Решение № 22836 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22836 гр. С, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110169523 по описа за 2022 година

Ищците Г. М. Г., с ЕГН ********** и П. Т. Т., с ЕГН **********, двамата с адрес: с. В, лично и от името на малолетния си син Г. Г. Г., като негови родители, чрез пълномощника си адв. Т. Т. – САК са предявили срещу „Б“ ЕАД с ЕИК ********* – С следните искове:

Да се осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за нанесени неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лв. – по 5 000 лв. на всеки от родителите и 5 000 лв. на малолетното дете, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с излъчен на 10.05.2018г., както и на 16.05.2018г. репортаж в „Б“ в раздела за спортни новини /съгласно уточнителна молба от 21.12.2023г., а съгласно първоначалната искова молба на 09.05.2018г./, в който в цял ръст, в анфас, от близко разстояние било заснето и показано публично малолетното дете Г. Г.

Г.. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковете като недопустими, алтернативно като неоснователни.

Ищците твърдят първоначално, че на 09.05.2018г., а в последствие с молба от 21.12.2023г., че на 10.05.2018г. и на 16.05.2018г. ответникът е излъчил репортаж в „Б“ в раздела за спортни новини, с който им е нанесъл неимуществени вреди, защото в цял ръст, в анфас, от близко разстояние е бил заснет и показан публично непълнолетния Г. Г. Г., който е син на Г.

М. Г. и П. Т. Т.. Сочат, че понастоящем на сайта на предаването тези репортажи са налични с частично заличени лица на показаните деца, но към датата на излъчването на репортажите, лицата им били излъчени без техническа обработка. В следващите дни същият материал бил качен на редица електронни сайтове и платформи, били публикувани снимки на детето, видеоклипове и други, в които се показвало неговото лице и се обяснявало, че по време на футболния мач между отборите на „Левски“ и „Славия“ същото е било изрисувано по тялото 1 с различни знаци, определяни като свастики и др. Родителите твърдят, че не е търсено и не е дадено съгласието им детето им да бъде снимано и материалът да се излъчва публично. В репортажа била коментирана възрастта на заснетите деца, начина по който са изрисувани телата им като ищците считат, че са направени внушения за съпричастността на лицата и техните родители към хулигански, нацистки, политически и обществени формации. Ищците считат, че материала бил изпълнен с обидни намеци и внушения относно морала и почтеността на родителите на детето като крайната цел била да се насади в обществото убеждението, че същите не полагат за него дължимата грижа и не го възпитават правилно.

Излагат твърдения за излъчване на биометрични, на лични данни на лице, без негово съгласие и претърпените от тях неимуществени вреди.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете като недопустими, алтернативно като неоснователни. Оспорва твърдението, че по програма на Б на 09.05.2018г. е излъчен материал, включващ заснемане и излъчване на сина на ищците. Твърди се, че на 10.05.2018г. е излъчен репортаж, който има подобна тематика – деца с изрисувани тела със свастики и поздравяващи с нацистки поздрав на футболен мач, но лицата им били скрити, не се посочвали техните имена, нито възрастта им и те по никакъв начин не са могли да бъдат идентифицирани от зрителя. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба като неверни, изопачени и неотговарящи на фактическата обстановка. Оспорва се като невярно репортажът да съдържа обидни намеци и внушения, че са излъчени биометрични и/или лични данни за сина на ищците. Оспорва се твърдението, че материалът на Б е качен на различни сайтове, съдържащ снимки на сина на ищците, тъй като лицата на децата в репортажа на Б са скрити.

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнената съдебна компютърно-техническа експертиза се установи следното във фактическо и правно отношение:

Ищците П. Т. Т. и Г. М. Г. са родители и законни представители на третия ищец - Г. Г. Г., който към датата на процесния репортаж и към датата на исковата молба е малолетен.

Поради това, два от обективно и субективно съединените искове по делото са предявени от П. Т. и Г. Г. в лично качество, а искът от името на малолетното им дете са предявили като негови законни представители.

От представеното копие на констативен протокол от 22.05.2018г., съставен от нотариус С Т, ведно с приложена разпечатка се установява, че този нотариус след влизане от компютъра си в интернет страница Google.bg и изписване на текста „...“ е констатирал десет на брой статии, публикувани от различни сайтове, които дават информация за присъствието на две деца на стадион „Васил Левски“ на чийто тела има рисунки, определени като свастики.

Удостоверено е наличието на поне една снимка, на сайта на blitz.bg/sport, на която две деца са показани в цял ръст, без да са закрити лицата им. От копие на друг констативен протокол от 22.05.2018г., съставен от нотариус С Т се установява, че този нотариус след влизане от компютъра си в интернет страница Google.bg и изписване на текста „....“ е констатирал, че няколко интернет сайта, вкл. „topsport.bg“, са публикували статия със заглавие „....“ От 2 статията става ясно, че дисциплинарната комисия към БФС е наказала ФК „Левски“ с глоба от 37 500 лв., както и призовала всички държавни институции да бъдат последователни, да извършат необходимите действия и да вземат съответните решения заради случилото се с децата по време на Купата на Б с ФК „Славия“, защото децата били на пистата, изрисувани със свастика и скандални надписи. И тук била публикувана снимка на две деца, на тялото на едно от които, наред с други надписи, по-ясно се чете надписа „ACAB“. На тази снимка на едно от децата е показано и лицето, без прилагане на някакъв способ за закриването му.

От заключението на изготвената и приета като доказателство по делото съдебна компютърно-техническа експертиза се установи, че вещото лице е анализирало предоставените му по делото материали, както и е направило изследване на интернет пространството в лабораторна среда, върху виртуална тестова сървърна система и въз основа на това е отговорило, че на медийната платформа на ответника с url адрес, екранните снимки на лицата на двете деца са с техническа обработка, а на същите снимки на линк от сайта blitz.bg/sport лицата на децата не са скрити с техническа обработка. Линкът към topsport.bg и в частност адреса на статията: „Най-много 500 лв. глоба за родителите на децата със скандални надписи по телата“ не е наличен към периода на изготвяне на експертизата. Вещото лице е отговорило още, че в снимките и видеото на процесния репортаж лицата на децата са скрити. Не се установяват последващи изменения и редакции след първоначалното публикуване на тези снимки и видео на процесния репортаж от 10.05.2018г., достъпни на посочения url адрес https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazmushtenie-vsocialnite-mrezhi-deca-na-mach-s-nacistki-pozdrav-i-izrisuvana-svastika.html в медийната платформа на ответника. Репортажа е бил публикуван на 10.05.2018г. в 19:08 ч. и обновен в 20:03 ч. на същия ден. Този извод според вещото лице се потвърждава и от анализираните данни от интернет базираният архиватор Wayback machine, архивирал процесната страница на следните дати: 10.05.2018г.; 29.05.2018г.; 13.06.2018г. Заключението на вещото лице е, че освен на снимките, публикувани от ответника, лицата на децата са скрити и във видеото от процесния репортаж.

По делото като свидетел е разпитан заместник главния редактор на „Б“ и ръководител на звеното за планиране и реализация на работния процес, считано от 2017г. - А И. Той си спомня ясно процесния случай през 2018г., свързан с футболна среща - финал за купата на Б между футболните отбори на „Левски“ и „Славия“. Появили се снимки във фейсбук на две деца, които били нарисувани със свастики по тялото. Свидетелят разпознал и други надписи по децата. Имало и надписи „Хулиган“, както и една абревиатура „ACAB“, насочена към полицията. Снимките били от пистата на стадиона и в някоя от снимките имало хитлеристки поздрав от страна на едното дете. Свидетелят твърди, че телевизията се е сезирала от снимките от фейсбук и като една от основните медии започнали проверка по тях. Проверили в полицията и в Държавната агенция за закрила на детето, които вече се били сезирали. Служител на агенцията дал интервю, в което обяснил какво са установили и какви действия ще бъдат предприети. Свидетелят дава показанията, че в ответната телевизия има сериозен контрол относно излъчването на деца. Той твърди, че техните лица бяха замаскирани. Практиката от години, която е световна, е такава и медията не показва лицата на деца, дори когато ги снима с разрешение на техните родители. Гарантира, че тези деца не могат да бъдат разпознати в това, което Б са излъчили и протоколно няма как да се 3 случи да има разпознаваеми знаци, които да насочват към самоличността. В репортажа не били споменати нито родителите, нито имената на децата. Свидетелят определя случаят като важен, тъй като ставало дума за деца, които са изрисувани с нацистки символи и които стоят сами на пистата на стадиона без никакъв контрол. Имало реакция от еврейската организация в Б „Шалом“, която излязла със становище. Имало разпити в полицията на родителите. Свидетелят твърди, че всички позиции на засегнатите лица са изложени в репортажите им, тъй като това е част от тяхната работа. Като източник на снимките свидетелят сочи фейсбук, без установен първоизточник, но с извършена верификация от страна на ответника на използваните от него снимки, която верификация е допълнена от позицията на ДА „Закрила на детето“, сезирала се преди репортажа и излъчена в него.

При така установеното във фактическо отношение исковете, предявени в лично качество от ищците Г. М. Г. и П. Т. Т. са основателни за претендирано обезщетение по всеки от тях в размера от 1000 лв., а иска, предявен от името на малолетния им син е основателен за претендирано обезщетение в размер на 2 000 лв., поради следното:

На 10.05.2018г. в ефира на телевизия Б, в спортните новини, е излъчен репортаж, който понастоящем се намира на следния интернет адрес: https://btvnovinite.bg/bulgaria/vazmushtenie-v-socialnite-mrezhi-deca-na-mach-s-nacistkipozdrav-i-izrisuvana-svastika.html. В него лицата на показаните деца са закрити с техническо средство. За присъствието на децата в посочения по-горе в решението вид, който не се оспорва от ищците, авторът на репортажа е взел становището на представител на Държавната агенция за закрила на детето. Излъчено е становище и на представител на еврейската организация „Шалом“, който осъжда символиката от фотосите, а не децата и/или техните родители. Съдът преценява репортажът като такъв, който е изцяло в новинарски стил, съдържанието му е съобщително, в него няма никаква оценка на поведението на децата или на родителите им. Репортерът акцентира на това, което се вижда на снимките – възрастта на децата, това, че видимо са сами, в късен час – след осем часа вечерта, без придружител на публично място – футболен мач, едно от които е изрисувано със свастика, другото отправящо нацистки поздрав, като по телата им се четат и други неприемливи надписи- хулиган, АСАВ. Очевидно е, че нито репортерът, нито лицата, които е интервюирал с думите си могат да постигнат или пък са искали ефекта, описан от ищците – обидни намеци, внушения относно почтеността и морала на родителите на детето, насаждане в обществото на убеждението, че същите не полагат дължимата грижа и не го възпитават правилно, насаждане на нетърпимост. Затова и излъчването на репортажа не може да доведе до описаните от ищците неимуществени вреди, някои от които са хипотетични – застрашаване пълноценното и правилно формиране на емоционалния профил на Г., създаване на предпоставки за отрицателно изграждане на неговата личност и самооценка, загуба на увереност и склонност да търси изява и др., описани в исковата молба. Този извод, който се налага от обсъдените по делото доказателства, не се опроверга от доказателства, ангажирани от ищците, чрез които да се установи, че те действително са претърпели описаните от тях вреди.