Решение № 814 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20241100513925 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.463 ГПК. Образувано е по жалба от „Сила Строй 77“ ЕООД, който е взискател по изпълнението, срещу разпределение от 29.10.2024 г. на ЧСИ Й.М. по изп.дело N 20249200400307. Според жалбоподателя разпределението е незаконосъобразно, защото в разпределената му сума по чл.136, т.1 ЗЗД следва да се включи адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Сочи се, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лв., което се претендира с молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен и изпълнителният способ, който е бил реализиран. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение се ползва с привилегията по чл.136, т.1 ЗЗД, но неправилно не е била отредена сума за удовлетворение на това вземане за разноски. Иска се от жалбоподателя да се измени постановлението за разпределение и вземането за адвокатско възнаграждение от 3000 лв. да се включи с поредност за удовлетворение по чл.136, т.1 ЗЗД.

Ответникът по жалбата -НАП, който е присъединен по право взискател, не е подал възражения и не взема становище по жалбата.

„К.Н.С.“ ЕООД, който е длъжник по изпълнението не е подал възражение и не взема становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че разходите за адвокатско възнаграждение не са разноски за осъществяване на изпълнителния способ „запор“, чрез който са събрани сумите по разпределението, поради което не се ползват от привилегията по чл.136, т.1 ЗЗД.

Изпълнително дело N 20249200400307 на ЧСИ Й.М. е образувано по молба на взискателя 1

„Сила Строй 77“ ЕООД за принудително събиране от длъжника „К.Н.С.“ ЕООД на сумата от 42 087,10 лв. и съдебни разноски от 5483,48 лв., присъдени с изпълнителен лист от 06.03.2024 г. на СГС по т.дело N 2704/21 г.

Представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2024 г., който удостоверява, че взискателят „Сила Строй 77“ ЕООД е платил в брой адвокатско възнаграждение от 3000 лв.

– за процесуално представителство и защита пред съдебен изпълнител, както и за извършване на действия по удовлетворяване на парични вземания.

С постановление за разноски съдебният изпълнител е приел вземането на взискателя за адвокатско възнаграждение от 3000 лв.

С разпореждане от 27.09.2024 г. съдебният изпълнител е приел вземане на взискателя НАП за сумата от 582 905,84 лв.

С постановление от 29.10.2024 г. на ЧСИ Й.М. по изп.дело N 20249200400307 е извършено разпределение на събраната чрез запор сума от 52 468,62 лв., според което за присъединения взискател НАП е отредена сумата от 48 338,93 лв., а за взискателя „Сила Строй 77“ ЕООД е отредена сумата от 108 лв. – разноски по изпълнението за платени такси; за покриване на разноски на ЧСИ е отредена сумата от 4 021,69 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е жалба по чл.463 ГПК срещу извършено от съдебния изпълнител разпределение по чл.460 ГПК.

Жалбата е подадена по пощата на 04.11.2024 г., а жалбоподателят „Сила Строй 77“ ЕООД е редовно призован за предявяване на разпределението на 01.11.2024 г., поради което преклузивният тридневен срок по чл.462 ал.2 ГПК е спазен. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

По същество. Според съда жалбата е основателна, защото съдебният изпълнител незаконосъобразно не е включил сумата от 3000 лв. в разпределението за удовлетворение на направените от първоначалния взискател разноски за адвокатско възнаграждение.

Повдигнатите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпределението са основателни, защото по делото са представени доказателства за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., които подлежат на удовлетворение с поредност по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД, но неправилно не са включени от съдебния изпълнител в обжалваното разпределение.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен за приложение способът „запор“ върху вземания по банкови сметки на длъжника и е представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2024 г., който удостоверява, че взискателят „Сила Строй 77“ 2

ЕООД е платил в брой адвокатско възнаграждение от 3000 лв. - за процесуално представителство и защита пред съдебен изпълнител, както и за извършване на действия по удовлетворяване на парични вземания, а с постановление за разноски съдебният изпълнител е приел вземането на взискателя за адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Според съда вземането за съдебни разноски на взискателя за платено от него адвокатско възнаграждение подлежи на удовлетворение с поредност по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД, поради което е следвало да се включи от съдебния изпълнител в разпределението.

В мотивите на т.6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че „не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение, попадат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както и че ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат“.

В случая адвокатът на взискателя изрично е посочил в молбата за образуване на изпълнителното дело способа „запор“, чрез който реално е била събрана сумата 52 468,62 лв. по изп.дело N 656/19 г., която е поискал да послужи за удовлетворение на вземането му по настоящото изпълнително дело, но не са посочени други изпълнителни способи за принудителното събиране на дължимата парична сума. По делото няма никакви данни за притежавано от длъжника друго имущество, срещу което може да се насочи изпълнение за удовлетворение на вземането на взискателя, поради което съдът намира, че събраната от запора сума, която е предмет на обжалваното разпределение, има качеството на „найголямото вземане“ на длъжника, което се явява и единственото негово имуществено право.

След като няма данни за друго имущество на длъжника и не е посочен друг изпълнителен способ, съдът намира, че в реда по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД следва да се включат разноските за адвокатско възнаграждение на първоначалния взискател в размер на 3000 лв. Налице е специална привилегия, която е противопоставима на присъединения кредитор НАП, който се ползва от сторените от първоначалния взискател разноски по осъществяването на изпълнението върху запорираното парично вземане на длъжника по банкова сметка.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се извърши ново разпределение, в което да се включат с поредност по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател за адвокатско възнаграждение от 3000 лв.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Сила Строй 77“ ЕООД постановление за разпределение от 3

29.10.2024 г. на ЧСИ Й.М. по изп.дело N 20249200400307 и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ постановление за разпределение от 29.10.2024 г. на ЧСИ Й.М. по изп.дело N 20249200400307, с което е разпределена сумата от 52 468,62 лв. по следния начин:

1. в реда по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД /вземания за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение/

- сумата от 3108 лв. - за удовлетворение на първоначалния взискател „Сила Строй 77“ ЕООД, представляваща направени по изпълнението разноски, от които 3000 лв. за адвокатско възнаграждение;

- сумата от 4 021,69 лв. - в полза на ЧСИ Й.М., представляваща дължими по изпълнението такси;

2. в реда по чл.136 ал.1, т.6 ЗЗД /вземания на държавата, освен тия за глоби/ - сумата от 45 338,93 лв. - за удовлетворение на присъединения взискател Национална агенция за приходите.

Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4