съвсем различни работодатели, сред които няма данни за св.М..

Независимо от това посочените свидетели добросъвестно са посочили пред ДнРС, че именно М. им е намирал работа в строителството и той им е съдействал за получаване на възнаграждение. Това обстоятелство не е основание обаче за отхвърляне на показанията им; напротив – същите в частта, сочещи, че същите заедно са пътували до гр.София, за да упражняват труд, са напълно достоверни и дават логичен отговор на въпроса за тяхното местонахождение в колата на М. на процесната дата. Заинтересоваността на един свидетел следва да е доказана, а не хипотетична. Показанията им се се 4 подкрепят помежду им и косвено се потвърждават от показанията на полицейските служители, възприели следи от наранявания в областта на лицето на К.. Доколкото производните показания на св.Г. и Г. са напълно идентични относно обясненията на очевидците- свидетели, съдът им дава вяра и ги включва в доказателствения материал. В него като обективни, незаинтересовани и последователни се включват и показанията на посочените полицейски служители относно предприетите от тях действия в кръга на службата им.