Решение № 50 от 21.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Перник, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720106371 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

9 и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.

141, ал. 1, във вр. с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от „КРЕДИ ЙЕС“, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. България № 196, представлявано от В.М.И. – управител срещу К. Е. И., ЕГН ********** и С. В. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ******, ул. ***** ***** №**,вх. *, ет.*,ап.**

Ищецът твърди, че между него и първият ответник на 27.04.2018 г. е сключен договор за паричен заем № 39954 за сумата от 700 лв. Сочи, че в качеството си на кредитор той е предоставил на ответника посочената сума. Поддържа, че съгласно договора, ответникът К. И. се е задължил да му върне заетата сума, в едно с договорна лихва с месечен лихвен процент 3.340 % на общо 43 равни седмични вноски, всяка в размер на 19.18 лв., платима в ден от седмицата – петък, с първо плащане на 04.05.2018 г. и срок за издължаване на всички задължения по договора, изтичащ на 22.02.2019 г.

Ищецът сочи, че на 27.04.2018 г. за обезпечаване задълженията по договора за паричен заем на първия ответник, е сключил с втората ответница договор за поръчителство, с който тя се е задължила да отговаря за задълженията на заемополучателя.

Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения ответникът е платил сумата от 197.00 лв., с която е погасил задълженията си за: главница – в общ размер на 70.07 лв., лихва – 30.67 лв., неустойка – 95.85 лв. и наказателна лихва – 0.41 лв.

Излага, че непогасени са останали задълженията за главница в размер на 629.93 лв., за договорна лихва в размер на 94.03 лв. за периода 15.06.2018 г. – 22.02.2019 г., законна лихва за забава в размер на 360.12 лв. върху всяка просрочена вноска за главница за периода от 15.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с изключени на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу двамата ответници, при условията на солидарност, въз основа, на което е образувано ЧГД № 3954/2024 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са 1 подали възражение срещу нея

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат солидарно сумата от 629.93 лв., представляваща невърната главница по договор за паричен заем № 39954/27.04.2018 г., ведно с договорна лихва в размер от 94.03 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 22.02.2019 г., обезщетение за забава в размер на 360.12 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 10.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.07.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3954/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от всеки от тях, чрез пълномощника им адв. А. Ц..

Исковете са оспорени изцяло като неоснователни.

Ответниците заявяват възражения с правна квалификация чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД, като твърдят, че от крайният срок за изпълнение на всички задължения по договора за заем, който е 23.02.2019 г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е изтекъл срок по-дълъг от пет години, с което са погасени по давност цялата невърната главница и дължимите договорна лихва и лихва за забава.

Втората ответница е направила и възражение по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като е посочила, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение шестмесечният срок е бил изтекъл.

Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не е изпратил представител.

Докладвана е подадена от него молба и становище, с които поддържа предявените искова.

Оспорва твърдението на ответниците за изтичане на погасителната давност. Искането към съда е да уважи предявените искова и да присъди сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощника им адв. Ц. поддържат отговора. Оспорват предявените искове. Молят съда да ги отхвърли, като им присъди разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Ищецът на 10.07.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 629.93 лв. – главница по договор за паричен заем № 39954/27.04.2018 г., сумата от 94.03 лв. – договора лихва за периода от 15.06.2018 г. до 22.02.2019 г., сумата от 360.12 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 10.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Въз основа на заявлението е образувано ЧГД № 3954/2024 г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2478/10.07.2024 г., с която то е уважено изцяло. ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжниците, които в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са подали възражения. Установителният иск е предявен в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

От представените договор за паричен заем № 39954/27.04.2018 г., ведно с погасителен план към него и Общи условия, приложими към него се установява, че на 27.04.2018 г. между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем № 39954.

В изпълнение на същия/чл. 4 и чл. 7, ал. 4/ на 27.04.2018 г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 700.00 лв. Ответникът се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва – месечен лихвен процент – 3.340 % на 43 броя седмични вноски, всяка в размер на 19.18 лв., първата дължима на 04.05.2018 г. и с краен срок на погасяване на задълженията 22.02.2019 г. Страните са уговорили годишен процент на разходите – 49.065% и обща сума за плащане – 824.70 лв.

От представения договор за поръчителство към договор за заем № 39957/17.04.2018 г. се установява, че на 27.04.2018 г. ищецът е сключил с втората ответница договор за 2 поръчителство. С него ответницата се е съгласила да отговаря за задълженията на заемателя солидарно с него, като в случай, че той не ги изпълнява, тя да погаси задълженията чрез вноски в брой или удръжки по разплащателна сметка.

В чл. 6 от договора е предвидено задълженията на заемателя да бъдат обезпечени с поне две от посочените обезпечения – запис на заповед, банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на условията по чл. 9, ал. 2 от общите условия. В чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 723.30 лв. за неизпълнение на това задължение.

В чл. 7 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Не е спорно между страните, че в изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума, ведно с договорната лихва, ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо сумата от 197.00 лв., която отнесена за погасяване на дължима главница в общ размер на 70.07 лв., договорна лихва в общ размер на 30.67 лв., законна лихва в размер на 0.41 лв. и неустойка в общ размер на 95.85 лв.

Ответникът е представил по три броя уведомления, адресирани до всеки от ответниците от дати 22.02.2019 г., 08.07.2020 г. и 14.02.2023 г., с които същите са поканени да заплатят по посочена банкова сметка или в брой, дължимите суми по договора за заем. Не са приложени доказателства за връчване на уведомленията на адресатите им.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими.

Налице е правен интерес от предявяването им, тъй като със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3954/2024 г. по описа на ПРС ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца вземанията, които са техен предмет, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили възражения срещу заповедта. Исковете за установяване на вземанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Исковете са неоснователни . Съображенията за това са следните:

Ищецът – „Креди йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи наличието на валидно сключен договор за потребителски заем, изпълнението на своето задължение по него, както и вида и размера на задължението на ответниците. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправна клауза в договора.

Съдът счита, че клаузата на чл. 8 от договора за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Независимо, че ищецът не основава вземанията си на нея, поризнасянето по валидността и е относимо към правния спор, тъй като е от значение за преценката кои задължения и до какъв размер са погасени с извършеното от първия ответник плащане на общата сума от 197 лв., респективно каква част от тях са останали дължими.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД договорите, респективно отделни договорни клаузи са нищожни, когато накърняват добрите нрави.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е предял правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

В мотивите на същото тълкувателно решение примерно се посочват критериите, 3 които следва да се вземат предвид при извършването на преценка за съответствието на уговорената неустойка на добрите нрави. Такива са: естеството на задълженията, които се обезпечават и размера им, наличието на други уговорени обезпечения за същото задължение, съотношението между уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на обезпеченото задължение и други. Преценката следва да се извършва за всеки конкретен случай с оглед принципа на справедливостта В тълкувателното решение е прието, че неустойката е нищожна, когато единствената цел, с която е уговорена не съответства на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.